Осем от най-добрите лекари стават координатори на мегакомплекси в спешната болница „Пирогов”. Реформата бе замислена от директора на болницата доц. Стоян Миланов. В няколко поредни броя ще ви представим всеки един от 8-те координатори на „Пирогов”. Доц. д-р Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия, застава начело на Неврохирургичния комплекс.“Медицината е много важна част от живота на всяко общество. Лекарите сме малка представителна извадка от това общество. Така че при нас се отразява всичко, което виждаме в обществото – доброто и лошото! Сигурен съм, че има достатъчно хора в здравеопазването, които се стараят нещата у нас да се случват по по-добрия начин, и това е една от причините да остана да работя в България”, споделя с увереност известният специалист.- Доц. Габровски, какво е за вас неврохирургията?
– Неврохирургията е една изключителна професия, която дава възможност да си полезен за много хора в едни от най-тежките моменти от живота им. Възможност да съчетаеш познание, опит и високи технологии, за да върнеш някого при семейството, при близките му. През последните години отдаваме особено значение и на това не просто да излекуваш някого, а след лечението той да бъде самостоятелен, с по-добро качество на живот. Макар че знам, че в неврохирургията не всичко е низ от успехи. Има тежки и неспасяеми случаи. А с това не може да се свикне. Никой от нас, неврохирурзите, не живее с илюзията за някакво всемогъщество. Усилията ни имат граница, зад която не можем да управляваме процеса. И все пак се стремим да дадем максимума от себе си. В нашата професия не е достатъчно да си свършим работата добре – трябва нещо повече. Голямо е удовлетворението не само когато пациентът и неговите близки са благодарни след успешен резултат, а и когато въпреки негативното развитие близките кажат: “Сигурни сме, че сте направили всичко възможно.” Това те зарежда с изключителна сила… Никога няма да забравя първия подарък от пациент. Получих го от едно 18-годишно момче, което се парализира след скок в басейн. Когато го изписвахме след неколкомесечно тежко лечение, той ми подаде един малък свещник от ковано желязо. И до ден-днешен за мен той е символ за търсенето и светлината, за надеждата, за топлината, която дава увереност и сила да вървиш напред.
– Привърженик ли сте на екипната работа?
– Разбира се! При нас без екипна работа лечението е невъзможно. Обикновено травмите са многообразни и никога само един вид, така че са необходими няколко специалисти, за да се разреши случаят. Миграцията на специалисти наистина понякога пречи, по-трудно е създаването на екип, но в “Пирогов” се справяме, и то успешно и на много високо ниво. Тежките случаи са съчетани с различни травми и затова не можем без наличните ни водещи специалисти от всички специалности.
– Споменахте тежки случаи… С какво наскоро се сблъскахте?
– Май вече нямаме леки случаи, преобладават все по-тежки, полиорганни травми, засягащи няколко органа наведнъж.
Обичайната картина е тежки случаи,
хора в последен стадий на сериозни заболявания. Всеки ден приемаме в неврохирургията между 10 и 15 души именно в тежко здравословно състояние. Постоянно има по 2-3 или простреляни, или пострадали от тежки катастрофи, от съдова тежка патология… Разбира се, това всеки път е свързано с една човешка съдба, често и с човешка трагедия. Хубавите случаи, които искам да си спомням, са как някой се е спасил по чудо. Случват се неща, които наистина не могат да бъдат наречени само чудеса – хора, паднали от петия или седмия етаж, които са с леки охлузвания, или хора от катастрофи, които не могат да ги извадят от размазаните коли, са с леки травми, пациенти със счупени гръбнаци, с много тежко счупване, а не са парализирани, и се движат и оцеляват. Това е всекидневието ни!…
– С какво не иска да се среща доц. Габровски в работата си?
– Ако има нещо, което страда в последните години, това е доверието между пациента и лекаря. Факт е, че то до голяма степен е нарушено, а без доверие нормален лечебен процес не може да се осъществява. В този смисъл това е едно от нещата, с които искам да се срещам все по-малко – с недоверието…
– Усеща ли се в клиниката ви ограничението на използваните материали, наложено от Здравната каса?
– Проблемът с реимбурсирането на консумативите е доста сериозен. Макар бавно и доста трудно, смятам, че нещата ще се нормализират.
– Ако имате възможност, какво бихте променили при имплантите, с които работите?
– Всеки иска да ползва най-добрите, за да има свобода на избор на метод за лечение. Не знам дали това ще се случи, изисква голям финансов ресурс, с който очевидно нашата държава в момента не разполага. Надявам се да поотмине кризата и
да се намерят пари за качествени импланти
Трябва да има ясен регламент, който да не ни поставя в неловка спрямо пациентите ни ситуация. Знаете, че когато трябва да се прави избор между здравето и по-качественото лечение, понякога се оказва, че едва ли не ние, лекарите, трябва да направим този избор. А на практика го правят някакви ограничени финансови параметри…
– Здравната каса предлага определена става. Ако пациент поиска друга, той не може да си я доплати, а се налага изцяло да я заплати. Защо се случва това?
– Това беше много сериозен проблем, дефиниран както от пациентски организации, така и от водещи специалисти. Беше предоставено становище на вниманието на Касата, в което ясно се казваше, че подобна рестрикция е в ущърб на пациента и на специалистите. Получихме уверение, че ще се разреши по-голяма свобода на избор – предстои думите им да се докажат на практика.
– Има ли “сезонност” при пациентите ви?
– Безспорно има сезонност на част от патологията. Например при поледици травматологичните екипи са по-натоварени. През лятото нараства делът на транспортните и битовите травми. Лятото е сезонът с повече пострадали мотористи и колоездачи.
– Достатъчно добра ли е техниката, с която разполагате?
– Да, на доста добро ниво е. Може би ако ни се случи в шокова зала да имаме скенер, би било чудесно не само за нас, но и за пациентите ни, защото много ще се скъси процесът на поставяне на диагнозата, което е част от адекватното лечение. За съжаление все още малко знаем за механизмите на възникване на заболявания в онкологията, какво точно предизвиква съдовите заболявания… За съжаление ние полагаме грижи за последиците и за клиничните изяви. Със сигурност обаче мога да споделя с вас, че стресът, в който живеем, е виновникът за многото инсулти, инфаркти, съдови сърдечни проблеми.
Кой е доц. д-р Николай Габровски
Д-р Николай Габровски, трето поколение неврохирург, завършва медицина в София. Започва работа още по време на следването – първо като санитар. Като лекар започва работа в болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”, в края на 1997 г. вече е в “Пирогов”. Възстановява кондицията си със спорт – любител е на ските, обича разходките в планините.
Тайните на мозъка и битката за живота на пациентите събират докторите баща и син Стефан и Николай Габровски в Клиниката по неврохирургия в “Пирогов”. В този случай обаче не синът отива при бащата, а обратното. През 2000 г. професорът е поканен в “Пирогов” да развие плановата неврохирургия на спешния център. По това време наскоро дипломиралият се д-р Николай Габровски работи вече трета година в престижното медицинско заведение.
Във фамилията има три поколения неврохирурзи. Дядото на Николай, Ганчо Савов, е един от създателите на военната неврохирургия.
Баща и син са единодушни, че за компютъра в черепната кутия знаем всъщност доста малко. Например, че работи едва с 20-30% от капацитета си, че има структури, чрез които може да се влияе на определени заболявания. Мозъкът може да се сравни с приемник, който улавя определена информация, сигнали и импулси, но как точно става обработката на тази информация и това кой стои зад приемника, е неизвестно.
Люба МОМЧИЛОВА
