Театърът често ни очарова с претенцията, че променя света. Но трудно бихме могли да си представим драматург, който да се сравнява с историческото значение на Карл Джераси. В крайна сметка, това е бащата на хапчето против забременяване, предизвикало най-голямата сексуална революция в историята на цивилизацията.
Сега, на 90-годишна възраст той признава, че много се нервира, когато неизбежно свързват името му само с това откритие отпреди 60 години. „Да, от гледна точка на обществото това откритие наистина бе изключително важно, но от научна гледна точка имам много по-значими, много по-сложни открития и постижения“ – признава австриецът от български произход пред „Гардиън“. Като например „използване методите на физиката при структурния анализ на органични съединения – като оптична дисперсия, циркуларен дихроизъм и масова спектрометрия“. „Вбесява ме фактът, че според някои цял живот съм лежал върху лаврите и просто съм си клател краката между 28-та и 90-годишната си възраст“.
Истината е, че след като открива хапчето против забременяване продължава с научните открития, а в средата на живота на 50 г. се ориентира към обществените науки, на 60 пише първия си роман, на 75 – първата си пиеса. Ако с една дума може да се опише целият му живот, то тя би била думата „преоткриване“. Роден във Виена от брака на австрийката Алис Фридман и българинът Самуел Джераси, Карл прекарва ранното си детство в София, а след развода на родителите му се връща с майка си във Виена, където до 11-годишна възраст учи в училището, посещавано от Зигмунд Фройд. След „аншлуса“ на Австрия майка му и баща му отново се събират, за да може двамата да напуснат Австрия и на се спасят от нацистките репресии, като се върнат в България. През 1939 баща му успява да уреди заминаването им за Америка. „На 15 години все още си на крехка възраст, която ти позволява лесно да се адаптираш. Това ми позволи да стана истински американец. Успях да се абстрахирам от всичко, което ми се бе случило преди това“.
Със Сам Шепърд (вляво) в средата на 70-те
Теория на „любовната игра“
След като се увлича по драматургията написва 11 пиеси, една от които е „Любовна игра“ ( Foreplay), чиято премиера се състоя миналата седмица в лондонския театър King’s Head theatre. В тази творба писателят разработва една различна централна тема: политическата теория. Или нейните създадели, които в това произведение са четирима – Хана Аренд, Теодор Адорно, Валтер Бенямин и съпругата му Гретел.
Пиесата събира философите Теодор Адорно и Хана Аренд, които са обединени от мистерията, в която е забулена смъртта на философа-марксист, писател, критик и преводач Валтер Бенямин. Онова, което ги вълнува преди всичко и най-много е какво е носил в куфара си, спасявайки се от нацисткия терор на Пиринеите, но където малко след това се самоубива със свръхдоза морфин. „Всички предполагат, че е носил нещо, което не би искал да загуби“ – казва Джераси. „Аз съм на точно противоположното мнение. Той е носил нещо, което не е искал другите да открият, че е притежавал. А именно – компрометиращи материали, тоест порнографски материали“.
Четейки написаното от Джераси, няма как да не откриете отвращението му „схематичното и шаблонизирано повествование“. Макар винаги да приписваме на хората етикети и модели на поведение, действителността винаги е много по-сложна от нашите представи. „Любовна игра“ се опитва да ни убеди, че идеите не се раждат изолирано от света. Пиесата ни разкрива, че едва ли е случаен факт наличието на толкова много идеи във философията на Адорно и Аренд, чиито произход се корени в творчеството на Валтер Бенямин. Авторът ни представя едни от най-големите мислители на миналия век като сексуални същества, чиито идеи се формират под въздействието на любовта.
Да, идеята е удивителна, но и малко старомодна. Текстът се чете на един дъх, но е доста труден за пресъздаване на сцена. Джераси знае това най-добре: „99 процента от драматурзите не са съгласи с мен, но аз смятам, че пиесите заслужават и да се четат. За мен писането на драматургия представлява тристепенен процес. Първата от тях е да пишеш текст за четене. Думите наистина имат значение“.
Джераси лично адаптирал текста за сегашната премиера в театър King’s Head. Той пише пиесите си традицията на диалога, която използва въображаемия дебат като средство да изразиш позицията си и своята логика. Може и да е старомодно, но Джераси категорично смята, че дидактиката не бива да се пренебрегва. „Много хора мразят дидактиката в театъра. Аз обяче смятам, че няма нищо лошо в това да научиш нещо, нещо да ти влезе в главата, докато се забавляваш с развитието на действието на сцената“.
Повечето от пиесите му са изцяло с научен подтекст. Когато драматурзите използват науката – цитирайки Майкъл Фрейн и Том Стопард – те най-често го правят като метафора, а не като Джераси – като сюжетна линия. Той определя своя стил като „наука в театъра“ и той го противопоставя на „лошата репутация на научния метод на сцената“. „В театъра се сблъскваме или с Франкенщайн, или със д-р Стренджлъв, с пълни идиоти или с гении, но никога с нормални хора – като мен“ – казва Джераси.
Плакатът на театралната постановка „Любовна игра“, чиято премиера бе миналата седмица в теътър King’s Head
Бъдещето на секса
И все пак Карл Джераси не може да загърби напълно темата за секса и неговите последици за живота на всеки човек и за обществото. Дори откритието си дължи на своя лична драма: първият му бездетен брак се разпада, когато любовницата му Норма забременява. „Кондомът се спука“ – разказва ученият. Той нямал друг избор и трябвало да се ожени за нея, а от брака си има две деца – Памела и Дейл. Ако хапчето против забременяване бе измислено преди това, животът му би се развил по съвсем друг начин.
Карл Джераси смята, че бъдещето на контрацепцията се крие в стерилизацията. Неговото предсказание за следващите 30 години: „Ин витро забременяването ще се превърне във всекидневие, повечето жени сами ще избират кога и как да забременеят. Жените все повече ще отлагат майчинството, за да се борят за кариерата си. И ще стават майки, след като са постигнали нещо значимо в работата и обществото. Все повече млади хора ще си откриват „репродуктивни банкови сметки“, в които ще замразяват свои здрави яйцеклетки и сперматозоиди и ще ги използват тогава, когато моментът е най-благоприятен за създаване на осигурено и щастливо поколение. Това ще означава краят на аборта, защото двойките ще създават само желани деца, а желаното дете е най обичаното дете. Желаното дете пък циментира една връзка между мъжа и жената и те ще превръщат в разумни родители, които могат и знаят как да контролират положението си.
Единственото, което той прогнозира, че никога няма да бъде създадено, е мъжкото хапче против забременяване. „Това няма нищо общо с науката. Макар че знаем точно как да го създадем. Само „е нито една фармацевтична компания не би се заела да го произвежда – заради икономически и обществено-икономически причини, а не заради научни. Компаниите фокусират изцяло вниманието си върху застаряващото население на планетата – диабет, затлъстяване, сърдечно-съдовите заболявания, Алцхаймер. Какъв смисъл има да се занимават с мъжките контрацептиви. Хапчето против затлъстяване носи многократно по-големи печалби“.
Temadaily/ Мариета Цекова
Тагове: Карл Джераси хапче забременяване пиеса интелектуалец наука открития секс
