Системата за управление на ликвидността
Системата за управление на ликвидността на една банка включва три аспекта: идентифициране и следене на промените в необходимостта от ликвидни средства; поддържане на запас от високоликвидни активи и/или достъп до разнообразни пазарни инструменти за финансиране; планиране на дейността при извънредни ситуации. Оценката на банковата ликвидност е комплексен процес, който не може да бъде сведен до отделна техника или единен индикатор/набор от формули.
Новини от страната и чужбина
ПИБ проучва възможности за влизане на нови инвеститори Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Електромобил Hyundai IONIQ Electric — впечатления, мнения, характеристики и цена Туроператор обяви фалит, клиенти вече са платили екскурзии за празниците
Основните подходи за измерване и контрол на експозицията към ликвиден риск включват: 2.1. Определяне на нетната ликвидна позиция на банката посредством подхода „търсене-предлагане на ликвиден ресурс“. За разлика от останалите видове риск, които излагат на опасност платежоспособността на банката, ликвидният риск е обичаен аспект на ежедневното управление на финансовата институция. Управлението на ликвидността в рамките на операционния ден (оперативната ликвидност) предполага идентифициране, измерване и управление на нетната експозиция към ликвиден риск на банката.
Възникването на последния (респ., необходимостта от ликвидни средства) се свързва с два основни източника: тегленето на депозити (нетният отлив на депозити, т.е. разликата между изтеглени (в т.ч. непредвидено) и постъпили вложения) и търсенето на нови кредити, насочено към банката (в т.ч., усвояване на суми по вече договорени кредитни линии, гаранции и пр. улеснения и подновяване на такива при изтичане на договорения срок). Други операции, пораждащи „търсене“ на ликвидност са: погасяване на задължения по ползвани от банката кредити (напр. от други банки или от централната банка) и други форми на недепозитен привлечен ресурс; плащане на оперативни разходи по дейността, дължими данъци; парични дивиденти на акционерите на банката и др. Банката разполага с няколко потенциални източника на „предлагане“ на ликвиден ресурс за посрещане на тези плащания: освен привлечените нови депозити, такива са реализираните приходи от оперативната дейност; постъпилите погашения по предоставени кредити; постъпленията от продажба на активи; постъпленията от секюритизация на активи; привлечен заемен ресурс от паричния пазар и др.
Разликата между „предлагането“ и „търсенето“ на ликвиден ресурс във всеки отделен момент във времето детерминира нетната ликвидна позиция на банката. Когато съвкупното търсене превишава общото предлагане на ликвиден ресурс, банката следва да е подготвена за осигуряване на допълнителни ликвидни средства за покриване на очертаващия се ликвиден дефицит; обратната конфигурация предполага необходимост от намиране на възможности за ефективно инвестиране на ликвидния излишък. Наблюдението на ежедневната ликвидна позиция предполага периодично извършване на стрес-тестове по различни сценарии, покриващи както нормални, така и извънредни пазарни обстоятелства.
Освен управление на оперативната ликвидност, управлението на ликвидния риск включва още два аспекта (стъпки), свързани съответно с: поддържането на достъп до разнообразни инструменти за финансиране и на ликвидността на активите (тактически мениджмънт) и построяване на матрица (таблица) за оценка на дисбалансите във финансирането, детайлизираща необходимостта от такова по матуритетни интервали (стратегически мениджмънт)68 . 2.2. Анализ на ликвидния дисбаланс (или дисбаланса на финансирането, Funding Gap), т.е. разликата между входящите и изходящите парични потоци на банката по падежни интервали: при този подход се прогнозират бъдещите парични потоци от и към банката в съответствие със структурата на падежите на активите, пасивите и задбалансовите ангажименти за период най-малко 6 месеца напред. Съответният орган за управление на ликвидността на банката създава и поддържа падежна таблица за паричните потоци, при която се следят очакваните в близък и средносрочен план неравновесия на паричния поток за всеки времеви интервал. Таблицата на падежната структура се построява посредством разпределяне на активите и пасивите на банката в падежни интервали, съобразно остатъчния им матуритет69 и служи за идентифициране на ликвидния дисбаланс (откритата ликвидна позиция), т.е. разликата между активите и пасивите, за всеки интервал.
Алтернативен способ за построяване на падежната таблица е отразяването само на предоставените от банката кредити и привлечените депозити; в този случай, разликата между последните две категории, определена по падежни интервали, формира дисбаланса. При тази концепция вниманието се фокусира върху управлението на ликвидността чрез синхронизиране (в подходяща степен) на входящите и изходящите парични потоци по падежни интервали и покриване на ликвидните дефицити чрез използване на паричните наличности и еквиваленти и други ликвидни активи и/или заемане на необходимия ресурс от паричния пазар70. Доколкото оценката на нетния ликвиден дисбаланс зависи от поведението на паричните потоци при различни условия, анализът на матуритетната структура на активите и пасивите следва да включва различни сценарии, напр., в условията на „действащо предприятие“; на ликвидна криза, засягаща отделната банка и при извънредни обстоятелства на системна пазарна криза.
