В дневниците на Екатерина Каравелова често се среща името на Андрей Протич – хем радушно и свойски като близък човек, хем с опрощаваща усмивчица и снизхождение като към добър, но несериозен човек, развейпрах и нехранимайко.
Днес в енциклопедията представят Андрей Димитров Протич (1875-1959) като български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист – стряскащо многообразие от таланти и специалности. Но по времето на Протич, времето на интелектуалците енциклопедисти, това е обичайно в средата му, макар че повечето му приятели нямат дори и едно завършено висше образование.
Снимките го представят като денди и напълно се покриват с едно оставено за него описание: „С широкопола шапка, метната назад, висока корава яка, папийонка, изострено лице с бонвивански засукани мустаци, малка остра брадичка, присмехулно взиращи се очи, дигнал чаша, той разпалено говори нещо или, кръстосал крак върху крак, безгрижно се смее“. Малцина знаят, че зад безукорната му външност и склонност към остроумие и присмех на чужд гръб
има лесно ранима душа на безумно влюбен човек
Обектът на неговата несподелена докрай любов се казва Лора Каравелова. Макар че е близък на семейството й и често пъти се отбива без покана и предизвестие в дома им, Лора гледа на него разсеяно и весело като на роднинско момче. Учил в Дрезден философия, в Хайделберг и Лайпциг – германистика и история на изкуството, Протич е напълно наясно, че такова своенравно птиче трудно се вкарва в брачна клетка. При това тираничната Екатерина явно го счита за недостоен за зет не заради друго, а защото й се вижда финансово нестабилен – какви доходи и какво семейно чувство може да има мъж, който се гордее с девиза си „ Дългове, лекомислие и любов!”.
Мъж, който без колебание би заложил и душата си, за да си купи елегантен бастун, какъвто няма още никой,
и нищо не би го възпряло, ако компанията му от „българановци” го повлече в някоя авантюра… Дневниците му, водени на три езика, са богато прошарени от имена на жени, но Лора заема главно място сред тях. Почти пред очите му своенравната девойка расте и хубавее. Отначало, като колежанка във Франция, тя в прав текст заявява на майка си, че няма да се жени, че мъжете не я интересуват и се дразни, когато я ухажват и наричат красавица. По-късно обаче се влюбва в женен мъж (Петър Нейков е също „българановец”), после бива омъжена насила за Дрянков, после се хвърля в обятията на Яворов…
През всичкото това време Андрей Протич я преследва, дебне, наблюдава и… жадува. Какво може да направи един писател, когато нещата не се случват наяве? Ами то е ясно и познато – пренася ги върху белия лист. Така прави и Андрей Протич в еротичния си роман „Ева”, издаден в 1907 г. – в него някои случки, ситуации и диалози са направо пренесени от дневника му. Мъжът герой в „Ева” е решителен и успешен прелъстител, но в живота Андрей Протич не успява да изживее тези сладки победи над женската плът, за които бленува денем и нощем.
Има подозрение, че е останал девствен до сватбата си като героя на книгата си „Девственият Йосиф”,
с второ заглавие „дневникът на един младеж”. Нито неговата ерудиция и начетеност, нито модерните му дрехи и парфюми, нито безспорното му остроумие и чар му носят съответните бонуси в света на интересните и красиви жени.
Жени се в късни години за писателката Стела Янева и заявява, че го е направил само от „сексуално влечение” и на инат на родителите й, които не го одобрявали. Всъщност може би се жени не без мисълта, че би могъл да продължи да живее като бохем на гърба на богатата си съпруга. Шест години по-късно обаче се развеждат, а в неговата сваляческа биография се появява сексскандал с младата му секретарка. По това време той е на 58 години и макар че няма покрив над главата си (живее на хотел), продължава да се конти и да осъмва в компании и тузарски заведения. Умира през 1959 година и бързо го забравят, макар че като пръв историк на изкуството у нас през 1946 г. го правят академик.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
