Чудесата на Южен Крит

43
Добави коментар
pacheko
pacheko

сеп

21

2009

Продължаваме със сватбарското пътуване на Росица до Крит. В началото пообиколихме из Крит, за да идем на сватба, бяхме за последно в Ано Вианос и Като Закрос, а днес… ще продължим в същия дух. Приятно четене:

Чудесата на Южен Крит
Йерапетра

Сутринта е изпълнена с очарование. Лека закуска, плаж, културна програма сред руините на минойския град. Ранен обяд и сбогуване с Като Закрос. Не ни се тръгва. Мотаем се без причини. Трудно ми е да вляза в колата, т. е. да изляза от закровския ритъм и унес. Прииждат туристи, които вече са пребродили клисурата на Смъртта и идват тук за почивка и обяд. Прощален поглед върху цялото това великолепие и газ към Йерапетра. Газ не е точната дума, защото си избираме чудно пътче, по което на моменти карам с 15 км/час. Та значи от Като Закрос — Ано Закрос — Ксирокамбос — Зирос (кафе-пауза) — Армени — Литинес и малко след това вливане в по-широкия крайморски път до Йерапетра. Зашеметително!

Това на картинката е миролюбив пейзаж малко преди първата клисура.

Пътят от Ксирокамбос до Зирос е такъв:

В Йерапетра сме

към 15 часа. Отправяме се направо към венецианската крепост в стария град.

Освен с крепостта, за чиято поддръжка нямало достатъчно пари, Йерапетра е известен с къщата на Наполеон; с плажа, на който Антъни Куин танцува финалното сиртаки във филма „Зорба гъркът“ и с многото барбекюта.

Да вървим поред:

крепостта

Къщата на Наполеон

Не сме разбивачи на митове, но… Никъде не пише, че именно това е къщата на Наполеон. Всъщност, това не е негова къща. Тук той е пренощувал по време на похода към Египет. Много френски туристи обикалят наоколо, вперили поглед в гидовете си. Единствените, които успяват да се справят със задачката, са онези, които разполагат със снимка. Другите пуфтят недоволни. Някои се чувстват двойно измамени, защото са смятали и Франгокастело до Хора Сфакион за френска крепост. Абе, има възмездие! Те пък се подиграват на туристите, дето отчаяно търсят Бастилията в Париж, вместо бързичко да им припомнят, че Бастилията е разрушена в революционното минало…

Панорамен изглед към плажовете на Йерапетра

Къде точно е танцувал Антъни Куин в ролята на Алексис Зорбас? Не е лесно да се отговори на този въпрос. Никой от младите не знае. Нека сравним обаче плажа от 1964 г., когато е сниман филма, с плажа от 2009 г., когато е правена тази снимка. За целта можем единствено да погледаме танца:

http://vbox7.com/play:1d86d63a

Сирто е сборното име на няколко традиционни критски хора. Сиртаки е умалителна форма на сирто. Някъде съм споменавала, че умалителната форма е характерна за критските фамилни имена, вм. Сава — Савачко (Савваки), вм. Михалис — Михалаки и пр. Твърди се, че тази особеност датира от турско време, когато с цел да унижат критяните, турците ги наричали с умалителни имена. Та сиртачето или сиртакито е „изкуствен“ танц, измислен именно заради филма и специално за Антъни Куин. Мълвата нашепва, че по време на снимките той си счупил крака и му било трудно да влезе във форма. Но се справил с новата хореография. И до днес танцът е визитна картичка на цяла Гърция, но… с критски корени!

Истината е в барбекюто!

На пръв поглед е странно, че критяните слагат на масата преди всичко месо, а не риба. И все пак — това е типичното за тях.

Старият град Йерапетра

е много приятен. Музей, стара „обезглавена“ джамия, тесни улички, хубави къщи и много декоративни храсти сфака! Удоволствие е да се шляеш и да присядаш за кафе или сладолед тук-там.

Сфака

Тук не вали дъжд и нашенски покриви няма

Сграда на крайбрежната

В късния следобед имаме среща с Е. от couchsurfing.org, при когото ще нощуваме. Появява се един млад Зорба — човек, който си изкарва прехраната като учител на шофьори; има яхта, с която се пилее чак до Пелопонес; танцува салса; твори разни предмети от маслиново дърво, кожи и стъкълца… Само че всичко това е малко пред любовта му към живота и нощта, която го зове. Добавяме, че е и еко активист, живее еко и се храни с органик. Спретваме барбекю на малкото му балконче, където освен всичко друго се произвежда и органична тор от растителните отпадъци. Поливаме стабилно с бири и кой каквото обича, после отиваме на плажно парти. Някъде към 2 часа след полунощ ние се прибираме, а Е., призован от нощта, продължава да живее до изгрев слънце.

Прощаване и отпътуване. Отново сме в Ано Вианос, близо до столетното дърво, под чиито клони старците си хортуват.

Ано Вианос

Решаваме да слезем до плажа на Кератокомбос, местните хора ни казват, че пътят е „кало“ (добър). Ужким някакви си 15 километра, но ги пътуваме почти час, после за толкова се връщаме на основния път.

Тази вечер е голямата критска сватба в Мирес. Но за сватбите разказах доста, така че ще прескоча това пиршество с 1500 гости. Ще кажа само, че основната особеност на критската музика е тази, че тя не спира. За да добиете представа, чуйте и вижте това:

Очаквайте продължението

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Tags: Ано Закрос, Антъни Куин, Армени, Гърция, Зирос, Зорба Гъркът, Йерапетра, Като Закрос, Крит, критски хора, Ксирокамбос, Литинес, сиртаки, сирто