Мечтали ли сте за живот, далеч от цивилизацията – насред дивата природа, където да се докоснете до най-истинската му и неподправена страна? Независимо дали сте авантюристи или просто обичате въздействащи истории, за вас пишем следващите редове.
През май 1990 година Кристофър МакКендълс завършва колежа „Емъри” в Атланта, САЩ. Той е сред отличниците и най-добрите спортисти на випуска си. Но въпреки че пред родителите си споменава намерението си да следва „Право“, Крис прави друго. Той дарява всичките си спестявания – около 24 000 долара, изгаря последните банкноти в портфейла си, нарязва всичките си кредитни карти и документи за самоличност и тайно заминава на автостоп към Аляска. Прекъсвайки всички връзки с досегашния си живот, Кристофър започва нов – далеч от фалша на цивилизацията, който го задушава.
Какъв човек би взел подобно решение? Идеалист с чувствителност, която не му позволява да живее, правейки компромиси с разбиранията си. Човек като Крис. Мечтател, който чете Джек Лондон и Толстой и вярва, че светът може да бъде в пъти по-добро място. По пътя към крайната си цел, за известен период той работи в Южна Дакота и живее с хипитата в Слаб сити, Калифорния. Спуска се с каяк по река Колорадо, прекарва седмици под открито небе, спи на палатка сред колония на нудисти и криейки се по товарни влакове, успява да стигне до Аляска.
Далеч от всякакво човешко присъствие, Крис открива изоставен от години автобус, който превръща в свой дом за следващите 113 дни. Набавя си вода от разтопен сняг, а храната му представлява диви растения и убити от него животни. Когато не е зает да търси препитанието си, Кристофър чете книги, които намира в изоставения автобус и пише в дневника си „Beautiful Blueberries” („Красиви боровинки“). В него той нарича самия себе си Alexander Supertramp. Дневникът разказва за промените, настъпващи в живота на Крис, в резултат от контакта с природата, а впечатленията му варират от изключително въодушевление до пълно отчаяние. След време страниците му са вдъхновение за издаване на книга, а по-късно и за създаването на филм.
През юли 1992 г., след три месеца в дивото и все по-трудното си оцеляване, Крис решава да смени местонахождението си, но не успява да прекоси реката, която е преминал през април, защото нивото ѝ значително се е покачило. Намерена е бележка за помощ в близост до мястото, което е обитавал: „Имам нужда от помощта ви. Контузен съм, близо до смъртта, твърде слаб съм да се движа на големи разстояния. Сам съм и това не е шега. В името на Бог, моля, останете и ме спасете. Наблизо съм, събирам плодове, ще се върна довечера. Благодаря ви, Крис”.
В дневника е намерена откъсната страница, съдържаща част от поема на Робинсън Джефърс:
Death’s a fierce meadowlark: but to die having made
Something more equal to centuries
Than muscle and bone, is mostly to shed weakness.
The mountains are dead stone, the people
Admire or hate their stature, their insolent quietness,
The mountains are not softened or troubled
And a few dead men’s thoughts have the same temper.
Кристофър МакКендълс умира в средата на август 1992 г., когато е едва на 24 години. Има две основни версии за смъртта му – недохранване или отравяне с храна/непречистена вода.
На 12 август 1992 година той пише: „Живял съм щастлив живот и благодаря на Господ. Довиждане и Бог да благослови всички!”. Последният ред, който Крис е записал в дневника си, с разкривен почерк и може би последни сили, е: „Щастието е истинско само когато е споделено“ (Happiness is only real when shared).
Много са хората, които критикуват решението на Кристофър и определят смъртта му като личен избор. Но нима търсенето на щастие не е смисълът на съществуването ни? Кой може да съди душата, копнееща за свобода? Ние не.
