„Любопитна статия от миналото, публикувана във вестник Антени, 1990 г. По материали на списание „Експрес““.
Учените вярват, че не!
Случайност. Животът на Земята е само една случайност – казва Жан Моно, Нобелов лауреат по медицина. Няколко века по-рано Паскал говори, че чувства замайване пред „вечната тишина на безкрайната Вселена“. Времената обаче се промениха. Вече никой астроном, никой биолог няма да посмее да твърди, че някъде – на стотици светлинни години от Земята, не се намира място, което се върти около слънцето, подобно на нашето, една малка планета, носеща живот, наченки на цивилизация или може би общества, по-развити от нашето. На един от симпозиумите по биоастрономия, състоял се във френско градче на име Вал-Сени, никой не се е наел да твърди, че човекът е сам в Космоса.
Дотогава не е индентифицирана нито една планетарна система с изключение на нашата. Фатален довод срещу надеждите на биоастрономите – търсачи на живот извън Земята? Съвсем не. Никой досега не е могъл да фиксира планета в обектива на телескопа си, защото те са скрити зад сиянието на тяхната звезда. За да се забележи присъствието им, трябва хитрост.Канадски изследовател – Брюс Кемпбъл, е открил 18 близки звезди, 9 от които без съмнение се придружават от планети. Звездният телескоп „Хъбъл“ трябваше да насочи „окото“ си към тези дискретни придружители и да улови възможните люлки на живот. Уви, разузнавачът на Вселената, който можеше да бъде звезден принц, днес е сляп и плува в океян на около 500 км от Земята, без да е в състояние да изпрати каквато и да било картина от Космоса.
Макар да нямат доказателства, учените са сигурни – други планети съществуват. Някъде има необходимите условия за това – животът е деликатен и крехък – трябва да има вода и атмосфера, трябва да има температура между 0 и 100 градуса С. Температура, която се определя от позицията на планетата спрямо нейното слънце. Например, ако Земята се беше формирала по-близо до своята звезда – дори само при разлика от 5%, тя щеше да бъде прекалено гораща и необитаема. Или ако беше малко по-далеч, тя щеше да бъде леден къс като спътниците на Юпитер. Според учените на НАСА Марс и Венера са се родили по едно и също време със Земята, намират се в същата привилегирована орбита, където е възможно да се появи живот, но Марс е ледник, а Венера – пещ. Причината според тях е, че Марс твърде бързо се е охладил, превръщайки се в ледена топка, а Венера – обратното, е жертва на първичен „парников ефект“: в атмосферата й е останало прекалено голямо количество въглероден двуокис, който я превръща във вечен котел.
Един от големите въпроси, които вълнуват учените, е как да се обърне към тези непознати същества, които сигурно не са следвали същата еволюция като нашата, не са имали същия климат, не са извървели същата история – т.е. по нищо не ни приличат. Ако Земята беше съвсем малко по-различна, ако притеглянето беше малко по-слабо, човекът несъмнено щеше да има жиравска шия и крайници на кенгуру. При по-силно земно притегляне той вероятно щеше да пълзи като влечуго. Интелектът ни би бил много по-различен. Какъв? Това е загадка. Учени смятат, че трябва да има общи черти между всички „обитатели“ на Космоса. Доводите са, че законите на физиката са еднакви навсякъде.
Следва продължение……
