Блогът на Биляна и Петър Събеви

Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

Стоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името „силиций“ на английски – silicon с това на известния гръден имплант „силикон“ – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или „оригиналът“ в Сан Франциско“) се нарича „силициева“ поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и „Долината на несведущите“, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на „ss“ и „ß“ и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име „Порочният пазар“. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името „Altmarkt“. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“

Снимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан „от нулата“ отново и отново, цели пет пъти.

Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

90-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

Най-характерната отличителна черта на Женската църква е „Каменната камбана“ – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Снимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…

Неслучайно наричат това място „Балконът на Европа“:

Между впрочем, феновете на „Костенурките нинджа“ със сигурност ще оценят тази снимка:

Достигаме края на терасата и правим два „тегела“ по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

В средата му се извисява католическата църква „Св. Троица“ (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.

В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено

Цвингерът (Der Zwinger)

Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия „Старите майстори“ с произведения на Рафаело („Сикстинската мадона“ е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Има места, където снимането е разрешено и такива, където е „забранено“, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! „Зелените сводове“ е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Вурстчетата за Германия са същото като пицата и спагетите в Италия, плескавицата в Сърбия и сладко-киселите вкусотии в Китай: без тях не може! Популярните колбаси толкова са навлезли в немската култура, че немците дори си имат обида на вурст (armes Würstchen, „горкото вурстче“ – значи нещо като „загубеняк“), имат глагол за „шматкам се“ с вурст (herumwursteln, „развурствам се“) и дори наричат на жаргон „турбо гъзарските“ VIP-неща с „Extrawurst„.

С това бързо ръководство ще се опитаме да ви ориентираме за най-популярните видове германски наденички и колбаси, за да направите лесно правилния избор следващия път, когато застанете пред някое от милионите немски вурст-павилиончета и поръчате. Ето ги и тях:

Bratwurst (наричана още Rostbratwurst) произлиза от думата Brät, която означава нарязано на ситно месо. Представлява наденица, получена от фино смляно свинско и говеждо месо и обикновено се пече на скара и се поднася със сладка немска горчица и парче хляб. Леко твърда, с малки нарези и солидно количество кетчуп с къри наденичката се превръща в Currywurst. Това е най-популярният вид по немските будки за сандвичи.

Thüringer Rostbratwurst – братвурстът по тюрингски е подправен с риган, кимион и чесън. Има естествена обвивка от свински черва. Най-популярният начин на приготвяне също е на скара.

Nürnberger Rostbratwurst – в Нюрнберг братвурстчетата ги правят с размера на сръбски кебапчета (големи колкото пръст на ръката). Ароматизирани са с риган и обикновено се сервират на шестици, с гарнитура кисело зеле и картофи със сметана и хрян.

Blutwurst, или кървава наденица, логично леко се доближава до нашата кървавица, както и до английския „черен пудинг“. Прави се с голямо количество свинска или кравешка кръв. В допълнение има и месо, мазнени, хляб и овесени ядки, откъдето идва и разнообразието в този вид вурст. Яде се студена и с хляб.

Bockwurst идва от Франкфурт. Поради тази причина другото ѝ име е Frankfurter. Направена е предимно от телешко месо, с малко примес от свинско, след което е овкусена със сол, черен и червен пипер. В България този вид вурст е известен под името „биренка“. Биренките се варят и се консумират, естествено с бира! Горчицата също си пасва страхотно с този вид вурстчета.

Knackwurst (или Knockwurst) е къс и дебел кренвирш, но се прави изцяло от говеждо и се ароматизира с чесън. Често се предлага и в опушен вариант. Сервира се с кисело зеле и картофена салата.

Landjäger е суровосушен луканков колбас, направен от говеждо, свинско, свинска мас, захар и подправки. Най-близкото до България по моите скромни познания сравнение е колбасът „амбарица“. Оригиналният Landjäger не изисква съхранение в хладилник и може да се яде както студен, така и варен.

Leberwurst се прави от свинско месо, свински дреболии и най-вече свински черен дроб, допълнени с различни ароматни подправки. Всичко това се смила добре и се пълни в свинско черво. Вари се и се консумира чрез мазане, подобно на пастет. Не е за всеки. Има и свинско-телешки вариант (Kalbsleberwurst).

Gelbwurst означава „жълта наденица“ и идва от Бавария. Името ѝ идва от цвета на външната обвивка и бледия пълнеж, в който липсват каквито и да било консерванти. Наденицата е леко подправена с лимон, индийско орехче, джинджифил и кардамон. Съдържанието варира: свинско месо, бекон, телешко, пилешко.

Weiβwurst (бяла наденица) е традиционна за Южна Германия. Прави се от телешко месо и бекон, овкусени с магданоз, лук, лимон и кардамон. Този колбас се вари и яде без обвивка и върви чудесно със сладка горчица, бира и типичните немски гевречета (brezel). Вайсвурстът също не съдържа консерванти и обикновено се яде на закуска.

