ИКОНОМИКА НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА
Финансовата информация за ТБ се съдържа в два основни документа — счетоводен баланс и отчет за доходите. Балансът представя финансова информация за банковите активи, пасиви и собствен капитал към определен момент във времето. Отчетът за доходите представя основните категории приходи и разходи и нетната печалба или загуба на банката за определен период от време. Финансовите институции осъществяват и дейности, намиращи задбалансово отражение; последните създават печалби (или загуби) за ТБ, отразени в отчета за приходите и разходите. Както другите финансови посредници, търговските банки улесняват трансфера на свободния паричен ресурс от икономическите агенти с излишък (нетни спестители) към тези с дефицит (нетни заематели). Техните финансови характеристики отразяват до голяма степен наложените от регулаторните органи оперативни ограничения и специфичните особености на обслужвания пазар. Първо, предвид изпълняваните функции, в баланса им преобладават финансовите активи и пасиви. Второ, значителна част от банковите пасиви са платими до поискване или имат краткосрочен падеж; по- високата честота на предоговаряне при този сегмент от привлечения ресурс предполага съществено изменение в лихвените разходи при краткосрочни изменения в пазарните лихвени проценти, респ. потенциални проблеми, свързани с алокацията на активите и определянето на цената им.
Новини от страната и чужбина
ПИБ проучва възможности за влизане на нови инвеститори Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Електромобил Hyundai IONIQ Electric — впечатления, мнения, характеристики и цена Туроператор обяви фалит, клиенти вече са платили екскурзии за празниците
Трето, банките оперират с по-малък относителен дял на собствения капитал в източниците на финансиране, отколкото нефинансовите компании, което означава по-висок финансов лийвъридж и волатилност на доходите. Банковите операции са стопански операции, свързани с осъществяването на банкови сделки, които предизвикват изменения и трансформации в активите, пасивите и в собствения капитал на банките. Пасивните операции изразяват формирането на собствения капитал на банките и мобилизирането на привлечения капитал. Активните операции показват направленията за инвестирането (пласирането) на набрания чрез пасивните операции капитал. Посреднически или комисионни са операциите, които не намират пряко отражение по счетоводния баланс на банката (консултантски, агентски, попечителски услуги и др.).
Характеристиките на активите и пасивите на една търговска банка могат да се различават в няколко отношения: матуритет, лихвена чувствителност, валутна деноминация и т.н. От една страна, „контролираният“ дисбаланс (несъгласуваност), напр. този между привлечените краткосрочни депозити и предоставените кредити с по- дълъг матуритет, е основен компонент на банковия бизнес модел65. Същевременно, подобни неравновесия излагат банката на значителен риск — лихвен, ликвиден, валутен и др. Съвместното управление на активите и пасивите е способ за измерването и оптимизирането им. В тази част на изложението е представено управлението на лихвения риск посредством т. нар. ресурсен дисбаланс.
Лихвеният риск, свързан с различието в чувствителността на активите и пасивите на банката към изменения в лихвените проценти, може да бъде обяснен чрез следния илюстративен пример: Търговска банка набира ресурс на стойност 100 млн. лв., чрез емитиране на срочен депозит с матуритет една година, при 7% лихвен процент. Игнорирайки факта, че банката не може да инвестира цялата сума от 100 млн. лв., поради изискванията за минимални задължителни резерви, да приемем, че този ресурс е инвестиран в държавни ценни книжа с матуритет 15 години, носещи 9% лихвен процент. На пръв поглед изглежда, че банката е реализирала спред от 2% (9%-7%). Такъв спред може да бъде реализиран само през първата година, обаче, тъй като през следващите години той ще зависи от лихвения процент, който банката ще трябва да предложи на депозиторите, за да привлече нови 100 млн.лв., след като едногодишният срочен депозит се падежира. Ако лихвените проценти се понижат, спредът ще се повиши и обратното. В случая, депозитната институция заема ресурс краткосрочно (за една година) и го предоставя на кредит дългосрочно (инвестира за 15 години). Тази политика ще е печеливша при понижение на лихвените проценти и губеща при тяхното повишение. Ако предположим, че институцията би могла да заеме средства за 15 години при 7% и да ги инвестира в ДЦК с падеж след една година и доходност 9%, т.е. да заема дългосрочно (15 години) и кредитира краткосрочно (1 година), евентуално повишение в лихвените проценти ще е от полза за банката, защото тя може да реинвестира постъпленията от падежиращите се едногодишни ДЦК в нови едногодишни ДЦК, предлагащи по-висок лихвен процент. В този случай, понижение в лихвените проценти ще редуцира спреда.
Лихвеният риск, на който е изложена една банка, има две измерения: -риск от потенциална редукция в нетния лихвен доход, свързан с различната степен на изменение на лихвените приходи и лихвените разходи (генерирани съответно от активите и пасивите на банката) при определена промяна в пазарните лихвени проценти; -риск от загуба на нетна стойност (редукция в собствения капитал) на банката, поради понижение в пазарната стойност на активите, превишаващо понижението в стойността на пасивите, в резултат на определено изменение в пазарните лихвени проценти. Измерител на първия компонент на лихвения риск е ресурсният дисбаланс, а на втория — дюрационният дисбаланс. Определянето на ресурсния дисбаланс (Gap) предполага класифициране на активите и пасивите на банката по следния начин: 1) лихвено чувствителни активи/пасиви, т.е. активи/пасиви, чиито лихвени приходи, респ. разходи варират при изменения в лихвените нива в рамките на определен времеви хоризонт (напр. 90 дни), в т.ч.: -активи/пасиви с променлив лихвен процент; -активи/пасиви с фиксиран лихвен процент и настъпващ падеж; 2) активи/пасиви, лихвените приходи (респ. разходи) по които не са чувствителни към измененията в лихвените нива.
Ресурсният дисбаланс (Gt ) за даден времеви период, t, се определя като разликата между общата стойност на лихвено-чувствителните активи ( t SA ) и лихвено- чувствителните пасиви ( t SL ) на банката: t t t G = SA − SL Количественото изменение (спрямо определено базисно състояние) в нетния лихвен доход на дадена банка (с ресурсен дисбаланс Gt ), в резултат на определено очаквано изменение в нивото на лихвения процент (∆r ), се установява по следната формула: Gt ∆NII = ∆r. При банка с положителен ресурсен дисбаланс ( − > )0 t t SA SL , нарастването в пазарните лихвени проценти през времевия интервал, за който е измерен дисбалансът, ще доведе до повишение, както в лихвените доходи, реализирани по всички, подлежащи на преоценка, активи (лихвено-чувствителните активи), така и в лихвените разходи, които банката дължи по подлежащите на преоценка (лихвено-чувствителни) пасиви. При допускането, че всички проценти нарастват с еднакъв размер и едновременно, нетният лихвен доход на банката ще нарасне, доколкото нарастването в лихвените приходи превишава това при лихвените разходи на банката (тъй като стойността на активите, които подлежат на преоценка е по-висока от тази на пасивите с аналогична характеристика).
