Amanita verna (B u l l. ex F r.) P e r s. ex V i t t.
A. virosa L a m. ex S e c r.; A. phalloides (V a i l l. ex F r.) S e c r. v a r. verna F r.
Отровна!
Бяла мухоморка, смъртно отровна. Тялото й е с яйцевидна, почти сферична форма, докато е по-млада гъбата, покрито от общо покривало с бял цвят. Формата на шапката е полусферична в началото, впоследствие с формата на звънче, разперена до почти плоска, с бял цвят. Гола и слабо лепкава е повърхността на Бялата мухоморка. Става лъскава след изсъхване. Ръбът е подвит навътре, срастнал с пънчето с помощта на ципесто частично покривало, като в последствие се изправя, става равен и гладък. Месото на гъбата е крехко и бяло. Аромат на ряпа се носи от Бялата мухоморка, като вкусът и е лютив. Свободни от пънчето, разположени нагъсто са пластинките, тънки, широки 5-8 мм., с бял цвят. Спорите са с елипсовидна, до почти кръгла формата, покрити с бял споров прашец, безцветни, с размери 9-11 х 7-8 мк. Формата на пънчето е цилиндрична. Плътно в началото, впоследствие с кухини, с размери 8-12 х 1-2 см. и бял цвят. Под формата на бяла торбичка е остатъка от общото покривало, покриващо основата на пънчето, която е леко задебелена. Висящ, с бял цвят е пръстенът в горната част, остатък от частичното покривало.
Бялата мухоморка може да се намери в широколистните и иглолистните гори. Растяща лятото и есента, често се подава и по поляните.
Внимание! Смъртно отровна!
Полска печурка (Agaricus campester), Ливадна печурка (Agaricus arvensis) са нейни сходни видове.
Белите пластинки, покрити с бял споров прашец и наличието на кожесто калъфче, също с бял цвят я отличават от печурките. Белезникави са пластинките, но само при най-младите екземпляри, когато говорим за печурките, като тук липсва калъфче в основата на пънчето. В по-късен етап цветът на пластинките при печурките е розов, а вече при старите печурки става тъмнокафяв.