Bregenwurst (или Brägenwurst) е суров, леко пушен колбас, направени от крехко свинско, лук, сол и черен пипер. Макар че е специалитет в Долна Саксония, силно напомня за нашата домашна наденица. Обикновено се яде с гарнитура от варено зеле.

Sülzwurst (или Sülzеwurst) е колбас, който силно напомня замразена пача: деликатесно месо, желатинирано свинско или говеждо, с добро количество черен дроб, език и сърце. Вариантите са много, като при добавяне на кръв този вид колбас преминава във вече описания Blutwurst.

Естествено, има още десетки, а може би и стотици видове вурстчета, но вярвам, че вече имате ориентир. В крайна сметка, Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei (Всяко нещо си има край, само вурстчетата имат по два!)

Гутен апетит

Реклама:

Google+ Подобни публикации

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

първата печатница в България (1864 г.)
улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
първият флотски духов оркестър (1881 г.)
първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
първата плетачна фабрика (1887 г.)
първата търговска камара (1889 г.)
първата фабрика за мебели (1890 г.)
първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
първата българска химическа фабрика (1895 г.)
първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
първият църковен орган в България (1907 г.)
първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е „вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис „център“ и бързо ще се озовете на бул. „Борисова“, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб „Нашенци“.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад „Свобода“). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на „Бърза закуска Вяра“, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като „Американското“). Преминавате покрай Математическа гимназия „Баба Тонка“ (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад „Батенберг“.

Площад „Княз Александър Батенберг“

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

Снимка: Wikimapia.org

СОУ „Христо Ботев“ – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – „Върви, народе, възродени…“. Това е и гимназията, известна сред русенци като „Бастилията“.
Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. „Александровска“. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. „Елиас Канети“. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа „Чифлика“ за традиционалистите (много добра и вечер), както и „Буда бар“ за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по „Славянска“, която свързва площадите „Елиас Канети“ и „Св. Никола“. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук („Showroom“) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом „Канети“

Снимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

Снимка: Недко Иванов

Православният храм „Свети Николай“ и католическият храм „Свети Павел от Кръста“ са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата „Свети Павел от Кръста“ през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

Снимка: Официален сайт на МГ „Баба Тонка“

Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей „Баба Тонка“ е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.“Свобода“, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Снимка: Никола Груев

Музей на градския бит – Къща музей „Градски бит на Русе“ – популярна като „Къщата на Калиопа“ сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан „Малката Виена“, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и „масова“. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

Ирландски пъб „Тераса“ – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
Пицария „Рома“ – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
Сладкарницата на хотел „Рига“ – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
Ресторант „Понтона“ – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
Ресторант „Виена“ – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант „Понтона“ да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад „Свобода“

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад „Свобода“.

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877″. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Драматичен театър „Сава Огнянов“ (известен още като „Доходното здание“) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант „Happy“.

Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

Сградата на Община „Русе“ – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино „Роял“. Логично, носи името „Royal City Center“. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият („Дунав Плаза“) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел „Дунав“.

Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните „А’Катми“ и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. „сух фонтан“. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера…

Църквата „Света Троица“

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил „неокласицизъм“ и „сецесион“, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила „модерн“, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам бившия билярд-клуб „Амброзия“, сега „Fight Club“), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото „Альоша“. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – „Мега Мол Русе“ (има картинг).

Парк на младежта

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до „Вазата“ е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е „Баба Яга“.

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант „Дунавски кът“ с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

Днес тя е “Национален музей на транспортa” и е едно малко известно, но много яко място – особено ако обичате стари влакове или искате да се пробвате да карате дрезина. Преживяването е уникално!

Русенски университет

Снимка: Wikimapia

Ако излезете от парка и тръгнете по ул. „Янтра“, ще стигнете до входа на Русенски университет (уморените и гладните да пробват „Кръстникът“, любимо на студентите ресторантче с добра кухня и нелоши цени).

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Свободно можете да влезете и да разгледате внушителния Централен корпус на университета – регулярно има различни изложби на студентски творби, които са доста интересни.

Паркът на възрожденците

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Паркът на възрожденците в гр. Русе пази паметта на много герои и велики личности от българската история. Тук дълги години са били съхранявани тленните останки на Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Караджа, Филип Тотю, Хаджи Димитър и други. Надгробните паметници на възрожденците са имали огромна естетическа стойност. Този на Любен Каравелов например е тежал около 5 тона и е бил изработен с огромно внимание и почит към делото и личността на писателя-герой. Красиви огради пък са пазели гробовете на останалите бележити българи. Всичко това продължава до 1977 г., когато по повод 100-годишнината от Освобождението бива построен Пантеонът на възрожденците.

