Френското списание France Football проведе собствено разследване наскоро и твърди, че спечеленото домакинство на Катар за Мондиал 2022 е резултат от сложни и разностранни корупционни схеми, в които са замесени френски служители на централата и делегати към FIFA от различни националности. Вместо спорните обстоятелства около победата на Катар над САЩ да избледняват с времето, в последно време те все повече се засилват и френската, британската и немската преса коментират въпроса все по-конкретно. Под заглавието „Катаргейт” френското издание разкрива, че организационният комитет на азиатската държава е мобилизирал огромния си финансов потенциал, за да подкупи част от отговорните лица и така да си спечели домакинството на Мондиал 2022.
На 2 декември 2010 г. в Цюрих малко преди 16:30 ч Сеп Блатер съобщи името на домакина на Световното първенство по футбол през 2022 г. При четвъртото гласуване за всеобща изненада Катар се оказва кандидатът с относително мнозинство от 14 гласа – срещу 8 за САЩ. Половин час по-рано висш чиновник от малката държава в Персийския залив с площ от 11 437 кв. км – 10 пъти по-малка от България – вече е съобщил новината по телевизия „Ал-Джазира”. Малко повече от две години по-късно Катар вече е инвестирал гигантски суми, за да оправдае този избор. Това е особено видно от активността на катарските шейхове на пазара във Франция, където те закупиха популярния „Пари Сен Жермен” през лятото на 2011 г., стартираха местна спортна телевизия beIn и засилиха присъствието на катарската спортна агенция „Aspire” в страни членки на FIFA, където тя харчи милиони за развитието на футбола сред подрастващите.
След като получи домакинството на световните финали след 9 години, Катар започна да предлага кандидатурата си за почти всички големи международни състезания, за да докаже своята легитимност и правилността на оказаното му доверие. Изоставането в подготовката обаче продължава и съмненията относно избора на Катар са до голяма степен основателни. Изборът на Русия за организатор на Световното първенство през 2018 г. също крие солидна доза неяснота, съмнения и информационен мрак. Ако обаче Русия все пак е наследник на бившия СССР – безспорна футболна сила и първи европейски шампион по футбол през 1960 г., то случаят с Катар е коренно различен. Арабската страна заема 106-о място в ранглистата на FIFA понастоящем и никога не се е славила с особени традиции във футбола, като изключим глобалната популярност на играта през последните две десетилетия и постоянно увеличаващата се маса от фенове и запалянковци. Тази „просветена диктатура“, както я определят някои благосклонни към региона и богатствата на Катар френски познавачи на страните от Залива, не стои по-добре и в международната стълбица, регистрираща спазването на правата на човека.
Дълбоката корупция по високите етажи на FIFA
През май 2011 г. за първи път официално се заговори за катарската корупционна схема, след като президентът на Азиатската футболна конфедерация Мохамед бин Хамам беше обвинен в даване на подкуп и изправен пред етичната комисия на FIFA. Общественият натиск и данните за корупция дадоха своя ефект и катарецът подаде оставка от поста си както в Азиатската футболна конфедерация, така и в Изпълнителния комитет на FIFA. Освен всичко това Бин Хамам беше „изгонен от футбола до живот“ заради системни нарушения на чл. 19 от Етичния кодекс на FIFA, а именно конфликт на интереси. По-късно обаче Арбитражният спортен трибунал отмени забраната на Бин Хамам с аргумента, че срещу него „няма никакви директни доказателства“, но не отрича наличието на странни пликове, съдържащи по 40 000 долара, които били раздавани на Карибския футболен съюз по време на среща в Тринидад и Тобаго през май 2011 г. Бин Хамам е основен съперник на настоящия президент на FIFA за следващите избори за върховния пост в световната футболна организация. Да, тенденцията от страна на швейцареца е изключително вероятна, но и съмненията, че катарският представител във FIFA е злоупотребил с финансовия гръб на страната си, за да осигури победата и на изборите в края на 2010 г., също почиват на сериозни основания и факти.
Иса Хайату (вляво) в компанията на Мишел Платини и Сеп Блатер. Снимка: БГНЕС
В средата на октомври 2010 г., или около месец и половина преди да бъде обявена победата на Катар, британският Sunday Times скрои постановка на двама високопоставени представители на FIFA – нигериецът Амос Адаму и таитянинът Рейналд Тамарий. Английските журналисти са представители за американски бизнесмени, лобиращи за кандидатурата на САЩ. Макар Адаму, който бил и президент на Футболния съюз на Западна Африка, да бил назначен от родината си да се бори именно с корупцията в нигерийския футбол, той веднага приел предложението 500 хил. долара за построяване на футболни игрища в Нигерия за сметка на своя вот в полза на американската кандидатура за Мондиал 2022. Документите, събрани от журналистите на Sunday Times, били достатъчни Адаму и Тамарий да се разделят с постовете си във FIFA още в средата на ноември.
