Стопаните на кучета от дребните породи трябва да знаят, че любимците им могат да бъдат застрашени от изместване на колянното капаче. Проблемът се среща доста често в практиката и е гентично предпоставен, с изключение на травматичните случаи. Куцотата, която забелязват може да не е постоянна или не толкова силна, че да потърсят веднага лекарска помощ. Затова в много от случаите при нас идват кучета с вече настъпили артрозни изменения в колянната става.
Констатирането на луксацията не е трудно за опитен клиницист, като допълнително е добре да се направи и рентгенова снимка, за да се прецени точно къде са отклоненията и за наличие на периартикуларни остеофити. Изместването може да е латерално (навън) или медиално (навътре), като по-често се среща медиалното. Наблюдавали сме проблема и при котка. При едрите породи се среща по-рядко.
Оценка на тежеста на луксация се прави по четиристепенните скали на Singelton’s и Putnam, според честотата и степента на изместване, куцотата, стойностите на ълъла на изместване на тибията и др.
Лечението е единствено оперативно. Задължително се информират стопаните, че пристъпването към операцията не бива да се отлага много, защото ще настъпят тежки изменения в колянната става.
Според тежестта и вида на изместванята се прилагат следните оперативни методи :
– Застъпване на ретинакулумите – при първа степен на луксация.
– Застъпване на fascia lata (Flo, Brinker) – много често прилаган метод, защото позволява комбиниране с останалите. Много важен момент при него е зашиването на ставната капсула по Mayo така да започне, че външния раневи ръб да не попадне отдолу и да е срещулежащ на капачето….! Фасцията се зашива с обратното на това при капсулата застъпване!
– Антиротационни пателарни и тибиални шевове (Rudy)- пателарното сухожилие се зашива за фабелата (след отпрепариране на мускулите) и/или за гребена на тибията.
– Трохлеопластика – коригира се „леглото” на капачето чрез трохлеарна зулкопластика (кюретиране на хрущяла до субхондрална тъкан – в последствие се възстановява хиалинен, а не влакнест хрущял, който е съдовоносещ); резекционна зулкопластика (клиновидно изрязване на „легло”); трохлеарна хондропластика при подрастващи (отстраняване на тъканта под хрущялна лапичка)
– Транспозиция на тибиалния гребен – при високостепенни луксации. Според посоката и корекцията, гребенът с пателарното сухожилие се изместват и фиксират чрез игли, винтове или тел под напрежение.
– Десмотомия – освобождаване на ретинакулума, който е от странат на луксиране, за да се намали напрежението след вправянето. Служи като допълващ метод.
– Корективна остеотомия – много инвазивен метод. Прилага се при много тежки изменения в оста на крайника.
– Пателоектомия – премахване на капачето. Краен подход, който не е алтернатива на останалите и се прилага при големи ерозии на хрущяла, както и при незадоволителни резултати от предходни операции.
При нормално протичане на оперативния и следоперативния периоди, животните се възстановяват напълно след 3 месеца. В зависимост от времето на забавяне на операцията, рискът от развитието на артрозни процеси е различен. По-неблагоприятна е прогнозата при латералната луксация на възрастните пудели (над 8 год.) , заради нарушено колагенообразуване.
Д-р Живко Д. Желязков, д.в.м., специалист-хирург
