Социалистите отвориха предизборната сергия в парламента със закон „за единия хляб“. И сами си признаха, че са измамили работещите бедни с фалшиво облекчение
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВПрез 2013 г. БСП бе на власт. Тогава Михаил Миков бе шеф на парламента, а Пламен Орешарски – премиер. И двамата не „забелязаха“, че данъчното облекчение за хората с ниски доходи се въвежда така, че да не работи.
БСП направи нов лупинг. Уж е най-древната партия в България, пък за толкова години не можа да си изясни за каква данъчна политика се бори. Явно се е разболяла от патологична демагогия, утежнена от партийна шизофрения – защото в БСП има крила и фаланги с твърде разнородни социални възгледи, икономически интереси и лично благосъстояние. Това обяснява и защо през годините столетницата се лашка между всякакви екзотични, радикални и половинчати идеи за ремонти на данъчната система. Достатъчно е да си припомним как правителствата на Станишев и на Орешарски и депутатските им авангарди лавираха от твърдо зачеркване на плосък данък до меки разновидности на семейно подоходно облагане, скачаха от въвеждане на необлагаем минимум за бедните до налагане на данък „богатство“ и наказателна суперставка за граждани с „прекалено“ високи доходи – като че ли да си богат е престъпление.
Всъщност политическо мнозинство с участието на БСП въведе плоския данък. И докато беше на власт, червената партия не си мръдна пръста да го отмени. Само по избори се сещаше, че бил несправедлив, и лъжеше наивни избиратели, че ще го отмени. Това не се случи. А по времето на кабинета „Орешарски“ пробута номера с „необлагаемия минимум“ – като обеща, че данъкът, удържан на работещите на минимална заплата през 2014 г., ще им бъде върнат през 2015 г. Още тогава
лицемерната „социална мярка“ отнесе много критики
Беше ясно, че авторите й под командването на премиера Орешарски така са изпипали широко рекламираното данъчно облекчение, че то да важи за пренебрежимо малък брой данъкоплатци. Първо, връщането на данъка бе въведено само за доходи от работна заплата. Това означава, че журналист на свободна практика, чистачка, която се препитава от миене на входове, бояджия, дърводелец и т.н. нямат право на отстъпка, дори доходите им да са били под МРЗ (минималната работна заплата). Като изключим това дискриминационно стеснение, има още много „цедки“, през които трябва да премине кандидатът за данъчни облекчения. Шефът ви е превеждал заплатата по сметка в банка с дебитна карта? Губите данъчната отстъпка, защото банката със сигурност ви е начислила и добавила някоя и друга стотинка лихва по сумите, задържали се в сметката. Получавали сте детски надбавки? Участвали сте в избирателна комисия по време на миналогодишния парламентарен вот? Отново изгаряте. Предали сте колата трошка за скрап срещу 200 лева? Спечелили ли сте 20 лева от тотото? Честито, според закона БСП – Орешарски вече не сте бедни и не ви се полага данъчно облекчение.
Това беше до изборите миналото лято. А наесен БСП влезе в новото Народно събрание вече като „конструктивна“ опозиция. И рязко смени курса. Първо внесе законопроект за отмяна на плоския данък, в който вместо познатите ни 10% за всички се катерят растящи според доходите данъчни ставки. Целта е по-справедливо разпределение на данъчната тежест, обясни председателят Михаил Миков. Че къде бяха борците за справедливост в предишния парламент – когато БСП държеше и ножа, и хляба? Тогава социалистите имаха повече от година да прокарат отмяната на омразния им плосък данък. Най-логичното е една партия да налага сериозни завои в данъчната политика, когато е на власт, а не след като е яла тежък бой на изборите и е изпаднала в опозиция.
Сега пък БСП реши да „тълкува“ – по думите на Михаил Миков, собствения си закон, с който въведе жалкото подобие на данъчно облекчение за работещите бедни. С „тълкуването“ социалистите щели да се поправят и да разширят кръга на правоимащите, който така коварно смачкаха преди година. Но това е признание, че като управляващи са приели закон от вида „въздух под налягане“, а сега като опозиция се напъват да го пълнят със съдържание.
Ако приемем, че ги водят искрено добри намерения, излиза, че реотаните на юристи и финансисти в столетницата и в кабинета „Орешарски“ са загрявали 13 месеца, преди да включат, че данъчното облекчение е опашата лъжа. По-скоро обаче „покаянието“ е обикновено лицемерие. Още при приемането на закона беше кристално ясно, че той е бутафорен, че малцина ще получат истински данъчен реверанс и че БСП пак се вихри в жанра „демагогия“. Бисер в същия жанр е и името на тълкувателния закон, с който връщането на данъка върху доходите за работещите на минимална заплата би могло да се случи за повече хора – „закон за единия хляб“. Кръстникът е Михаил Миков и не може да се отрече, че названието е „в десятката“ – наистина става дума
за няколко хляба повече
Минималната месечна заплата през 2014 г. бе 340 лева. Данъкът върху нея – като се приспаднат осигуровките, е 29.61 лева. За 12 месеца това прави 355 лева. Ако облекчението работи, хазната трябва да върне на гражданина тези пари. Много или малко е това? За 30 лева месечно човек може да си купи 30 хляба. Или чифт обувки. Да си плати някоя от битовите сметки. Все е помощ. Така стоят нещата от гледна точка на данъкоплатеца.
Да видим как е от камбанарията на бюджета. През миналата година на минимална заплата са работили около 450 000 души. Ако всеки от тях докаже, че има право на облекчението, бюджетът трябва да извади, грубо сметнато, 160 млн. лева. От НАП обаче твърдят, че реално само 10% от работещите бедни ще се възползват от данъчния реверанс, защото останалите 90% са имали и други доходи освен минималната заплата.
Следователно обхватът има значение. Ако се прилага ситото на БСП от 2013 г., облекчението ще струва на хазната има-няма 60 млн. лева. Но ако поправката на БСП „за единия хляб“ мине и разшири максимално кръга на правоимащите, тогава бюджетът трябва да се прости с 10 пъти по-голяма сума. БСП често се тупат по гърдите, че са конструктивна опозиция, но ако беше така, най-малкото трябваше да внесат новото си „тълкуване“ още при обсъждането на бюджет 2015, не сега.
А текстовете, приети от предишния парламент, създават и огромна работа на НАП. Данъчните ще трябва да проверяват всеки, който поиска да се възползва от данъчното облекчение, дали наистина през цялата 2014 г. доходите му са били само и единствено от работна заплата в размер на 340 лева, или има и нещо отгоре. Това е колосална по мащабите си работа – огромен разход на време и хора в НАП, които ще се задръстят със справки за доходите на дребни данъкоплатци, докато „акули“ лъжат с милиони хазната. Този труд ще кипи, независимо дали обхватът на данъчното облекчение ще си остане силно стеснен, или пък в парламента поправката „за единия хляб“ събере достатъчно гласове. Второто впрочем е много възможно, особено като се има предвид, че пак се задават избори. Коя партия ще устои на изкушението да си припише социална чувствителност и загриженост за бедните?
Само че това не е данъчна политика. Това е законодателна чалга. Цялото ни законодателство прилича на клошарски балтон – цялото е покрито с кръпки и лекета от най-долнопробен популизъм.