Пантеонът

В известна степен русенци не обичат Пантеона. Как да обичаш сграда, заради строежа на която е била съборена църква?! За да бъде съграден Пантеонът, през 1975 г. бива разрушена църквата “Всех светих”, която се отличавала със своите прекрасни цветни виенски витражи и красиви стенописи. Старите русчуклии разказват, че цялото семейство на багериста, който посяга на църквата, загива в катастрофа, а гробът му – ударен от мълния. С разрушаването на храма започва и активна дейност по ексхумацията на телата, а забележителните нагробни монументи са преместени с кранове в промишлената зона на Русе, оставени на произвола на съдбата, повредени и разграбени.

Снимка: Русе в снимки, Иво Франгов (публикувана с писмено разрешение)

Днес църквата е отново изградена със средства на гражданите на Русе – в срещуположния край на парка. Цялата история може да прочетете в самия Пантеон, който е и един от 100-те национални туристически обекта.

Там са и костите на 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453-ма души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността.

До голямото кръстовище на Пантеона е и пиано бар Авантгард – също препоръчвам, ако сте в града късно вечер и обичате пиано барове. Наблягат на Васил Найденов и руско.

Шопинг

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

В случай, че шопингът от горепосочените молове не ви е стигнал, в началото на бул. Липник има редица магазини от големите вериги: Kaufland, Praktiker, Mr. Bricolage и др. В края на булеварда пък е Mall Rousse, където има и кино.

ТВ кула

Над гарата и ул. Борисова се намира телевизионната кула – най-високата кула в България (204 м), а до 2001 г. – и на Балканите. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 м надморска височина. Някога беше възможно човек да се качи в снек-бара (подобно на кулата в Берлин), но днес той отдавна е затворен. Все пак, не всичко е изгубено.  Точно под нея е ресторант „Левента“. Цените там не са ниски, но имате уникалната възможност да хапнете в уникална изба-ресторант и да опитате невероятното вино на едноименния винпром.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

От хълма се открива гледка към целия град и затова той е предпочитано място за „натискане“ на влюбени двойки. Мястото е леко извън града и няма лесен начин за достигане, освен с автомобил (тролейбуси 13,24,25 и 27 могат да намалят ходенето).

Басарбовски скален манастир

Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се в кв. Басарбово, който практически си е селце в покрайнините на Русе. Има редовен автобус, тръгващ от автогарата – приблизително на всеки половин час от 5 до 21 часа. С такси би трябвало да ви излезе под 10 лв. на посока (в Русе като че ли най-добрата фирма станаха Точните, +359 82 8108).

Басарбовския скален манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му е се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. Най-известният обитател на манастира е Св. Димитър Басарбовски, който прекарал целия си живот тук. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“. След смъртта си, монахът бил погребан в селската църква, но по време на руско-турската война от 1768-1774г. мощите му били пренесени в Букурещ в църквата „Св. св. Константин и Елена“, където се намират и до днес. Мястото е изключително интересно – пътеката от входа минава през красиво озеленен двор и по стръмни стълби се достига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитър. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, изобразен в цял ръст. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна сбирка.

С това нашата подробна разходка из Русе приключва…

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Разбира се, в града и околностите има много други интересни места – пещера „Орлова чука“, Ивановските скални църкви, парк „Русенски лом“ (на снимката горе), крепостта „Червен“, Лесопарк „Липник“ (Текето, на снимката долу), а защо не и Румъния… Но за всичко си има време!

Снимка: Русе в снимки, Татяна Еремиева-Гарчева (публикувана с писмено разрешение)

Между другото, празникът на града е 6 май. Така че ако още не сте решили какво да правите по празниците, Русе е нелоша алтернатива. Приятна разходка и дано сме ви били полезни и този път!

Специални благодарности и на всички, които ни предоставиха снимки, за да може разказът ни да е още по-цветен и пълен!

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Сутрин. Трамвайна спирка. И трамвай, който спира на нея. Тълпата бързо се набутва в превозното средство, само на един мъж с бастун му трябват допълнителни десет секунди, за да се добере до предната врата. Бастунът е бял.
Ватманът вече е изнервен и мърмори под носа си:
– Арееее, веее…
– Извинете – казва мъжът с бастуна – коя трамвайна линия е това?
– ЧЕТВОРКА!!! ТИ СЛЯП ЛИ СИ?!
– Ами да, много се извинявам за което… Благодаря, че ме качихте.

