Производителите не се сдружават на входа, защото си нямат доверие, нито на изхода, защото няма стимулиращо търсене
Ради Радев
Ради Радев е собственик на ЕТ „Агроконсулт – Ради Радев“. В момента се занимава с производство на разсад, а преди това е отглеждал зеленчуци. Той е агроном по образование, завършил е през 1984 г. сегашния Аграрен Университет. Член е на УС на Съюза на градинарите, а преди години беше негов председател.
Забелязахте ли от какво протестиращите производители ръсеха доматите на асфалта? Ще ви кажа – от кашони за банани! А знаете ли, че е наказуемо доматите да се държат в тези опаковки? Причината е резонна – търговците обработват бананите с препарати, за да имат по-дълго съхранение.
Нашите п.одове и зеленчуци не са костюмирани, те са в секън хенд облекло. Ще го кажа по друг начин. Аз може да имам 3 дипломи за висше образование, но ако отида в ресторант, облечен като бараба, няма да ме пуснат. Всеки гамен, който е с костюм и вратовръзка, ще е с предимство пред мен. Така е и с нашите земеделски продукти. Те може да са биологично произведство, вкусни и с високо качество, но когато ги предлагаш в кашон от банани, стоят евтино и им затварят вратите.
Министър Димитър Греков предложи на зеленчукопроизводителите да се сдружат. Добре, но къде да го направят – на входа или на изхода? Ако се обединят на входа, ще получат по-ниски цени за консумативите. Ако се сдружат на изхода – по-високи цени на готовата продукция. В идеалният вариант сдружението може да е ефективно както на входа, така и на изхода. Но, това е невъзможно. Защо?
Ако се сдружат на входа, производителите ще получават добри отстъпки при ползването на поливна вода и при закупуването на семена, торове и препарати. Звучи добре, но не е изпълнимо. Първо, защото при нас, българите, доверието е в дефицит. И второ, защото търговците на семената, торовете и т.н. нямат интерес. Ако се съберат трима производители с намерение да са група, продавачите ще ги разбият. Случвало се е. Започват да предлагат на всеки един поотделно по-добри ценови условия на консумативите отколкото би получил, ако влезе в сдружение.
Вторият тип сдружаване – на изхода, също е недостижимо, поне на този етап. Би било чудесно производителите на домати например да се обединят, да направят цех за заготовка и въобще „да костюмират“ продукцията. Защо не го правят? Обяснението е просто – липсва търсене. Тази година например при няколко производители на череши се появи търговец, който поиска от тях големи количества, за да ги експортира в Русия. За целта обаче черешите трябваше да са в конвертируеми опаковки и да са според световния търговски стандарт – не по две, както си ги слагат децата зад ушите, а накъсани по една с дръжка… И понеже се появи търсене, няколко производители се сдружиха и оборудваха цех за заготовка и етикировка.
На пазара в Ситняково плодовете и зеленчуците са сред най-скъпите. Те са опаковани по всички стандарти и дипломатическите представителства в столицата пазаруват оттам. Ето, там има търсене и това стимулира търговците да предлагат стоката в лъскава опаковка.
И тъй като за производителите е доста трудно да направят сдружение, за да оборудват предприятия за заготовка, се питам защо търговците не се организират и да инвестират в това. Нима за тях не важат изискванията какъв да е външния вид на опаковките?
Питам се и друго. След като се заговори, че министерството ще задължава търговските вериги да продават българска продукция и тя да е поне 60 на сто от всички плодове и зеленчуци, защо това не се изиска и нашите търговци? Защо им се дава привилегията те да предлагат повече гръцка, отколкото българска реколта?
