Църковната битка за Сталинград
30.11.2013 12:09 | Анализи
Купуване на гласове, убийство, отрови, гей връзки, любовни афери, гуляи, финансови афери. При това не става дума за поредния трилър, а за всичко, които се изсипа в публичното пространство покрай ожесточените битки за короната на бъдещия варненски митрополит. Но този път разкритията не са дело на анонимни автори в жълтите вестници, а на духовници.
Какво става? Защо за по-малко от година приключи привидният мир след избора на новия патриарх Неофит? И Църквата, която бе започнала да трупа рейтинг и да печели доверие, отново провокира отвращение? Това се питат хората, втрещени от позора на духовници, които би трябвало да са олицетворение на висша нравственост и да служат за пример. Да, те са човеци и имат своите недостатъци. Но пък толкова много грехове накуп говорят, че обновление в Църквата откъм нравственост скоро няма да има.
Не е маловажен фактът, че новоизбраният митрополит на Варна, освен, че ще управлява пожизнено епархията, ще влезе и в състава на Светия синод. За патриарха и събратята му е от значение какъв дух ще внесе новият им събрат – мирен или размирен. И с това донякъде се обяснява касирането на изборите във Варна, където изненадващо поведе скандалният игумен на Бачковския манастир епископ Борис, подкрепен от Пловдивския митрополит Николай.
Разкритията за купуване на гласове и бунтът на епархийските избиратели едва ли биха подтикнали Синода към насрочване на нови избори. Но очевидно там са притеснени, че след Николай, който се изпокара грозно с покойния Кирил Варненски точно преди една година, там може да се появи още един чепат характер с право на глас. Вкарат ли и трети, ще стане страшно.
На по-възрастните архиереи трябваше да им стане ясно много отдавна, че ще берат ядове със сочещия сам себе си за млад и деен владика Николай. Ако го бяха сложили на място овреме, сега нямаше да имат грижи. Но го търпяха, защото подкрепи избора на дядо Неофит за патриарх. Добре, но нали е гласувал по съвест? Или това е било сделка, както се подозираше – да не му спъват начинанията. Свещеници се опасяват, че владиката крои планове за тотална реорганизация на БПЦ – за промени в границите на епархиите, на статута на манастири. В своя полза или в полза на неговите довереници.
Затова и духовници прогнозират, че Варна може да е църковният Сталинград (градът се е казвал Сталин от 1949 до 1956 г. – б.р.). Спечели ли Варна, походът на Николай към овладяване на Синода ще е неукротим. Защото конформистите в него и по места ще се съобразяват с волята му за следващите избори – в Неврокоп и Русе. Но не успее ли да вземе тази катедра за свой човек, амбициозният владика ще загуби шансове да дирижира процесите. Синодът ще демонстрира сплотеност и плановете на дядо Николай да спечели още гласове в своя подкрепа в църковното ръководство ще бъдат осуетени.
Не може да се подмине и скандалът с гей връзката на монах от Троянския манастир. Едва ли този гнусен запис се озова в телевизиите случайно, без връзка, че игуменът Григорий, дори да няма никаква вина в случая, също е в кандидатската листа за митрополит. Така дискредитираните вече са трима. Синодът дължи обяснение по темата, при положение че всяка година излиза с декларация срещу гей парадите в София и морализаторства срещу хомосексуалните връзки. А в същото време допуска митрополити и епископи да живеят с любовниците си, като ги назначават на административни постове. В листата на достойните за митрополити фигурира човек, около когото имаше педофилски скандал. Твърденията, че е инспириран нарочно, не успяха да разсеят съмненията. Синодът дължи обяснение и за това.
Вероятно за да заглуши скандалите около изборите, синдикалистът д-р Константин Тренчев притопли версията, че дядо Кирил Варненски бил убит. Друг поп, също враг на Николай, ни информира, че “меките китки” – сиреч Пловдивския владика, заплашвали Кирил. Сега Тренчев иска да се отворят досиетата на епископите и може да очакваме най-малкото “свидетелства” за още някой агент на Държавна сигурност. Николай пък сезира главния прокурор, че някой щял да отрови Галактион Старозагорски?! Главният прокурор вече показа, че не му е до попските интриги. Но ако се ядоса и ги погне по места за далаверите им, може да им стъжни кариерите. Всъщност крайно време е някой да го направи. Презумцията, че Църквата е отделена от държавата, не означава, че митрополитите могат да се държат като безконтролни феодали. В името на малкото искрено вярващи православни българи.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
