Екипажът на първия кораб „Союз-МС“ позира пред него за снимка. Credit : Roscosmos
1 юли 2016 г. 20:22 ч.
Светослав Александров. Ако всичко мине по план, на 7-ми юли от космодрума Байконур в 4:36 ч. българско време ще излети първият космически кораб от серията „Союз-МС“.
На борда на кораба ще пътуват Анатолий Иванишин (космонавт на Русия), Такуя Ониши (астронавт на Япония) и Кейтлийн Рубинс (астронавт на НАСА).
Новите космически кораби „Союз-МС“ притежават редица подобрения в сравнение с по-старите модели „Союз“-и, като подобренията са най-вече в областта на навигацията, контрола и комуникационните системи. Старата радиокомуникационна система „Квант“ е заменена с нова Единна командна и телеметрична система. Новата комуникационна система позволява да се използват сведения от спътниците за пренос на данни „Луч“ и ръководството на мисията ще има възможност да комуникира с корабите през по-голямата част от обиколките около Земята.
Корабите „Союз-МС“ ще могат да използват навигационните системи GPS и ГЛОНАСС за по-прецизно определяне на орбитата и автономно насочване на двигателите. Монтирана е и нова система за комуникации с „Международната космическа станция“. Новата система „Курс“ ще позволи броя на антените, монтирани на борда на „Союз“, да бъде намален, но същевременно възможностите й са по-големи при операциите на сближаването със станцията. „Союз-МС“ притежават по-мощни слънчеви батерии, различна подредба на двигателите, система за цифрово видео и нови датчици (източник).
През десетилетното съществуване „Союз“-ите са претърпели редица модификации и подобрения. Първото поколение кораби (от „Союз 1“ до „Союз 11“) са били доста ненадеждни и два от полетите (на „Союз 1“ и „Союз 11“) са завършили със смърт на екипажа. Второто поколение кораби е било това на серия „Союз 7К-Т“ и включвало полетите на „Союз 12“ до „Союз 40“ (между 1973 и 1981 г). Тези кораби са били двуместни и на един от тях, „Союз 33“, е летял първият български космонавт – Георги Иванов. В периода между 1976 и 1986 година, припокривайки се донякъде с полетите на Союз-и второ поколение, са летяли и триместните кораби от трето поколение от серията „Союз-Т“.
Четвъртото поколение кораби „Союз“ са били въведени през 1986 година – „Союз-ТМ“. На такъв тип кораб е летял Александър Александров, вторият български космонавт. Пенсионирането им било през 2003 година, когато Русия въвела „Союз-ТМА“. „Союз-ТМ“ са били специално предназначени за полети до модулната орбитална станция „Мир“ и са имали система, която е позволявала да маневрират независимо от станцията. При по-старите „Союз“-и се е налагало орбиталните станции „Салют“ да правят „огледални маневри“ по времето на скачванията, компенсирайки грешките на предишните системи за контрол на ориентацията.
С появата на интернет и модерните технологии можем да твърдим, че познаваме доста добре корабите „Союз-ТМА“. Голяма част от изстрелванията им бяха излъчвани на живо. „Союз-ТМА“ беше разработен специално за да задоволи изискванията на НАСА за обслужването на „Международната космическа станция“. „ТМА“-серията претърпя още една модификация през 2010 година – корабите „Союз ТМА-М“ бяха екипирани с по-модерни компютри и цифрови дисплеи.
И така, стигаме до най-новите космически кораби „Союз-МС“, чиито специфики бяха описани по-горе. Русия планира „МС“ да е последната серия на корабите „Союз“. След това страната ще се фокусира върху строежа на кораба „Федерация“, който ще позволява полети не само до околоземна орбита, но и до Луната. „Федерация“ ще може да лети с новите ракети „Союз 5“ и „Ангара“ от космодрумите Байконур и Восточний.
Но това ще е в по-далечното бъдеще. В близкото ще трябва да свикнем с корабите „Союз-МС“.
За повече информация относно „Союз-МС“: Роскосмос
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
