До преди доста години в Софийската опера палците на балерините правел местен майстор. За всяка балерина си имало отделен калъп за крака, а новопостъпилите мерели тези на някоя от по-старшите и казвали – аз съм като на еди-коя си. Така на дадения калъп майсторът надписвал също и нейното име.
За твърдата предна част и за лепилото на палците на балерините майсторът използвал туткал което им придавало много неприятна миризма за което публиката по време на представление едва ли се е досещала – те издавали наистина адска смрад.
От потта по време на танца балетните обувки буквално се наквасвали, туткалът се поразмеквал и издавал отвратителна и много специфична миризма. Поради тази причина спомените на всички по-възрастни балерини са неизменно свързани с неприятната миризма на разкиснат туткал.
В по-късен период върхът на палците се е изработвал от гипс (в днешно време се използват и много други материали). Даже се смята, че гипсът е „съвременна“ технология. Най-първите балетни обувки са се правели от специално втвърдена с лепило хартия. Но за съжаление и двата материала се съсипват доста бързо, носът на обувката омеква и става невъзможно да се стъпва на него.
Всеки човек, който е чупил ръка или крак, е наясно, че гипсът омеква и се разтваря във вода. Заради него балетните обувки не могат да се перат, но пък за сметка на това се цапат адски бързо.
Балерините прибягват до един много елементарен трик, за да замаскират мръсните петна по палците. Те мажат с бяла пудра балетните обувки.
В днешно време се произвеждат палци, които могат да се перат – такива са на американската фирма „Гейнор“. Но те разбира се са доста скъпи – около 180 лв. Цената на другите марки балетни обувки, които могат да се намерят в България – „Капезио“ и „Гришко“ , е около 50-70 лв. Разбира се има и по-евтини възможности, но понякога човек може да направи фатална грешка с тях и да се окаже, че е хвърлил едни 30-40 лв. на вятъра. Професионалните балерини много бързо съсипват палците си. Една от прима-балерините наскоро сподели по телевизията, че на всяко представление сменя по три чифта.
Преди години се смяташе, че палците трябва да са по-малки от стъпалото на балерината, за да му прилягат максимално плътно. Това създава много голямо неудобство, когато се стъпи с цял крак. Пръстите се свиват и сгърчват, за да се поберат в по-малката и къса обувка. Когато са и свити пръстите балерината много по-трудно стъпва меко и изящно като котка. За това най-добре е палците да са с точния размер на крака.
Някои модели балетни обувки, са изработени специално за хора с ходила с по-дълги пръсти, с къси пръсти, с тесни или пък с широки стъпала. Те трябва да са удобни и да стоят комфортно не само на дължината на стъпалото, но и на ширината му. Ако са по-тесни от крака, пръстите ще се притискат доста силно един към друг и стъпването ще бъде болезнено. Ако са широки е още по-зле. Изправянето на палци е възможно и лесно най-вече, защото предната твърда част – носът на обувката пасва като калъп точно по пръстите на краката. Ако са „халтави“, кракът се плъзга надолу и най-дългият пръст на крака – обикновено това е палецът, поема цялата тежест на балерината (иначе тя се разпределя върху целия връх на стъпалото).
Инструментът, необходим на всяка балерина, е чукът.
Напълно сериозно – не се изненадвайте изобщо, ако видите как една крехка жена вади чук за забиване на пирони и започва да млати чисто новите си палци с него. Това с чука е самата действителност а не е метафора. Това се прави за да омекне предната част на обувката, но се начукване не връхчето, а тази част, която се намира при основата на пръстите – сгъвката на стъпалото, когато балерината е на полупалци. Най-добре помолете някой да го направи вместо вас ако не сте го правили до сега иначе може без да се усетите да прекалите и да ги съсипете. Някои балерини поливат с вода частта която е на сгъвката за да омекне.
Следващото, което трябва да се направи, е да се извие свода. Или да огънете палците.
