Даниел Летер, Оупън Юнивърсити: Ако и когато разберем как функционира мозъкът, какво ще стане с традиционните дисциплини като философия, психология, теология и естетика, които си мислят, че изследват какво е това да си човек? Те просто да затворят врати и да си отиват в къщи ли?
Рамачандран: Да!
Но нека обясня. Да вземем нещо като любовта. Ето това са частите от мозъка, които са активни, това участва при оргазъм, тези са секретираните пептиди, хипоталамичните ядра, след това може би има малко пролактин за чувството за принадлежност и всичко това се активира.
И така, ти си влюбен в тази млада дама и аз идвам, аз съм неврологът, злият гений, правя ти ПЕТ сканиране или каквото и да е там, и показвам, че това са активните зони.
И тази твоя млада приятелка казва: „Боже мой, това ли е всичко? Само тази шепа химикали?“
Това, което ти трябва да кажеш е: „Мила моя, това само показва, че всичко е истинско! Аз наистина съм влюбен в теб. Не се преструвам“.
Това са твърди доказателства, така че идеята, че обяснението на случващото се с невроните, по някакъв начин ще осветли психологията или философията, очевидно не е вярна.
Роджър Гилмън: Аз съм от старите изследователи от института, който се намира на отсрещната страна на улицата. Освен всички тези невромедиатори, които ти обсъждаше в другите си лекции, ние сега знаем, че мозъкът съдържа серия от молекули, които ти преди малко спомена – пептиди.
Тези пептиди са навсякъде в мозъка, но не са разположени случайно. Имат много специфична локализация в него. Някои от тези молекули ще пуснат в ход силна жажда, глад, сексуално поведение, страх или тревожност.
Как виждаш значимостта на тези молекули в абнормното поведение?
Рамачандран: Въпросът е за пептидите – много, от които ти си открил.
Ние говорихме за трансмитерите в мозъка – обикновено мислим за тях като за неща, които позволяват бърз обмен на информация през синапсите.
Има силни доказателства, че пептидите са отговорни за по-постепенни промени в поведението, промени в ума, промени в емоциите и поради това в значителна степен участвуващи в психичните заболявания.
Но аз си мисля, че истинският проблем, с който ние тук се сблъскваме е, че знанието ни за човешките емоции е извънредно примитивно.
Ние нямаме адекватна таксономия за емоциите – например, да вземем зрението. Знаем, че в мозъка има 30 области, които участвуват в зрението. Ние знаме, че психофизиката на цветното зрение е проучено в детайли за последните 150 години, назад чак до Хелмхолц.
Но, ако те попитам какво е завист, ти не знаеш за завистта повече, отколкото твоята баба.
А какво става в мозъка, има ли трансмитер на завистта? Пептид на завистта? Определени участъци на мозъка ли участвуват? Каква е психофизиката на завистта?
С други думи ние нямаме изтънчено знание за нашия емоционален живот, нямаме научно разбиране за нашия емоционален живот. Докато не постигнем това, няма да можем систематично да картираме емоциите до пептиди.
Но аз се обзалагам, че ще се окаже както с периодичната таблица на химичните елементи. С други думи, има определен, краен брой пептиди, доста голям брой разбира се, и различните комбинации от тях дават различните нюанси на емоциите, също както получаваш много различни съединения с различни качества от ограничен набор елементи.
Следва продължение.
Към лекция 1: Фантоми в мозъка. Към лекция 2: Синапсите и Аз-а. Към лекция 3: Изкусният ум. Към лекция 4: Морави цифри и остро сирене. Към началото на лекция 5: Невронауката – новата философия.