Разследването на английските журналисти стигнало дори по-далеч след публикуването на показанията на Фаедра Алмажид – служителка в международната медийна кампания за „Катар 2022“. Тя изнесе информации, които уличаваха двама от членовете на изпълнителния комитет на FIFA – камерунеца Иса Хайату (президент на Конфедерацията на африканския футбол) и котдивоареца Жак Анума – във вземане на подкуп от 1.5 милиона долара всеки, за да дадат гласа си в полза на „Катар 2022“. През юли 2011 Фаедра се отказа от показанията си с мотива, че „не е очаквала, че лъжите й ще предизвикат чак такава сензация“ и че тя всъщност „просто искала да създаде няколко гръмки заглавия“.
Швейцарецът Гуидо Тоньони, който е работил във ФИФА в продължение на 13 години като медиен директор и оглавявал проектите за световните първенства в Италия през 1990 г. и САЩ през 1994 г., твърди, че в рамките на световната футболна централа се е настанила корупционна култура. „Нещо като малка мафия.“
France Football разкри още, че катарците са си купили и целия конгрес на Африканската конфедерация, проведен през януари 2010 г. в Ангола. Те са платили за провеждането на цялото събитие, като така си осигурили достъп до 4-има членове от изпълнителния комитет на FIFA. Висшата политика също има пръст в аферата. Бившият президент на Франция Никола Саркози е помолил президента на УЕФА Мишел Платини да подкрепи кандидатурата на Катар вместо тази на САЩ, каквото е било намерението на боса на Европейската футболна централа. В отговор Катар ще спонсорира финансово развитието на френския футбол, както се и случи малко по-късно. През 2010-а Саркози и Платини са се срещнали с принца на Катар Шейх Тамим бин Хамад Ал Тиани. Скоро след това „Пари Сен Жермен” бе закупен от катарски инвестиционен фонд, начело на който е именно Ал Тиани, а инвестициите в популярния столичен отбор може да се сравняват само с тези, които други шейхове направиха в „Манчестър Сити” преди няколко години. По данни от френския борсов индекс CAC 40 катарските инвестиции във Франция към момента се равняват на 10 милиарда долара, след като през 2008 г., в самото начало на своя мандат френският президент Никола Саркози даде на катарския бизнес преференциален фискален статут, който му позволи да се освободи от данъци върху най-скъпите си недвижими имоти на територията на Франция за първите пет години.
Не по-различно е отношението на катарците и към иберийските страни и техните побратими в Латинска Америка. Според France Football Катар и Испания са се споразумели за взаимна помощ за кандидатурите си съответно за Мондиал 2022 и Мондиал 2018, но след победата на Русия близкоизточната страна е компенсирала партньора си с 2 милиона долара за приятелски мач между световния шампион и Катар в Доха през 2010 г. През същата година „шейховете“ организират приятелски мач между Аржентина и Бразилия в Доха, като всяка една от двете федерации получава по 7 милиона долара за разкарването и причинения дискомфорт от организирания на толкова необичайно място двубой. Подобни странни действия се забелязват и у 81-годишния президент на Аржентинската футболна федерация Хулио Грондона, комуто са предложени 78.4 милиона долара от страна на катарците, за да може „местното футболно първенство да се съвземе от кризата” и, естествено, Грондона да подкрепи близкоизточната страна в гласуването. След това срещу него бяха подадени жалби за „търговия с влияние“, „корупция“ и „притежание на активи с неясен произход“, но целта е постигната.
На страница 32, параграф 161 от поверителен одит, издаден през юли 2012 от PricewaterhouseCoopers, относно финансите на Азиатската конфедерация (AFC), се вижда, че „през 2008 г. две крупни суми на обща стойност 14 милиона долара са прехвърлени на сметката на AFC от трети страни. Значителна част от тези средства впоследствие е била трансферирана на личната сметка на Мохамед бин Хамам и дружества с негово участие“. Третите страни, за които става дума, са катарското дружество Al-Baraka и близкоизточната медийна група International Sports Events (ISE). Снимка: France Football
Любопитни връзки с катарски бизнесмени имат и бившият шеф на Бразилската футболна федерация Рикардо Тейшейра, и президентът на „Барселона” Сандро Росел, които също са в подкрепа на домакинството на Катар за финалите след 9 години. Както е известно, Qatar Foundation е и основният спонсор на отбора на Барселона от края на 2010 г., слагайки край на традицията отборът на каталунците да не носи платени реклами на екипите си.
