Снимка: Брайт ай
Позитивните мисли като например “Мога да успея” карат много хора да се чувстват по-зле вместо да повишават самооценката и самочувствието им. Според учените опитите хората да бъдат накарани да мислят по-положително често ги правят по-нещастни. Защо хората се чувстват по-зле от положителните оценки за тях и трябва ли да се борят с отрицателните мисли, пише сп. “Тайм”.
През последните 50 години хората с психични проблеми прекараха милиони часове в офисите на психотерапевтите, а други милиони четяха книги за самопомощ, опитвайки се да превърнат негативните мисли като “Никога не правя нещата както трябва” в позитивни като “Мога да успея”. За много хора – включително добре образованите и добре обиграни терапевти, за които “когнитивното реструктуриране” е основна цел – самата дефиниция на психотерапията е процесът на промяна на пораженческия подход в конструктивен.
Но прав ли е Норман Винсънт Пийл? Крие ли се сила в позитивното мислене? Едно изследване, публикувано в сп. Psychological Science показва, че опитите хората да бъдат накарани да мислят по-позитивно всъщност могат да имат обратен ефект: те просто могат да подчертаят колко нещастни са.
Авторите на изследването Джоан Ууд и Джон Лий от университета Ватерло и Илейн Перунович от университета Ню Брунсуик започнали работата си с благоразумно предположение: когато хората чуят нещо, в което не вярват, те не само се отнасят скептично, но отстояват още по-радикално първоначалната си позиция. Психологическите изследвания показват този факт, но е достатъчно да погледнем някой среднощен спор в бар с приятели: когато някой твърди, че Сара Пейлин е брилянтна, или че “Янкис” са най-добрия отбор по бейзбол, или че Майкъл Джексън не е бил особняк, други не само отстояват точно противоположната позиция, но го правят с повече увереност отколкото наистина имат. Ние сме порода на споровете.
Затова постоянно спорим със себе си. Много от нас не са склонни да коригират самопреценката си, особено в името на доброто. През 1994 година сп. Journal of Personality and Social Psychology публикува текст, който констатираше, че когато хората получат обратна връзка и оценка, за която считат, че е твърде позитивна, се чувстват по-зле, а не по-добре. Ако се опитате да кажете на мрачния си приятел, че има потенциала на Айнщайн, той няма да си помисли, че е умен. Най-вероятно просто няма да повярва на теорията ви, ще се подчини още повече на собствената си самооценка и накрая ще се почувства още по-глупав. Един забележителен експеримент от 90-те години демонстрира този ефект, наречен когнитивен дисонанс. Екип на психолога Джоъл Купър от Принстаун помолили участниците в опита да напишат коравосърдечни съчинения против финансовото подпомагане на инвалидите. Когато по-късно им казали, че са състрадателни, те се почувствали още по-зле заради това, което били написали.
За новото изследване Ууд, Лий и Перунович оценили самооценката на 68 студенти. Те били помолени да записват мислите и чувствата си в продължение на четири минути. На всеки 15 секунди от тези четири минути една произволно избрана група студенти чувала звъна на звънец. Когато го чували, те трябвали да си казват “Аз съм обичлив човек.”
Онези, които имали ниска самооценка – по-точно хората, които не приемат добре позитивната обратна връзка, но имат склонност да четат книги за самопомощ или да се подлагат на терапия, насърчаваща положителното мислене – не се почувствали по-добре след 16-те изблика на самоутвърждаване. В действителност самооценката им и настроенията им били доста по-негативни от онези на хората, които не трябвало да си припомнят за обичливостта си.
Този ефект може да се появи и при експерименти с по-отворен край. Авторите цитират изследване от 1991 година, в което участниците трябвало да си спомнят 6 или 12 случая, в които са действали самоуверено. “Парадоксално, но тези, които даваха 12 примера, се оценяваха като по-малко самоуверени от онези, които давали 6 примера”, пишат авторите. Участниците явно си правили заключения от трудността да си спомнят 12 примера, че в края на краищата може би не са чак толкова самоуверени.
Ууд, Лий и Перунович заключават, че отрицателните мисли за нас самите се появяват много лесно, особено у хората с ниска самооценка – толкова лесно и толкова упорито, че дори когато имат положителна алтернатива тя само подчертава колко ужасни са.
Текстът се изказва в подкрепа на по-новите форми на психотерапия, които карат хората да приемат негативните си мисли и чувства, а да не се опитват да ги отхвърлят и да се борят с тях. При битката с тях ние не само често се проваляме, но и влошаваме нещата. Техниките за медитация и за припомняне на стари събития обаче може да научат хората да превърнат недостатъците си в по-широки и реалистични перспективи. Да ги наречем силата на негативното мислене.