Има много различни начини за да бъде направено това. В свода на палците е вградена малка пластина от метал, дърво или пластмаса, чиято работа е да поддържа стъпалото отзад. Тя обикновенно е с различна твърдост и при покупка се избира в зависимост от здравината на стъпалото т.е. по-меката пластина е за по-слабото стъпало и обратно. При покупката на нови палци пластината е недостатъчно извита и корава. Мнозина ги огъват на балетната станка, на ръба на стол или просто с ръце.
При огъването на обувките искаме да направим две извивки – едната при пръстите а другата отзад на свода. Тази на свода се огъва, като обуем палците (заедно с подплънките), но без да слагаме петата. Отбелязваме си с пръст кудето е най-извитата част на стъпалото и съответното място на гърба на палеца. След това поставяме обувката на твърда повърхност и много внимателно натискаме, докато се огъне на това място. По време на това действие се чува леко пукане – няма страшно, не се плашете нищо не се чупи. Когато се разместват пластовете пука лепилото. След това можем да довършим започнатото, като заоблим добре гръбчето.
На ред идва и огъването при пръстите – то е много по лесно. Обуваме палците и стъпваме на полупалец, виждаме къде трябва да бъде извивката, събуваме ги и отново огъваме, като натискаме с палците. Тази извивка с времето сама ще се получи, когато балерината се издига на полупалци, така че няма смисъл да се престараваме.
Всеки от вас е слушал смразяващи истории как балерината играе на сцената, а краката й са толкова много разранени, че едва ли не палците подгизват целите в кръв. Как нокътят и пада или се сцепва на две. Истина е! За да предпазят до колкото могат краката си, балерините обикновено поставят подплънки в палците – от плат, дунапрен или силикон. Вцяка има различни предпочитания, но може би най-комфортни и удобни са подплънките от силикон.
Панделките на палците също си имат своите особености. Всяка от лентите които са 4 на брой е с дължина 50 сантиметра, тоест общо 2 метра. Те са рипсени, сатенени или розови на цвят. Понякога балерините избират рипсените, защото се предполага, че по-малко се хлъзгат. Продават се и панделки, които са в комбинация с ластик. Широкият ластик се намира на петата и обира луфта, който може да се получи при връзването на панделката. Тези модели балетни обувки са голямо удобство, защото помагат панделката да прилепва още по-плътно и то без да пристяга излишно глезена.
Ако сте виждали по рекламите вързани на фльонга панделки, значи че пред вас е балерина менте. Никой балетен танцьор не би си вързал така палците. Те се омотават по специфичен начин, завързват се от към вътрешната страна на глезена а крайчетата им старателно се подпъхват, за да не стърчат. Някои балерини дори ги залепят лейкопласт или тиксо, за да не се покажат непослушните крайчета. в общи линии лейкопластът е най-добрият приятел на всяка балерина. Носът на палците също се облепя с него, за да не се хлъзгат. По-естетичният вариант от използването на лейкопласта е със специални кожени парченца, които могат да се закупят отделно и да се залепят. Някои модели палци се продават фабрично с такива кожени носове. В Съединените Американски Щати пък практиката е да бъдат надраскани кръстовидно с ренде или ножица задната част и върхът на балетната обувка.
“Ох, загубила съм си шестия пръст!”
Тази реплика може да се чуе доста често в гримьорните на балета. добре известно е, че балерините са жените с най-красивите тела, но и с най-грозните стъпала. Стъпалата на някои от тях се деформират, често по тях остават ужасни белези от протривания и пришки. Преди да започнат да танцуват, някои обвиват пръстите на краката си в лейкопласт. Понякога в тясната балетна обувка ноктите болезнено се забиват в съседните пръсти. Продават се силиконови разделители, които много добре предпазват от нараняване. Те са добри и за всички, които са получили „изхвръкнало кокалче“, защото предпазват и не позволяват на палеца да се качи върху втория пръст и да се прекръстоса. Разделителите за малките пръсти са тънки, а за големите са малко по-заоблени, затова ги наричат шестия пръст на балерината.
Автор: Роза Бузкова
Източник: 24chasa.bg
