СЪВМЕСТИМОСТ МЕЖДУ МСФО 9
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БАЗЕЛСКАТА РАМКА ЗА КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ
Финансовата система навлезе в последната глобална криза със следните слабости: твърде много привлечен капитал, породил голяма задлъжнялост в банковата и финансовата система и недостатъчно висококачествен собствен капитал, който да абсорбира загубите; прекален кредитен растеж, на базата на подценени стандарти за управление на присъщия риск; недостатъчни ликвидни буфери; неадекватна философия на управление на рисковете, съчетана с лоши стимули за това управление; прекомерно финансиране с дългов капитал и създаване на сложни непрозрачни финансови инструменти, които допълнително усложняваха кризата; липса на адекватни фактори за смекчаване на вътрешноприсъщата процикличност на финансовите пазари и техните участници; твърде много системен риск, взаимосвързаност сред участниците на финансовите пазари, както и обща изложеност на сходни шокове, и в същото време неадекватен надзор, който да смекчи проблема „твърде голям, за да фалира“ (too-big-tofail).
Новини от страната и чужбина
Fibank отбеляза 20 години в Бургас Четирите съвета. Въвеждане и запознаване, опит и мнения по тема… Пловдивските новини, които не трябваше да пропускате през седмицата “Зaĸoнът зa личния фaлит — нe дaли, a ĸaĸъв”, “Maгиcтpaлa “Xeмyc” гoтoвa cлeд 3 гoдини”
Новата базелска рамка (Базел 3) преследва няколко основни цели, които директно се свързват с нашия анализ на недостатъците преди кризата:
n да се гарантира, че при изчисляване нивото на изисквания капитал всички съществени рискове са адекватно интегрирани и оценени;
n да се осигури наличието на висококачествен собствен капитал,
който да абсорбира загубите, възникващи от всички рискови експозиции;
n да се въведат допълнителни изисквания за осигуряване на равновесие в регулаторната и надзорната рамка и в рамката на управление на риска;
n да се насърчава провизиране с поглед към бъдещето и антициклични капиталови буфери, които повишават способността на банковия сектор да поема шокове, когато те неизбежно се появяват.
От макроикономическа гледна точка кризата демонстрира до каква степен финансовата система е извън равновесие и до каква степен цените на определени активи могат в продължителен период да се отдалечават от тяхната справедлива стойност. Правилата на справедливата стойност се отразиха върху банките много болезнено. Този подход обаче е изключително важен за счетоводната теория и практика за надеждното определяне на стойността на актив, който се държи чрез даден финансов инструмент, базиран на пазарната стойност на същия инструмент или на подобни инструменти.
Счетоводните поуки от финансовата криза изискват новият стандарт — МСФО 9 Финансови инструменти:1 n да признава, че справедливата стойност не е ефективна, когато пазарите са объркани (разстроени) или неликвидни;
n да отразява необходимостта за по-ранно признаване на загубите от кредити, за да се осигурят солидни резерви;
n да се поддържа подходът на „очакваната загуба“ (EL подход), който обхваща реалните загуби по-прозрачно и в същото време помалко проциклично, отколкото подхода „претърпяна загуба“.
Целта на настоящата студия е да се представят основните моменти, свързани с класификацията на финансовите активи и пасиви и с обезценката на финансовите инструменти, отчитани по амортизирана стойност по МСФО 9 Финансови инструменти, като се потърси съвместимост с подхода на „очакваните загуби“ на Базелската рамка за капиталовите изисквания при банките (Базел III).
За реализиране на така формулираната цел си поставяме няколко задачи:
(1) подробно представяне на основните моменти, свързани с класификацията на финансовите активи и пасиви и обособяване на предимствата за банките, за да може да се получи по-точна и вярна информация за надеждното им управление.
(2) анализиране на предимствата на новия подход за обезценка в сравнение с досега прилагания подход на „претърпяна загуба“ и обосноваване на необходимостта от усъвършенстване на банковите информационни системи във връзка с процеса на точно и надеждно определяне на размера на обезценката.
(3) да се представят различни модели за определяне на колективни провизии за „очакваната кредитна загуба“ (ECL) за корпоративни клиенти и за потребителски кредити.
(4) на базата на сравнителен анализ с новата регулаторна рамка,
т.нар. CRD IV, да се извеждат основните моменти на хармонизацията между МСФО и Базел III.
1 Подходи за изследване на качеството на банковите активи в България, Колективна монография, Луцкий национальный технический университет, Украина и УНСС, България,
2015.
