Хобито обикновено е нещо, което правим извън работата си. Нещо, което свързваме със страст, желание, нещо, което ни кара да се чувстваме щастливи. Но наред с това хобитата ни могат да повишат значително нашите умствени способности. Особено някои занимания. Вижте кои са те според учените:
1. Свирене на музикален инструмент. Когато слушаме музика, множество зони в нашия мозък се събуждат и активизират. Но когато свирим на музикален инструменти, ефектът е по-скоро като цялостна тренировка на мозъка. Според учените това може да повиши IQ-то ни с до 7 точки. Свиренето на музикален инструмент подобрява речевата и мозъчната функция и подобрява паметта. Хората, които се занимават с това, решават проблеми по-ефективно и креативно. Музикантите също така са по-добри в планирането, стратегическото мислене и вниманието върху детайла.
2. Четене. Не е задължително да е научно-приложна литература. Четете нещо, което ви харесва. Нещо повече, според проучване, публикувано в списание Nature, четенето на художествени произведения е много по-полезно за развитието на социалните умения за разлика от четенето на приложна психология или научно-популярна литература. Изборът на добра книга е сериозна „тренировка“ по формиране на социално съзнание (емпатия), твърдят учените. Четенето на романи подобрява както социалната, така и емоционалната интелигентност. А това са умения, които са ключови за разбиране на езика на тялото и начина на мислене на хората при общуване във всякаква среда.
3. Спорт. Редовното практикуване на любимия спорт, упражненията или фитнесът подобряват паметта, засилват фокуса, концентрацията и възприемчивостта. Нещо повече, според учените физическата активност „възпитава“ на упоритост при попадане в трудни ситуации и на дисциплина в преследването на целите. Не на последно място, развива и социалните умения. В допълнение, редовните физически занимания могат да ни спечелят преднина в конкурентни ситуации в професионалния живот, тъй като повишават самоуважението, самоувереността и локуса на контрол.
4. Изучаване на нов език. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка. Фактите говорят, че колкото повече езици изучаваме, толкова по-лесно става усвояването на следващите езици. Според лингвистите владеенето на повече от един език подобрява уменията за аргументиране и е предпоставка за по-добри академични постижения. Научни изследвания сред деца разкриват, че тези, които говорят два езика, са по-добри при разрешаването на проблеми, съдържащи подвеждаща информация.
5. Запознанства с нови хора. Срещането и общуването с непознати развива и умствените ни способности. Това е един от петте най-добри начина за развиване на човешката интелигентност, наред с пробването на нещо ново, предизвикването на себе си, креативното мислене и правенето на нещо трудно. „Когато завързваме контакти с непознати хора, независимо дали това става лице в лице, или в социалните мрежи, ние се поставяме в различни и непредвидими ситуации. Представяйки себе си и своите идеи, ние всъщност си създаваме нови възможности за когнитивно развитие. Когато сме в компанията на нови хора, извън нашия приятелски кръг, ние можем да погледнем на нещата от нов ъгъл, да открием нови перспективи или да се сетим за възможности или варианти, за които дори и не ни е хрумвало досега. Това е и един от най-добрите начини за захранване с нови идеи“, пише ученият и терапевт Андреа Кузевски в статия за Scientific American Blog.
6. Редене на пъзели, игри с карти, видео игри, семейни игри и др. Според учените всички тези активности подобряват невропластичността на мозъка. Те ни помагат да погледнем на нещата от различен ъгъл, да видим нови алтернативи и възможности, да разбираме по-добре на емоциите и поведението на хората. Доказано е, че хората с по-добра невропластичност на мозъка помнят по-бързо и повече неща и като цяло рядко изпадат в стрес и депресивни състояния.
7. Медитация. Според учените редовната медитация намалява стреса, изостря вниманието, подобрява паметта, увеличава креативността и чувството на състрадание. Медитацията е може би най-мощният инструмент за трансформиране на мозъка, защото тя му помага редовно да се „проветрява“. Дори 10-20 минути медитация на ден са достатъчни, за да доведат до значителни ползи.
8. Разходка сред природата. Взаимодействието с природата подобрява паметта и концентрацията и снема умствената преумора. Според изследване само един час разходка сред природата може да подобри краткосрочната памет с 20 процента. За разлика от нея, разходката по оживени улици няма положителен ефект върху мозъка. Смята се, че природата има възстановителен ефект, защото позволява на хората да „изключат“, докато разходката в градовете изисква повишено внимание.
