Регулиране на ликвидността
Това е сферата на банково регулиране, най-тясно свързана с паричния контрол. Основните инструменти за регулиране на ликвидността са: — минимални задължителни резерви: в много страни регулаторните органи изискват от банките поддържане на определен минимум ликвидни резерви, определен като процент от привлечените депозити. Първоначално тази интервенция е била мотивирана от необходимостта да се държат определени (сигурни и ликвидни) активи, като покритие на задълженията на банките и в частност на техните депозити, платими на виждане.
Новини от страната и чужбина
Fibank отпразнува 10 години на своя клон в Габрово Кратки новини: Започва спирането на парното в София Мнения и новини Омбудсманът предлага физически лица да обявяват личен фалит
Днес, минималните задължителни резерви обслужват функции, различни от първоначално заложените: за системите, които ги използват, те са средство за контрол от страна на централната банка върху паричното предлагане (чрез изменение на процента на тези резерви, централната банка може да контролира количеството пари, създадено от банковата система). Поддържането на задължителни резерви е свързано с увеличение в нетната регулаторна тежест за финансовите институции, когато размерът им надвишава този, който дадена институция счита за необходим за управление на нейната ликвидност.
По принцип, всички банки биха избрали да държат известен размер парични резерви, дори нелихвоносни такива, за да отговорят директно на ликвидните и транзакционни нужди на клиентите си; за добре управлявана финансова институция оптималното ниво на тези резерви обикновено е ниско, предвид алтернативните разходи, свързани с поддържането им (особено, когато същите не се олихвяват). Този инструмент е загубил значението, което е имал; в центъра на банковото регулиране днес е капиталовата адекватност и в редица страни отсъства изискване за поддържане на минимални задължителни резерви.
при което пълният размер на депозираните средства е на разположение под формата на резерв от парични наличности и други високо ликвидни активи — концепция, практикувана от ранните банки и изместена от „банкирането при частичен резерв“ (fractional reserve banking) от началото на XIX-ти век. Относно защитата на банковите депозити в България, вж. тема V. За режима на минималните задължителни резерви, поддържани от ТБ в България, вж. глава “Активни операции на банката”. -изисквания по отношение поддържането на адекватна ликвидност: свързани са с формулирането на регулативни правила относно управлението и надзора върху ликвидността на банките и при необходимост, определяне на минимални коефициенти за ликвидност за всяка отделна банка.
Свързан с управлението на ликвидността елемент на повечето регулаторни структури е изпълняваната от централните банки функция „кредитор от последна инстанция“ — предоставянето на кредити на търговски банки, изпитващи неотложна потребност от ликвидност, която не може да бъде осигурена от други източници. Успоредно с ролята, която изпълнява за предотвратяване на ликвидни кризи на системно ниво, това рефинансиране и по-точно, неговата цена изпълнява основна функция при провеждането на паричната политика (повишението на сконтовия процент на централната банка, по принцип, намира отражение в нарастване на краткосрочните пазарни лихвени проценти). Регулаторен мониторинг Всички финансови институции, в това число банките, са обект на регулаторен мониторинг в различна степен.
Регулаторът извършва надзор над лицензираните банки за установяване поддържането на съответствие с регулаторните изискванията и реагира на нарушенията на последните чрез система от принудителни административни мерки. Други типове регулации В националните регулативни рамки на отделните страни могат да бъдат включени различни допълнителни категории ограничения, като: регулиране на кредитната алокация (кредитиране на важни за обществото сектори като жилищно строителство и селско стопанство); регулиране на защитата на потребителите; географски ограничения на дейността; регулиране на ценовата политика (лихвените проценти) и др.