Ватманът затвори вратата на трамвая, затръшна и вратата на кабинката си и подкара трамвая с предупреждаващото „дзън-дзън-дзън-дзън-дзън…“

Два коментара по историята:

1. Като се замисля, дори в по-цивилизованата Западна Европа на повечето места няма лесен начин да се ориентираш кой номер автобус, влак, трамвай пристига, без да попиташ. За пример определено е добрият стар Лондон, още ми звучи в ушите: „This train terminates at Three Bridges, calling at East Croydon, Purley, Redhill, Horley and Gatwick Airport…“

2. За „вежливостта“ на шофьорите в градския транспорт вече съм писал неведнъж…

Реклама:

Google+ Подобни публикации

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Минат-не минат година-сто и сядаме да си гледаме кой с какви ключови думи е попаднал в блога ни…

Направихме го три пъти досега:

Search Terms

Search Terms II

Search Terms III

Тотално шашнати и зашеметени от това какви хора четат блога ни, представяме именно на тях (или поне на по-готината част от тях) четвърта поред представителна извадка с бисери и интересни ключови фрази за изминалата година… Ето ги и тях:

петър събев баща – coming soon, всъщност;
биляна имен ден – според Биляна са два: веднъж на Цветница по логиката Цветница-цвете-растение-билка-биле-Биляна и втори път на Еньовден като празник на билките;
бягам от бетона – и ние, но той продължава да ни преследва;
розови хипопотами – млякото и кожата на истинските хипопотами са розови, потта – червена;
графа мандарини mp3 – черпим с бира, ако някой ни я намери;
прилеп вкъщи – вече сме го обсъждали този проблем;
варене на великденски яйца – сварете като обикновено яйце. Боядисайте.
джон смит пазарджик – и Джеймс Бонд от Своге;
има ли „afl“ opel – има, но е опция;
родопи 24*7 – и други планини работят нон-стоп;
уши муши – а суши?
котка в скайп – не е проблем да се ползва заедно с компютърна мишка;
надървено магаре – ние можем да предложим единствено напластмасовена кравичка;
октопод събев – така ще кръстим осмия си син;
онлайн магазин за офроуд гуми софия – предпочитаме офлайн магазини за онроуд гуми, но и avtogumi.bg ползваме от време на време;
от къде да се кача на цариградско през студентски – по кръговото на четвърти километър е добра идея;
пикаещото момиченце – ние знаем само за момченце, намира се в Брюксел;
правих секс с по-възрастна – честито!
примерни фрази за бебешки албум – „Гу-гу!“, „Агггууу!“, „Мама“, „Аки“, „Папу“, „Ду-дууу“….
„велика събота“ работен ден – Велика събота, както и не чак толкова великите съботи са почивен ден;
„къде са женските“ – гледат „Сексът и градът 2„;
,уеишщксдзц; – не знаем какво търсиш, но се радваме, че си го намерил(а);
13 mart hybav den li e za godej – зависи за кого ще се сгодиш;
15 дециметра са – около метър и половина;
50 стотинки за 50 лв – става! Давай левовете.
andjelina djoli-kolko kubika ima – в устните, в гърдите или в гаража?
boq za markirane na galabi – със сребърни йони против бактерии или без?
dade v momtama ima magazin za tutun za cigari – Непушачи сме и двамата, но бихме казали „да“.
darta jena za sex  – …търси млад, атлетичен мъж за почистване на домове и гледане на внучета;
dulga duma s bukvata a – жокер: избери си дълга дума с която и да е буква и сложи „анти-“ отпред, за да я направиш още по-дълга;
frappe бяло как се прави – като черното, но слагаш прясно мляко вместо вода;
gei pravi seks s kotka-6umen – котката е мъжка и се казва „Шумен“, нали? Иначе не си представяме какъв ще е тоя гей.
gotini misli za bivshi gadjeta – „Нека забравим миналото и да отидем заедно в Павликени на разходка“
izvestni ciganii – крадене на жица, хвърляне на гюбеци и псуване на „сикиджам“;
jenska putka snimki – на нас по-интересно би ни било да видим снимки на мъжка такава;
kade da namera rodopski kravi – все едно да питаш „от какво се прави сливов компот“: естествено, че в Родопите;
kakvo da vzemem za ekskyrziq – half the luggage, double the money;
lesno i evtini mandji – яйца на очи: трябват ти само яйца и очи;
pesnite na hisarskiq pop no vsi4kite – ние имаме само „Дай си сърцето“;
peugeot ламинирана серия – повечето автомобилни производители пускат лимитирани серии, но явно Peugeot са хитри, помислили са за честите чуквания на брони в големите градове и са измислили и „ламинирана серия“. Не знаехме!
pravih sex sas mama – това не считаме, че е много за хвалене;
pravih sex sas sina si – да, разбрахме вече, какво търсите в блога ни след секс обаче, извратеняци такива?!
stramni fakti – странни, срамни или страшни факти? Предишните два са си точно „страмни“.
varnenskata doktor kuin lechitelkata – не ни интересува, всички сме заслепени от русенската Анелия;
viene na patrylki –  а в доброто старо време се чуваше вълчи вой от гората;
алгоритми за таратор – и ексепшъни с копър;
асеновград=широка лъка – не сме съгласни – най-малкото едното е село, другото – град (няма да ви кажем кое какво е);
биляна пратчет – не и преди да се появи Тери Събев (Тери е кратко за Терабайт);
визуална картина на земята – първо искаме да видим невизуална такава, за да направим разликата;
детско филмче с блондинка и тъгъдък – това най-вероятно е „Старла и сияйните ездачи„, шъ знайш!
