Въпросът за колаборацията между човек и машина изглежда вече не е „дали“, а „кога“. Един от тези, които изследват възможните аспекти на отговора е кореецът Wang Zi Won. Той създава невероятно сложни и функционални скулптури на Буда и различни бодхисатва (просветени същества), като използва механични конструкции и елементи, извършващи циклични движения, задвижвани от електрически двигатели. Зъбчатите творби са едновременно функционални и естетични – наподобяващи ореол или лотус аранжиран с допълнителни елементи.
Художникът предвижда, че в бъдеще хората ще се развиват и ще адаптират себе си към напредналите технологии и наука, така както в миналото животните са се адаптирали към условията на околната среда. Той вижда в това бъдеще, нашата съдба, а не някаква негативна и мрачна дистопия. Творенията на Уонг, не се основават нито върху величието, нито върху упадъка на бъдещето. Те представят обективно визията на художника за отношенията между хора, технологии и машини, чрез телата на неговите киборги.
Кореецът смята, че е нужно да се избяга от ограниченията на „човешкото“, за да се постигне хармония между хората и машините. Той вярва, че тази хармония може да бъде постигната, ако се следва пътят на духовно просветление подобно на това, което бодхисатва на съсътраданието дарява. Художникът избира да следва този път за да се откъсне от тревогите, агонията и болката. Чрез своите модернистични духовни образи, творецът не цели да прокарва религиозни схващания, а да покаже собственото ни съществуване, позиционирано между утопия и дистопия.