FIFA възложи на американеца Майкъл Гарсия, бивш щатски прокурор на Ню Йорк и бивш вицепрезидент на Интерпол за американския регион в периода 2003–2006 г., да проведе разследването по подозрения в корупция и измами около избирането на Катар за домакин на турнира през 2022 г. Майкъл има пълна свобода на действие и никой не е застрахован, дори самият Сеп Блатер.
Условията в Катар – жега, гърч и безсмислен лукс
Едно друго обстоятелство продължава да подхранва противоречията относно домакинството на Световната купа от тази микространа с по-малко от 2 милиона жители население. Редица световни футболни звезди, сред които Мишел Платини, Франц Бекенбауер, Рууд Гулит и Роналд де Бур, настояват Световното първенство през 2022 г. да се проведе през зимата, за да се избегнат нетърпимите горещини в Катар. Средната лятна температура там е 41 градуса по Целзий на сянка и около 50 градуса на открито… Сам по себе си този фактор би трябвало да направи идеята за провеждането на световно първенство по футбол в Катар абсурдна и да я изключи от всякакво обсъждане, но правилата на парите казват друго.
Макар природата да намеква повече от красноречиво, че горещата азиатска страна не е подходящо място за провеждане на футболен турнир, домакините са решили да компенсират климатичните несъвършенства на родината си с гигантски финансови и инфраструктурни инвестиции. „Повече хора ще умрат по време на строежа на стадионите в Катар за Мондиал 2022, отколкото играчи ще участват в турнира“ – тази шокираща фраза беше произнесена на 1 декември 2012 г. от австралийката Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите. Това безпрецедентно изказване се отнася пряко до условията на живот и труд на онези 1.2 милиона имигранти от субконтинентална Индия, които представляват около 94% от работната ръка в Катар в кипежа по подготовката на мондиала. Забележителен е например случаят с непалските работници, които са дошли в Катар с идеята да работят по подготовката на световното първенство. Те упражняват правото си на труд по един доста своеобразен кодекс на труда. Данни на Human Rights Watch показват, че катарските закони забраняват на имигрантите да участват в местни синдикати или да сформират свои. Заплатите, които непалците получават за работата си в Катар, са около 300 долара средно на месец, при положение че БВП на глава от населението в Катар надминава 100 000 долара според МВФ. Въпреки липсата на официална информация непалските власти твърдят, че само за 2012 г. в Катар са загинали 63 непалски граждани, често при трудни за установяване обстоятелства.
Бившият германски футболист, двукратен носител на Златната топка и президент на Европейската асоциация на клубовете Карл-Хайнц Румениге:
„Не знам дали има смисъл да провеждаме световно първенство при температура от 50 градуса по Целзий. Може обаче да изместим първенствата, така че да се играят повече мачове през лятото и да се направи пауза през зимата, за да се проведе световното в Катар.“ Снимка: БГНЕС
Футуристичните проекти за стадиони в Катар струват около 168.5 милиарда долара, а инфраструктурните подобрения в страната се оценяват на около 49 милиарда долара, посочва британският The Telegraph. Това се очертава като най-голямата инвестиция за световно първенство по футбол досега, но катарците смятат да използват базата си за Олимпийските игри през 2020 г. и Световното първенство по лека атлетика през 2017 г. Самата кампания по промоцията на кандидатурата на Катар за Мондиал 2022 е струвала около 33.75 милиона евро, посочва France Football. Около 5.5 милиона евро пък са похарчени, за да се впрегнат като посланици на инициативата световно разпознаваеми лица като Зинедин Зидан, Пеп Гуардиола, Роналд де Бур, Роже Мила и Бора Милутинович.
Ще има ли световна купа в Катар?
Президентът на FIFA Сеп Блатер неколкократно обяви, че ако подозренията в корупция и купуване на гласове относно кандидатурата на Катар за Мондиал 2022 се докажат, домакинството ще бъде прегласувано. Освен тези силно дискредитиращи обвинения каузата на катарците среща отпор и заради тежките климатични условия, липсата на футболни традиции и вероятността първенството за първи път да се проведе през европейската зима. От Катарската федерация, разбира се, невъзмутимо уверяват, че са спазили всички етични норми и медийните обвинения срещу кандидатурата им (основно в английската преса) не почиват на обективни факти. Така или иначе на този етап Мондиал 2022 трябва да се проведе в Катар и това първенство със сигурност няма да е обичайно – най-спорното домакинство, най-горещите условия, най-модерните стадиони в една много богата, но и много малка, средно футболна и непозната за европейците страна.
източник: сп. „Тема“
Калин Боянов
Тагове: Катар Световно първенство по футбол жега корупция стадиони Сеп Блатер лукс Никола Саркози