децко имацийоно фюмче за белия зъб – абе сигурен ли си, че не е „зъп“ накрая?
деца които правят любовно чукане – тук даже и ние оставаме безмълвни;
дразнещия звук- пълен член – защо просто не написа „дразнещият“?
една песен нещо си to africa – коя? „Words to Africa“, „Go to Africa“, „Send ‘Em All Back To Africa“?
защо българия не е на европейско футбол – а, де?
защо във фотото орязват снимките – щото съотношението на хартията и екрана е различно и иначе ще изглеждаш много дебел!
защо искате да учим в леуварден – щото там можете да пушите трева напълно законно;
защо ми гори толкова много колата – провери центровката на двигателя, маслото, съединенията, връзките, гарнитурата, компресията…
защо нямам путка – сигурен ли си, че искаш да имаш?
искаме кебапчета на старите цени – и ние, с ПКС!
как да ея истински блек металист – „еянето“ е глагол, който още не ни е съвсем ясен;
как да махаме сутиен със photoshop – викаш мацката вкъщи, за да й покажеш новата версия на Photoshop, зареждаш примерен графичен файл с романтична картинка или сладко котенце, тя казва: „ау, че хубаво“, ти казваш: „като теб“ и й махаш сутиена…
как да накарам мама да ми купи кученце – бъди послушно дете;
как да накараш детето да ме слуша – кажи му, че ако слуша, ще му купиш кученце;
как да направя детектив – правете секс без презерватив, с белезници и огромна лупа – току-виж се пръкнало детектив след време;
как да пиша znamena v skype – „знамена“;
как да реша задачата 124:2 – като вместо да кибичиш във Facebook внимаваш повече в час по математика;
как да си направим светлини от prezarvativ – и ние ден и нощ все това се чудим;
как да си отворя пениса – НЕДЕЙ!
как да спечелим от тото – има три начина: пускаш си фиша и се надяваш на минималния шанс, не си купуваш фиш и печелиш 2 лв. или пък просто си правиш собствен тотализатор и печелиш винаги!
как да стигна по-бързо от враца до горна оряховица – с мисъл;
как да хакна поща в gmail – а, че те Google не са ли го вкарали това в раздел „Често задавани въпроси“ още?
как да чуя радиото си – включи ли го в контакта? натисна ли бутона Power?
как дишат охлювите – с кожата си и чрез пневмостома;
как е ортак на английски – Partner
как се вкарват в семейство и приятели на мтел – ами трябва да се ожениш за някой, който работи в тази компания, как… или поне да ожениш брат си/сестра си;
как се казват седемте хълма на пловдив – Тепета, ама отдавна не са седем…
как се писхе гъби на англииски – Mасхруумс
каква изненада да направя на младоженеца – избягай пред олтара
каква ще стана като голяма и какъв ще мие животът – като гледам как пишеш, най-вероятно ще „мие“-ш кенефи…
какво има в центъра на софия – павета. жълти;
капитан падналими – и подполковник седнахлити;
карта на новата граница с гърция – а ние си мислехме, че границата на България не се е променяла от 1945 г.
картинки за телефон които се сменят готини дяволи – кажи си номера, ще ти ги пратим като MMS;
класация най-добър малък градски джип – извинявай, ама джип се свързва с голямо и извънградско; това, дето го търсиш, най-вероятно е SUV или кросоувър;
кокиче с ракия – и от време на време минзухар с уиски;
колко струва един дюнер – малките по 2, 30 лв.; големите по 3,50лв. Насам, народееее!
костенурките experian – поздрав за колегите на Петър;
лесбийки с много сперма – да се чудиш откъде са я взели…
магия с катинар – ключът е в магьосника, съжаляваме;
мисли за тъпотията на хората – тук има доста такива;
ммм велосипед – не, напоследък сме на диета, ядем само нискокалорични храни…
много вкусно в широка лъка – вкусно, я! Това да не ти е Асеновград…
много детски песнички патета не пинко – тези песнички ние не ги знаем;
може ли да ми откраднат еърбега – може, ами… всичко крадат вече! Ние като слезем от колата, винаги си взимаме документите, радар-детектора, GPS-а, панела на касетофона, еърбега и летите джанти…
морсki oktopod ukrasa i masa v kilogrami – ние се занимаваме предимно с речни октоподи и столове в унции;
моята среща с извънземна цивилизация – взе ли й номера?
най добрата семейна кола на старо за едри хора два метра – децата и те ли са до два метра, или само за предните седалки говориш?
най хубавата сватба – ето я…
парти момиче „духа“ -„в духа“ -„на духа“ -„от духа“ свирка – не е важно дали духаш, или ти духат… важното е да се води духовен живот!
песни за коне на руски – за тъгъдъци ли, бе човек… Търси с „Самые лучшие руские песни для тъгъдъками“
петър машината – този прякор ни харесва и на двамата;
петър сушито – този – не!
петър ходи по водата – „… и когато завали…“ (Слави Трифонов)
пи-пи-пиленце – ко-ко-котенце?
по4ивни и прзни4ни дни за велигден – пи4, те6е не ти тре6е йoker, ти си велиг!!!
поговорки za opel – „Oпелите са най-бързите автомобили, щото ако се забавят, ръждата ги настига…“ – Народна мъдрост;
схема датчици на опел тиква – тиквите (Panthera tikvis) са бозайници. В диво състояние сибирската тиква достига 350 кг, според някои източници. Достигат до 3,8 м дължина, от които 0,8 се падат на опашката…
телескоп комшийка – ей, воайор!
чалга проститутки – хем ти свири, хем ти пее!

