Тази сутрин размишлявах върху покорството. Разгледах го отблизо и видях, че то всъщност има в себе си два компонента.
Няма как да си покорен ако не се довериш. Липсата на доверие ще предизвика в теб съмнението, че има по-добър начин. Адам и Ева не се довериха, че Бог иска за тях най-доброто и за това посегнаха към забранения плод. Липсата на доверие предизвика в тях състояние на бунт и на отношение „аз си знам най-добре“, „кой си ти да ми казваш“. Обратното – наличието на доверие ни мотивира да не търсим други варианти, пропъжда съмнението и довежда сърцата ни до състояние на съгласие.
На много хора не им харесва идеята да бъдат покорни на нещо или на някого. Това им звучи като проява на слабост и безхарактерност. Те желаят сами да си бъдат водачи и сами да си решават. По-надолу ще видим, че всъщност това да си покорен включва това да бъдеш силен.
Покорството не означава да ни се отнеме правото да взимаме решения. Истината е, че никой не може да ни отнеме това право, освен ако сами не се откажем от него. Покорството се състои в това на кой или на какво гласуваме доверие когато правим дадена стъпка. Тук искам да направим разликата между подчинение и покорство. При подчинението(от “под чин”) си заставен поради по-ниската си позиция спрямо друг човек да правиш, това което той реши, дори когато си несъгласен. Покорството е в резултат на доверие и убеждение.
И за тези, които тук ще отговорят “вярвам на себе си” искам да кажа, че това не е достатъчно. Светът не би могъл до оперира дори за елементарни неща, ако не гласуваш доверие на някой или на нещо извън теб. Например, решаваш да отидеш до магазина. Прочел си предния ден табелата там “Работно време 8:00-19:00” и за това ще отидеш в този часови интервал. Разбира се, можеш да не се довериш на човека написал табелата – все пак нито го знаеш, нито той те знае. Можеш да си кажеш “аз решавам кога да отида и за това ще отида в 21:00”. Тогава най-вероятно ще се разходиш до магазина и нищо няма да си вземеш, защото ще е затворен.
Но дали е достатъчно да се доверим, за да бъдем покорни? Може интелектуално да се съгласяваме с думи, може дори да сме убедени дълбоко в сърцата си за дадени неща, че са най-доброто, но пак да не се покорим. Вторият компонент на покорството е да бъдем самите ние верни и отговорни. Той означава да действаме без да се отказваме, независимо, че обстоятелствата може да ни пречат, независимо, че може да се страхуваме. Означава да намерим мотивация, дори когато се изгуби блясъкът от първоначалния ни ентусиазъм. Не означават ли всички тези неща сила на характера?
Ако липсата на доверие предизвиква състояние на бунт, то това да не останем верни предизвиква в нас безхарактерност и слабост. Противоположността на покорството не винаги е гневният бунт, но понякога са тихата мекушавост и слабият характер.
