9/18/2015
0 Comments
автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Високо
Вървим !!!
Правим несъзнателно нашите стъпки, една след друга. Напред, понякога назад, случва ни се и да се лутаме в лабиринт без посока. Но все вървим. Така е устроен живота ни, да вървим към утрешният ни ден. Използваме най-често утъпкани пътища и пътеки.
Крачим стъпка, още една, годините на земният ни живот се изтъркулват все по-бързо измежду крачките ни. Крачим, но не се вглеждаме в краката си. Как вървим? Къде стъпваме? Какво оставяме след себе си? Никога не сме се запитвали, има ли следа от изминалите ни стъпки и каква е тя?
Време е с теб да започнем да вървим осъзнато по пътя пред нас. Ще измерваме всеки наш преживян ден в стъпки. Ще стъпваме смело, уверено, дори там където няма утъпкан път. Ще поправяме сами пътеки, всяка наша стъпка ще оставя дълбока следа след себе си, за да могат следващите след нас да минат по новият път. Във всяка стъпка ще оставяш частица от себе си, от доброто което носиш, от цялата тази чувствителност която имаш, от тази богата душевност която носиш. За да може тази малка частица да продължи да пулсира след теб, дори тогава когато вече те няма. Така, не напразно ще си живял.
И не е задължително, стъпките които правиш да отекват шумно, озвучавайки всичко наоколо, дори тихи, ефирни, те пак ще оставят следа от себе си. Тежестта-взела образ на сила на характера, която носиш, ще спомага в това стъпката ти да бъде дълбоко отпечатана.
Важни са тези стъпки които оставяш след себе си, дори по-важни от пътя по който вървиш. Защото те – това си ти, след себе си. Те, ще бъдат Ти, когато вече те няма тук. Ще измерваш живота с направеното и изживяното. Но, не с придобитото материално, а с духовното което ти си натрупал, чрез опитностите които си преживял. Опитностите, които са те изградили като характер. Опитностите, които са ти дали качествата които имаш. Опитностите благодарение на които си мъдрият човек който си сега. Това, че в стъпките ти ще има болка, мъка, сълзи, отчаяние, тревога, безнадежност, самота, не ги прави незначителни. Защото, ако я нямаше цялата тази болка която си изживял, мъка, тревога, безверие и т.н. ти нямаше да изградиш себе си такъв, какъвто си сега. А, ти си силен-въпреки безсилието си. Ти си вярващ-въпреки безизходицата си. Ти си можещ-въпреки безпомощността си. И ако ги нямаше всичките тези негативи през които е минал пътя ти, нямаше да можеш да оставиш в стъпките си и вяра, сила, борбенност, решителност, постоянство, търпение, амбиция… Всичките тези положителни качества които си придобил, са те направили и по-добрият човек който си. Добрият човек, който прави не само добро на себе си, но и който оставя добро след себе си. И, знаеш ли, не е нужно да изтъкваш тези качества които носиш в светлината на прожектори. Достатъчно е само да вървиш по пътя си, стъпвайки с тежестта на силата на характера си и с всичкото това богатство което криеш в него, за да оставиш дълбока следа след себе си. Не, следа концентрирана само в най-близките от семейството си, а следа докоснала и непознати хора. Ще завърша с цитат от песента на Емил Димитров „Ако си дал“.Ако си дал на чуждите живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