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Забележка: Снимките в настоящата публикация са със запазени авторски права. За повече информация относно авторските права на конкретна снимка, свържете се с нас.

Copyright (c) Петър и Биляна Събеви, 2009 г. Всички права запазени!

Ето и нашия коледно-новогодишен подарък за вас, редовните ни читатели… разказ за сватбата ни, с много снимки. Имахме само месец и половина за приготовления, защото искахме специална дата – 20.09.2009 г. „20 09 20 09″ си изглежда добре, не мислите ли? Тези, които са чели историята с предложението за брак вече знаят, че сме цифромани.

Ако сте решили да направите сватбата на мечтите си, отсега можем да ви кажем – няма да стане точно както сте я мислили… Може да стане почти точно както сте си я мечтали, но „почти“… Има твърде много неща, които не зависят от вас. Искахме китарена серенада вместо оркестър при извеждането на булката (макар че „Ела се вие, превива“ звучи божествено на гайда), младоженец на бял кон вместо в автомобил, 6-часова фотосесия преди церемонията, специален танц на влизането в ресторанта (като този например), както и да обърнем достатъчно внимание на всички гости, изминали хиляди километри за да дойдат: от Торонто до Дубай и „от Силистра, та чак до Кюстенди-и-и-ил“… Нито едно от тези неща не се получи. Дори ергенското и моминското парти ги отложихме за след сватбата, поради натоварената програма

Имаше много приятни (а и неприятни) организационни изненади преди и по време на сватбата, но за тях ще разказваме друг път. Имаме план да пишем подробно как да си направите покани, откъде да си вземете халки, как да си изготвите списък с гостите и как да ги разположите по масите, за какво да давате пари и за какво няма смисъл, на кои детайли е важно да се обърне внимание и кои – почти не се забелязват… Но за това – най-рано догодина

А сега преминаваме към истинската приказка – с всичките й вълшебства, изненади и… снимки, естествено

И ако приказките завършват с „три дни яли, пили и се веселили“, нашата започна така…

Имало едно време един младоженец.

Събрал приятели, близки и роднини и им казал „Днес ще се женя, хайде да отиваме за булката…“

И тръгнали… Добре, де, ама им трябвали кумове!

Така че отишли при старите приятели Краси и Мариета. Краси като че ли не ги очаквал…

Младоженецът обаче със сладкодумие (и бутилка уиски) успял да убеди кума, че момичето е много хубаво и си струва…

Хванали най-добрите музиканти в града, надули гайдите, залупали тъпана и тръгнали към мястото, където красавицата чакала своя принц…

Но булката била затворена през три врати в четвърта… или както се казва там.

Сватбарите я пазели строго и само пачки по стотачки можели да ги омилостивят. Зимбабвийски банкноти не се приемали.

Понеже булката била безценна за младоженеца и никакви пари не можели да я купят, той се ядосал и решил, че ще си я краде.

Толкова бил уверен в това, че си взел само 28 ст. и един бонбон за дразнене на сватбарите.

Митко, момък от вярната дружина на младоженеца (щото се оказа, че и невярна дружина има), му подарил страхотен комплект с инструменти, които влезли в употреба още преди брака…

Три болта по-късно първата врата била преодоляна, а младоженецът бил буквално катапултиран през втората от яките ръце на кума Краси и верния приятел Митко…

Така се озовал пред бойната дружина на жени от четири поколения и един кандидат-баджанак и като се започнали едни преговори…

Добре, че кумът се намесил силово… но шаферките отвътре затискали по-здраво и от мъжете.

Голямо напъване било, наоколо прехвърчали мъжка пот и женски писъци, но в крайна сметка вратата била отворена…

* * *

Интермедия от първата брачна нощ:

– Слънчо, какво беше първото нещо, което усети, когато влезе в стаята ми?

– Юмрукът на Мая.

* * *

Закичила булката сватбарите, заплакала гайдата „Ела се вие, превива“ и под аплодисментите на всички баща й я извел и сватбарите се отправили към гражданското…

… но не веднага!

Първо отишли в парка и си направили страхотни снимки…

Всички шаферки били облечени в злато и коприна:

А булката блестяла и сияела от щастие:

Младоженецът пък постоянно се закачал с нея, за да вижда усмивката й:

Дошло време да скрепят семейния съюз и официално…

… и минали под венчилото:

Залата едва побирала всички гости:

… затова излезли навън.

