Двама от най-великите пълководци и дипломати на древността родени в земите на днешна България, не притежават и една паметна плоча по родните си места
Флавий Аеций е роден през 395 или 396 г. в Дуростор (днес Силистра) в земите на днешна България. Син е на началник на коннцата в XI Клавдиев легион (Legio XI Claudia; Leg XI CPF) разположен в града. Като млад Аеций е взет като момче за телохранител на римския император Хонорий, а по-късно прекарва 3 години като заложник при вестготите и хуните. През 423 г. 7-годишния Валентиниан III е провъзгласен за император, а Аеций получава поста военен магистър в Галия.
На новия пост Аеций действа бързо и енергично, отблъсква визиготите и побеждава франките. По него време избухва и враждата му с наместника на Африка — Бонифаций, който извиква вандалите в Испания и Африка, а те завладяват провинциите. Бонифайций обаче има по-силни позиции в императорския двор и не само е оправдан, а му е даден поста на Аеций. Последният е разбит от Бонифаций който води имперската армия и бяга при хуните. Бонифаций ранен в битката скоро умира. Римската империя няма нито един военачалник и най-вече дипломат от ранга на Аеций и през 434 г. той се връща в Рим където е провъзгласен за патриций и консул. Следващите 20 години Аеций реално управлява Западната Римска империя, като с меч и повече с дипломация успява да опази нейните граници. Когато вождът на хуните Атила нахлува в пределите на империята, Аеций използвайки дипломатическите си умения успява да обедини иначе враждуващите помежду си и с римляните племена на алани, вестготи, бургунди и франки, а с помощта на този съюз и няколко легиона от римската армия, да разбие Атила в битката при Каталаунските полета през 451 г.
3 години по-късно опасявайки се от Аеций, един от бъдещите претенденти за престола Петроний Максим, го наклеветява пред император Валентиниан III. Подозрителният император извиква на 21 септември 454 г. Аеций в двореца за да му докладва, но неочаквано напада своя пълководец с меч в ръка. Така Валентиниан III убива Аеций. Императорът е толкова заблуден, че дори пита един човек „Не е ли истина, че смъртта на Аеций е прекрасно изпълнена?“, а човекът отговорил „Прекрасно или не, но знам, че вие с лявата си ръка отрязахте своята дясна ръка!“
Само след броени месеци, на на 16 март 455 Петроний Максим убива на свой ред император Валентиниан и се качва на престола, но скоро е убит от разгневената тълпа в Рим. На 2 юни 455 г. вандалите влезли в Рим и го подложили на систематично разграбване, защото вече нямало кой да спре варварите.
Според Ренат Фригерид, римски историк: “Аеций бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен воин и прославен в изкуството да сключва мир. В него няма нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър, не позволявал на глупави съветници да го отклоняват от взетото решение; търпеливо понасял обиди, бил трудолюбив, не се боял от опасностите и много леко понасял глад, жажда и безсънни нощи.”
Историците след V век, видели разпадането на Западната Римска империя само 20 години след смъртта на Аеций, високо ценят ролята и заслугите му в запазване на империята. Павел Дякон пише за него следното: „Така загина Аеций, най-войнствения мъж всял ужас в могъщия Атила, а заедно с него падна и Западната империя и държавата, и повече не можаха да се възстановят.“
За друг велик пълководец и дипломат роден в земите на днешна България, но почти напълно забравен от съвременните, ще разкажем в някоя от следващите статии.
Истинската история на Пепеляшка
