Понеделник. Краят на работния ден. Решаваме, че не можем да не се насладим на априлското лято и да не изпием по кафе. Центърът на София. Любимо място. С още по-любими десерти. Всички условия за прекрасен край на работния ден. Но… на съседната маса шумно се разискват и предлагат решения на вътрешнополитически драми, Европа и тероризма, референдума на Слави и децентрализацията на общините. Широкоспектърен разговор, признавам. Ако нещо ме дразни повече от шумни хора в заведение, които си мислят, че си длъжен да станеш неволен слушател на целия им разговор, то това е дървеното философстване и изразяването на компетентно мнение по всички въпроси.
Разпознахте ли? Всички го правим, така е. Но мярката никога не е за пренебрегване. Толкова сме се вторачили да анализираме чуждата работа и да раздаваме акъл и оценка на Меркел, Борисов, Ципрас, Асад, Путин, Ердоган и за който друг се сетим, че не ни остава време нашата работа да си свършим. Ясно е, че политиканстването е характерно за по-слабо развитите общества, в които проблемите изобилстват, ама при толкова “експерти” на тази територия, да се чуди човек що сме на тоя хал. Или може би именно за това. У нас “тесни” специалисти май няма. Всеки разбира от всичко – футболът и политиката отдавна ни отесняха, вече раздаваме акъл и за финансова стабилност, имаме рецепта за борба с “Ислямска държава”, при това в няколко бързи и лесни стъпки, икономически растеж, мигранти, досиетата от Панама, всичко, наистина всичко. Убедени сме, че ще свършим работата на всеки друг – от счетоводителката, през фризьорката до министър-председателя. Когато обаче стане въпрос за нашите си задължения – ще извадим от 9 кладенеца вода как нещото не може да бъде изпълнено по най-добрия начин, щото има обективни субективни и какви ли не причини, които, разбира се, са извън нас. Виж, ако имаше професия “кусурджия”, щяхме да оглавим всички класации по бързина, ефективност и добре свършена работа. Особено откакто съществуват и социалните мрежи. То са статуси, хаштагове, позиции, съвети, идеи, коментари. Анализатор до анализатора, мила моя майнольо. Facebook е пълен с хора, които никой не знае с какво точно си вадят хляба, по какво точно са специалисти и какво конкретно правят те за “развитието и просперитета на нацията”, но пък са толкова добри да критикуват всички останали, че някак експертно изглеждат и никой не смее да им противоречи. Не е престижно да не се съгласиш с тях, нали.
Така си живеем – от тема в тема. Добре, че живеем в интересни времена и теми за Facebook експертите и трапезните патриоти – бол. И все пак – все си мисля, че може и да отлепим от дъното, ако най-накрая осъзнаем, че малкото добро, лично дело променя България, света и вселената много повече от големите напъни за добротворство, претенциите, че ще се справиш по-добре от всеки друг и дървеното философстване във Facebook или на терасата на някое столично заведение. Или бъркам?
