В миналото бувардията се е радвала на огромна популярност в страните от Западна Европа. Отглеждала се в зимни градини и оранжерии, за букети, а мъжете я закичвали в петлиците си, но в един период растението губи популярността си. Днес тя се връща триумфално на цветния пазар и лесно могат да се открият красиви сортове с червени, бели и оранжеви цветчета. Ефектните съцветия много приличат на тези на най-близкия й родственик – пентас. Името си дължи на френския ботаник Шарл Бувар, живял през 17 век. Род Бувардия включва около 30 сорта растения от тропичните и субтропични райони на Мексико и Южна Америка. Отглежданите в домашни условия сортове най-често са малки вечнозелени храстчета. Високи да 60 см, с ярки, различно обагрени и ароматни цветове. Вдървесинените стъбла са силно разклонени, листата са гладки, тъмнозелени. Бувардиите цъфтят така обилно, че пищните съцветия покриват дълго време цялото растение, от края на лятото до ноември, а при много добри грижи и до декември. Бувардията трябва да се прикрива от преките слънчеви лъчи, но за да цъфти пищно се нуждае от ярка светлина. През вегетативния сезон растението е по-добре да се изнесе на открито, но на сенчесто място. През лятото оптималната температура за отглеждането й е 18-25 градуса, а през зимата 8-10. Есента, преди замръзванията, растението се прибира.
През вегетативния сезон поливането е умерено и редовно, а през зимата – ограничено. В горещите летни дни се оросява редовно, като се внимава капчиците да не попадат върху подранилите цветчетата, ако има такива. От май до края на октомври, през две седмици се подхранва с тор за цъфтящи цветя, а през есента и зимата не се подхранва. По време на покоя осигурете светлина и хлад (13-15 градуса) и силно намалете поливането. Ако не разполагате с хладна стая, поне намерете подходящо място далеч от радиаторите. Бувардията може да се отглежда в продължение на години, при условие че през януари-февруари се прави резитба на височина 8-10 см от основата. Старите леторасти се съкращават до 1-2 очи. След това връхчетата на новопоявилите се леторасти се прищипват. Така се оформя красива и симетрична кълбовидна корона. През март, през 2-3 години, когато корените изпълнят цялата саксия, бувардията се прехвърля в по-голяма саксия и нова, хранителна и отцедлива почвена смес (чимовка, листовка, оборски тор и пясък 4:2:1:1). Размножаване Със семена (февруари-март), при температура 18-21 градуса, на тъмно и влажно. Когато семената поникнат, растенията се пренасят на светло. Останалите от резитбата млади връхни резници (5-8 см) лесно се вкореняват, натопени във вода или в смес от торф и пясък. Периодът януари-април е подходящ за размножаване с коренови резници. Най-едрите и дебели корени се нарязват на фрагменти с дължина 2,5 см. Всеки фрагмент се полага в саксия, в смес от пясък и торф и се покрива с около 1,5-2 см субстрат. Саксиите се поставят в помещение с температура в -15 градуса. Опасности и борба с тяхОглеждайте редовно растенията за зелена въшка, защото тя напада леторастите, пъпките и корените. Борбата се води със системни препарати. Друг враг на бувардията е паяжовидният акар. Не преполивайте бувардията, за да не изгният корените и и да загине цялото растение.
