Покрай самия паметник и нестандартното решение от него да звучи стария български химн, сякаш на заден план остане самата личност на ген. Колев
Покрай цялата дандания около паметника на генерал Иван Колев в Добрич и това, че около него ще звучи стария химн на България „Шуми Марица“ сякаш се пропуска основното нещо в случая – Кой е ген. Колев и защо е достоен да му бъде издигнат паметник? Защото ген. Колев действително заслужава да бъде почитан като един от героите на България.
Да забравим за момент пошлите истории в стил Дисниленд, за скулптора, изваял паметника и предишните му… нестандартни творчески решения, както и за обществените реакции след това. Нека да се съсредоточим върху човека, когото почитаме с този паметник.
Генерал Иван Колев е български военен офицер (генерал-лейтенант), наричан бащата на българската конница. Той влиза в армията като доброволец по време на Сръбско-българската война. Оттам постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Колев като отличник е определен за артилерист.
Неговата страст обаче са конете и при разпределението му в артилерията заявява, че ако не бъде зачислен в конницата, ще се уволни. В крайна сметка завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен в Трети конен полк. Оттам нататък продължава обучението си в Торино, а след това е изпратен на стаж и в австрийската войска.
По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери. Освен това той става и главен инициатор на конните състезания в българската войска.
В началото на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол. От ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия.
През Междусъюзническата война (1913 г.) е началник-щаб на Пета армия. По същото време Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската й армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Именно Добруджа ще даде безсмъртието на ген. Колев и ще запази името му в българската военна история, като човека, който освободи Добруджа.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Желанието на страната ни тогава е да си върне загубените територии. На фронта срещу румънците е изпратена Трета българска армия, част от която е и Първа конна дивизия с командир генерал-майор Иван Колев.
Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос – защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления.
В битките при Куртбунар, Кочмар и Карапелит, Добрич, Мустафа ачи – Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин той успява да плени хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Именно руската подкрепа за Румъния, толкова скоро след като същата тази Русия е освободила България от османците, е причина за смут сред българите.
Тогава, на 4 септември 1916 г., пред строената българска конница, командвана от него, ген. Колев казва паметната си реплика:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
В крайна сметка под неговото командване българските сили успяват да освободят Добруджа до делтата на река Дунав.
Когато през 1916 г. генерал Колев е награден с германски железен кръст „За храброст“ – едно от най-ценните военни отличия, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите, лично му връчва ордена с думите:
„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!“
Въпреки целия му героизъм обаче и признателността на народа за това, което ген. Колев прави за България, паметникът, който сега се открива в Добрич, е първият посветен на него, макар опитите за изграждането на монумент в чест на генерала датират още от 1917 г. Но по-добре късно, отколкото никога. Дори и паметникът да става по-известен с това, че пее, отколкото че слави един от най-големите герои в новата история на България.
Виж още: Разказът „Белият ескадрон“ на Йордан Йовков, посветен на конницата на ген. Колев