Там ги чакал приказен дъжд от парченца дъга:

Изпълнили мисията в живота си, младоженците се запътили към Дунава:

… но не за друго, а за да хвърлят венеца в реката по стара русенска традиция. След това веднага се отправили към църквата „Св. Троица“.

Биляна изглеждала като същинска принцеса:

А Петър – като лудо влюбен в същинска принцеса:

Влюбени до уши, решили да скрепят съюза и пред Бог:

Венчал ги самият митрополит Неофит…

… за което те ще са му безкрайно благодарни винаги!

На излизане от църквата се случило друго чудо.

Завалял дъжд от житени зърна!

По пътя им към дворцовата забава малки ангелчета застилали земята с листа от бели рози.

Двамата счупили питката на две абсолютно равни части…

… и така дали начало на празненството!

Започнали танци – и чуждестранни:

И нашенски:

Извило се дълго, голямо хоро, но нито младоженецът, нито булката станали да играят:

Защото чакали своя първи сватбен танц…

И вплели пръсти един в друг, за пореден път разбрали, че в големия свят няма нищо случайно…

И че заедно са по-силни, по-способни и по-щастливи.

Сред аплодисментите на стотиците гости, младоженецът вдигнал байрака, хванал красивата си булка за ръка и двамата повели хорото с нова сила…

… а малките ангели танцували заедно с тях:

От толкова танци, кумовете огладнели и нападнали шаферите, носещи вкусна торта и пиле.

Борбата не била лесна…

… но в крайна сметка и кумовете останали сити, и шаферите – цели!

Изненадите не свършвали дотук.

Иванка Шекерова, актриса, певица и много близка приятелка на булката излязла на дансинга и поздравила младото семейство Събеви.

И като започнала една веселба – вдигали се обувки…

… хвърчали искри – както от тортата, така и между влюбените…

… сваляли се жартиери – без инструменти и задръжки…

…  накрая литнал и булчинският букет – най-желаната вещ за всяка неомъжена гостенка:

Късно през нощта (или по-точно рано сутринта) младите се усамотили в младоженския апартамент…

От тук нататък историята мълчи, но пък вие можете да си кажете каквото ви е на сърце в коментар.

От нас – много целувки и успешна нова година!

P.S. Още по темата можете да намерите във Facebook и в блога на Данчо…

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Не може да не сте играли на криеница, ластик, настъпванка и всички ония игри от едно време, когато никое дете нямаше комппютър, а Nintendo Wii дори не беше измислена…

Имахме си броеници за жмичка:

„Две петлета се скарали
пред поповата врата.
Поп излязъл и им казал:
Иж, миж, ти жумиш“

Имахме си броеници за скачане на ластик:

„Ема-есаса, есаса о първия,
ема-есаса, есаса о втория…“

Чак след време разбрах, че това е побългарен спелинг на MISSISSIPPI („ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай“).

Имахме си броеници на измислен език:

„Аката баката чуката бе
андер фандер до ми ре
кики рики романтики фронс“

Може би най-известната броеница е:

„Ала бала ница

турска паница

ах, гиди Ванчо

наш капитанчо

с пушка на рамо

с дупе насрано!“

Не ми е известно защо, но темата за наакването и напикаването си беше доста… как да кажа… преекспонирана. Спомням си още една:

„Анчето се напикало

на чаршафчето си бяло,

колко капки изпикало

ще ми кажеш ти!“

След което, ако запитаният има достатъчно познания в областта на математиката, може да изчисли колко капки да каже, за да бъде или да не бъде избран…

Имаше и местни броеници, например в Русе имаше една, започваща с:

„Бай Ганьо пръднал,

Дунавът замръзнал,

корабите спрели,

рибите умрели…“

А вие спомняте ли си какви сте ги нареждали в детството си?

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Mомченце и момиченце си играели заедно. Момченцето колекционирало стъклени топчета за игра и си играело с тях, а момиченцето носело в една кошничка сладкиши със себе си, които ухаели прекрасно. Докато си играели заедно, на момченцето му се искало много да си хапне сладкишче от кошничката, но знаейки, че само едно няма да му бъде достатъчно, казало на момичето, че ще и даде всичките си стъклени топчета в замяна за сладкишите. Момичето се съгласило. Момчето тайно отделило тогава най-голямото и красиво стъклено топче настрани и дал останалите на момичето. В замяна, момичето му подало всичките си сладкиши, които обещало. Същата нощ малкото момиченце спяло спокойно, докато момченцето не можело да мигне изобщо. Държейки красивото стъклено топче в ръце, мислите му били изпълнени с въпроси, които не му давали мира. Чудило се и искало да знае дали момичето също не е скрило тайно и то някоe лакомство от него…

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Публикувано в Без категория с етикети доверие, лакомство, момиченце, момченце, притча, сладкиши, слъклено топче от Биляна. Постоянна връзка.

