Снимка: google
На днешния ден 11 декември честваме – Световния ден на тангото.
Причината за избора на точно тази дата е рожденият ден на две от най-известните личности в историята на този чувствен танц – певеца и композитора Карлос Гардел и цигуларя и композитора Хулио Де Каро.
За първи път Денят на тангото се чества в Аржентина през 1977 г. Постепенно голяма част от страните, в които тангото има много привърженици, възприемат този празник и така от локален, той се превръща в международен.
Танго̀ (на повечето езици се произнася с ударение на „а“, та̀нго, в България и Франция се среща и с ударение на „о“) е музикален жанр – песен, текст и танц.
Тангото възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга.
Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология
Място, където се доят кравите или се продава мляко
Място, където свирят и танцуват негрите
Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
Видове танго
Макар, че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в движението на тялото.
В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променлива позиция.
Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американско (бално) танго.
Аржентинските танцьори си представят различни стилове в аржентинското танго, като апилаго, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeн импровизаторски танц, в който водещият (кавалера) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на следващия (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и „слуша“ за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защита та си, и да му предостави пространство и време да танцува елегантно.
