Голи са без книги всички народи (От „Проглас към Евангелието)
Един от най-забележителните културни феномени на човечеството е книгата. Нейният дълъг живот е доказателство за абсолютната необходимост от нея, а силата й е в познанието, което носи. В познанието, което предава на човечеството. В познанието, което защитава човечеството. В познанието, с което просвещава човечеството.
Човешката необходимост от получаване на знание за света, за себе си, за другите в ранните етапи от човешката история превръща книгата в култов и свещен обект. Огромен е нейният авторитет например в епохата на християнското средновековие. Книгата е сравнявана с Книгата (Библията), която чрез писменият текст на пророците, апостолите и евангеристите предава божествените слова, а това е абсолютната, бепрекословната истина за живота, света и човека. Така чрез книгата средновековният човек получава силата да доказва и отхвърля идеи, получава най-мощното оръжие да защити себе си. Вникнал в единствената Книга, той се сдобива с мъдрост и проникновеност, с душевно равновесие и спасение. Благодарение на Книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Отношението към книгата е отношение към висшето, към божието слово. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в „Програс към Евангелието“ е обрисуван метафоричният образ на здравото оръжие, което коват книгите господни, а за безкнижните народи е казано: „Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души…“ Метафората на „голите народи“ включва в себе си идеята за незащитеност, а оттам – за слабост и уязвимост.
Човешката памет е съхранила спомена за огромните огнени езици на Късното европейско средновековие, които превръщат мъдростта на книгата в купчина непотребна пепел. А безкрайните списъци с изброени в тях забранени книги, които унищожават свободата човек сам да избира своя път към познанието и които слагат началото на престъпните гонения спрямо книгата. Въпросът, който следва е: защо? А отговорът отново ще ни върне към метафората за сигурното оръжие на мъдростта и познанието. Унищожената, скритата книга е всъщност унищожената и скрита друга, различаваща се, гледна точка за света и за нас самите.
Въпреки всичко книгата е оцеляла, за да „съживява“ и просветлява човешката душа, да помага на хората да водят нормален разговор. Затова и днес тя е актуална и нейното съществуване не е заплашено. Книгата е жива, макар не в тези форми, в които я помни историята – като свитък, като къс животинска кожа. Днес съществува и електронна книга с неизброимите компютърни страници, носещи световното знание, събрано в нищожен по размери диск. И може би това не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, защото човек изпитва необходимост от нея. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос „ще изяде ли мишката книжката?“. Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е осъществима само, ако човек изгуби своята чувствителност, мечти и идеали. Ако някога това стане – голи ще останат без книга всички народи.