От съвсем малка съм голям почитател на гръцката музика, език и култура. Всъщност не само аз, но и цялото ми семейство. Не случайно избрах да уча и завърших отлично гимназия с интензивно изучаване на гръцки език и история. И до днес не спират интересите ми в тази област…

Днес получих мейл за предстоящите концерти на любимия ми гръцки изпълнител Янис Плутархос (Giannis Ploutarxos).

От страницата на  фен-клуба му, както и от личния му блог става ясно, че лятното турне на талантливия Плутархос се разраства и все повече гръцки градове се прибавят към него. За тези от вас, които обичат гръцката музика и ще изкарат лятната си отпуска по земите на южната ни съседка, по-долу изброявам програмата на изпълнителя за лято 2009:

Юни
19 – Лариса
22 – Патра
25 – Трикала
26 – Козани
27 – Янина

Юли
3 –   Каламата
11 – о-в Родос
18 – Керамоти (по време на фестивала)
22 – Митилини
25 – Арда (по време на фестивала)
27  – Спарта
29  – о-в Левкада
31 – о-в Керкира

Август
3   – Иракли
4   – o-в Крит
10 – о-в Санторини
13 – Олимпия (по време на фестивала)
14 – о-в Закинтос
26 – Волос
27- Серес

Септември
11 – Солун

Надявам се да имате възможност да чуете на живо прекрасния му глас. Още по-хубаво ще е, ако посетите негов концерт по време на почивката си. Желая ви го от сърце. А на себе си и на всички негови фенове пожелавам да го видим скоро и на българска сцена. Повече за живота и творчеството на Янис Плутархос може на прочетете тук.

И тъй като така очакваното лято вече настъпи, нека ви поздравя с любимата ми песен на Giannis Ploutarxos – Ela, която носи със себе си трепета на дългочаканата и търсената любов, която рано или късно винаги идва в живота ни..

Реклама:

Google+ Подобни публикации

В Рим видяхме такава машина и решихме да изпрабваме как работи. Всъщност виждала съм такива машини и в други страни в Европа. Нека ви покажа как става. Специално за тази са ви необходими само 1 Евро (цената за услугата) и 2 Евро цента (които предстои да бъдат преобразени). След това си избирате какъв лик (забележителност или личност) искате точно от изложените възможни върху машината, пускате монетите и завъртате металното колело. Машината ги смачква под яйцевидна форма и щампира избрания лик. След няма и 5 секунди получавате 2-те Евро цента, но вече със съвсем различна форма и изображение на тях.

С първото изпрабване на машината  си избрахме Колизеума и върху ръката ми съм показала какво се получи:

След това си избрахме Базиликата Свети Петър във Ватикана:

Получава се чудесен сувенир за спомен или подарък за приятели и познати. А за колекционерите на монети съм сигурна, че това ще пробуди интереса им.

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Публикувано в Без категория с етикети Ватикана, Евро, забележителност, Италия, Колизеума, лик, личност, машина, монети, Рим, цент от Биляна. Постоянна връзка.

Тази вечер реших да изненадам Петър с нещо специално. Не ми беше необходимо много време за подготовка, а резултатът определено го впечатли. Изпълнението е много лесно: смесих краве сирене и сирене фета и от получената смес направих топчици. След това по мой избор ги разделих на 3 части и всяка една от тях овалях в настъргани моркови, магданоз и смлени орехчета. С помощта на клечки закрепих хапките върху една прясна зелка. Прецених, че ще е подходящо, ако прибавя към аранжировката репички с маслинки, а за декорация на подноса – маруля, домати и краставички. Идеята за тези хапки видях в едно предаване по кабеларките наскоро, а за останалото импровизирах.

Ако ви харесва предложението ми, може да го приготвите за парти с приятели, за по-специален повод или просто да изненадате любимите си хора с нещо различно. Много добре си подхожда със сухо мартини или бяло вино. Спокойно може да се променят продуктите или да се добавят нови, дори и да се направи същият стилен поднос, но от плодове. Изборът е ваш.

Ще се радвам, ако и вие ми споделите за своите интересни инициативи в кухнята.

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Публикувано в „Женски“ работи, Готварство и кулинария, Спорт, здраве и хоби с етикети вкъщи, Идеи, изненада, кетъринг, стил, хапки от Биляна. Постоянна връзка.

Мили дами, които обичате шоколада, шопинга и малките наслади. И вие, мили господа, които търсите интересен и оригинален подарък за своята половинка, погледнете тези обувки. Не са ли възхитителни?! Ръчна изработка, разнообразие от цветове, изящна линия, стил…и са изработени от шоколад.

Повече информация за тях и още шоколадови удоволствия може да видите тук.

Реклама:

Google+ Подобни публикации

Публикувано в Без категория с етикети Мода, обувки, подарък, стил, шоколад от Биляна. Постоянна връзка.