„Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене,и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия,който още припознаваше гръцкия патрик— по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора — по външната политика.
Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание: -Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение…трябва да оправим язика и прочия.
Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:- Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.“
Иван Вазов, „Чичовци“
Едно от най-скандалните „прощални“ назначения на Тройната коалиция беше уреждането на червения зам. – социален министър Димитър Димитров за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Българските граждани зад граница реагираха моментално с подписка против назначенията на „стари червени муцуни“. Те припомниха, че БСП е получила едва 6% от гласовете на българите извън Турция и, че са гласували масово в синьо за ГЕРБ и Синята коалиция.
На фона на тези резултати, показващи воля за промяна и реформа, назначението на Димитър Димитров – „стар партиен функционер на БКП и БСП, завършил политология в Москва през 1989 г“ е „наглост и безочие“ – пише още в подписката, подкрепена до този момент от 750 души на адрес http://www.bgpetition.com/abroad/
Очевидно Бойко Борисов ги е чул и разбрал както си може, защото назначи за министър, отговарящ за българите в чужбина, една „новопребоядисана муцуна“ в лицето на Божидар Димитров Стоянов.
В какъв цвят точно е пребоядисан отговарящия за диаспората не е много ясно, но бие на нещо средно между сребристо-сивото на ГЕРБ, чийто депутат се явява и ръждивото на „Атака“, заради националистическите възгледи, които споделя.
Ясен е предишният, червен цвят на новоизпечения демократ Димитров, член на БСП до 11 юни тази година. Ясно е, че Божидар Димитров е бил агент на Държавна сигурност, работил под псевдонимите на българските ханове Кардам, Тервел и Телериг.
Ясно е също, че не счита себе си за „политическа цветарка“, което личи от следните му думи: „Няма да напусна БСП. Аз не съм политическа пеперуда, която скача от партия на партия. Бил съм в БСП в най-тежките й времена и за това особено ме боли, когато някои хора, които са членове на партията от 4–5 години, ми разправят, че съм предател.“(пред агенция „Фокус“, ноември 2005 г.).
Споменават Божидар Димитров като професор и често слагат едно Проф. пред името му, но според Закона за научните степени и научните звания той няма такова звание, защото е бил старши научен сътрудник II степен. Това в най- добрия случай отговаря на „доцент“. Не съм чел някъде Божидар Димитров да уточнява този деликатен момент в научната си биография и скромно, като истински учен, да поправя журналистите, които са му дали научна титла вместо колегите му историци.
В научните среди титла не се дава, защото респектираш публиката в Джаковото кафене, а се защитава в дебат с утвърдени и известни учени.
Преди да заема позиция за тази номинация трябва да направя едно уточнение кои са българите в чужбина. Едно е да отговаряш за хората с български произход и самосъзнание, живеещи като правило в посттоталитарни страни като Украйна и Македония, друго е да претендираш за доверието на българските граждани, избрали да живеят в демократични западни държави.
Последните са мостът, който свързва България с модерните демократични ценности. За тези хора, към които се числя и аз, номинацията на Божидар Димитров е скандална и неуместна. Тя показва, че новият премиер Борисов разбира от институции и управление, колкото да направи паралел между „агенция“ (за българите в чужбина) и агент (на Държавна сигурност).
Но да не бързаме с категоричното осъждане. По моста между задграничните демокрации и България текат освен пари и трудови навици, също и ноу-хау, толерантност и политическа култура. Нека дадем шанс на човека Димитров да надделее над агента Телериг. Например, като направи следните публични изявления:
– да се разкае за битността си като агент на ДС и да осъди безапелационно престъпния комунистически режим;
– да призове президента Първанов, чийто поддръжник и съветник се явява да си подаде оставката. Като основание може да изтъкне, че Първанов излъга за миналото си като агент Гоце и не се разкая за това, както и че президентът опозори българската нация с навеждането пред Путин за енергийните проекти и с бракониерските си подвизи в Узбекистан;
– да декларира, че ще работи против премахването на двойното гражданство и за електронно гласуване, за да се включат като избиратели повече българи в чужбина, ще иска прочистване на дипломатическите служби от ДС агенти и синекурни „наши хора“, ще инициира програма за пълно административно обслужване в консулствата, за въвеждане на десетгодишни паспорти и прочее належащи реформи свързани с българите в чужбина.
Също така, за да конкретизира мерака си към професорството, няма да е зле Божидар Димитров да напише хабилитационен труд и да стане старши научен сътрудник I-ва степен, или да кандидатства за професорска катедра.
Така той поне ще се постарае да постави точка над i-то. Друг е въпросът дали ще хване дикиш (да ми прости „професора“ за турцизма). За мен лично каквито и да са имената и титлите на новия вицепремиер за българите в чужбина, те винаги ще бъдат следвани от едно сочно: „И е бил агент на ДС.“
*Атанас Чобанов e журналист, доктор на науките по лингвистика от Университета Париж-Запад
