Застраховане-Финанси

1.Същност на застраховането

Учебни цели:

-да се представи същността на застраховането

– да се отличи неговата роля и значение за личността и стопанския субект

– да се обособи неговата специфичност

Човекът с неговата стопанска дейност и живот винаги е свързан с рискове – стихийни бедствия и злополуки. Непрекъснатото развитие на научно-техническия прогрес също се чувства много осезаемо в бита на човека и стопанския процес, в резултат на което непрестанно се повдига стандарта на живот в обществото. Същевременно обаче този прогрес непрекъснато и случайно довежда и до отрицателни последици, които се изразяват в загуба, повреда и/или искове от трети лица, предвид имуществени интереси, както и до загуба на човешки живот или трудоспособност в някаква степен. Поради това борбата за предотвратяване и намаляване на щетите, повредите и исковете трябва да бъде неизменна и постоянна задача на застраховането.

Разрушителната сила на природните бедствия и причиняваните от тях неблагоприятни икономически последици, които понякога са случайно дело и/или преднамерено на човека, са обусловили не само борбата на човека срещу тях, но и заделянето на резерви за тяхното по-лесно преодоляване. Животът показва, че противопоставянето от човека на тези бедствия и негативни събития не е в състояние напълно да отстрани техните отрицателни последици. Ето защо заделянето на резерви и организирането на предпазни и ограничителни мероприятия по линия на застраховането са се доказали и остават най-ефективното противопоставяне в това отношение.

Застраховането цели да постави пострадалия от случайни събития колкото се може по-бързо и по-пълно в икономическото му състояние преди настъпването на щетата, вредата и иска – застрахователния случай. Разбира се, не всичко и абсолютно се компенсира с пари – например смъртта, болката, страданието, някои болести и други. Може да се каже, че застрахователната институция се е изграждала изключително дълго време и днес поради обема и обхвата си тя е известна като “Застрахователна индустрия”. Застраховането е значимопостижение на човешката цивилизация за преодоляване в много голяма степен на зависимостта от природните бедствия (стихии) и причиняваните случайни и неблагоприятни събития от човека.

Застраховането е централизирано организирана дейност, реализираща се чрез децентрализирано изпълнение и като икономическата категория е най-важният финансов лост за “преодоляване” на случайните събития и явления – на риска. Този лост има за задача да управлява разпределителните и преразпределителните процеси в застрахователната съвкупност (група, подгрупа), а извън нея − посредством съзастраховането, презастраховането, застрахователните и презастрахователните сдружения (пуловете) и паричните пазари .Разпределителният процес чрез застраховането се осъществява чрез образуване на застрахователния фонд от всички застраховани, а получаването на обезщетение и суми от него е единствено само от пострадалите и то приопределени условия или обстоятелства. Застраховането осъществява и т.нар.преразпределителни процеси между отделни застрахователни съвкупности, в т.ч. чрез продължението му чрез презастраховането.

Застрахователят и застрахованият са правните субекти и страни на застрахователното
правоотношение.Застрахователят е специализирана
стопанска единица,която срещу платена застрахователна
премия поема отговорността да възмезди повреденото имущество или друг интерес от случайни събития
или да изплати сума при прекъсване живота на
застрахования човек, нарушаване на телесната му цялост и трудоспособност от случайни явления, злополуки или при
настъпването на определени условия (обстоятелства)
съгласно договора. Застрахователят е търговец, който
осъществява само заастрахователна дейност по реда на
Кодекса за застраховането и други закони и техните поднормативни уредби. Той не може да
осъществява друга стопанска дейност. Застраховател
може да бъде “акционерно дружество”, взаимозастрахователна кооперация” (в
конкретни рамки – животозастраховане и лична злополука) или “чуждестранен
застраховател чрез клон”. Застраховател, който осъществява “Общозастраховане”,
не може да извършва застраховане “Живот и лична злополука” и обратното.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка пусна блог
Гаджето на Малкоданска пред фалит?
Шокиращи новини от Реал Мадрид в близкия час
Веселин Маринов няма Фейсбук, бил обиден от мнения на хора за него

Предметът на дейност на
застрахователя е застраховане, презастраховане или застраховане
и презастраховане, и респективно свързаните с тях операции.

Минималният размер на капитала на
видовете застрахователни акционерни дружества и на
депозита на клон на чуждестранен застраховател се определя нормативно и
поотделно. Вноските в капитала на застрахователното дружество могат да бъдат
само парични и изцяло внесени към момента на подаване на заявление
за разрешение за застрахователна дейност. Акциите на застрахователното
дружество са само поименни и всяка една е с право на един глас. Застрахователят
е продавач на застрахователна услуга или застрахователен продукт.

Друга форма на застраховател е
„взаимозастрахователната кооперация”, която се учредява
и извършва дейност съгласно Закона за кооперациите, доколкото в Кодекса за
застраховането не е предвидено друго. Тази кооперация извършва застраховане на “принципа
на взаимността”и има за предмет извършване на
застраховки по животозастраховането и срещу злополука (включително
производствени злополуки и професионални заболявания: фиксирани парични суми
и/или обезщетения, обезщетения на пътници) на своите членове.

Взаимозатрахователната кооперация
или дружество се учредява най-малко от 500
дееспособни физически лица. Всеки член-кооператор внася определените от устава
“встъпителна” и “дялова” вноска и сключва застраховка “Живот” със срок, не
по-малък от три години. Има и други видове застрахователни компании, като: –
Държани застрахователни и презастрахователни компании, които са собственост и
се създават от незастрахователни род

ителски корпоративни фирми, предвид
застраховане на собствени застрахователни интереси на групата. Презастрахователни
компании, които поемат риска от застрахователните компании и които помагат на застрахователните
компании да разпределят риска извън застрахователните съвкупности. –
Универсални застрахователни дружества, които работят почти всички или всички
застраховки от дадения бранш – общо или животозастраховане. – Държавни и частни
застрахователни компании;

Частните застрахователни компании
(дружества) имат изключително голям дял в световен
мащаб. Понастоящем всички застрахователни дружества в Р България са частни. – Застрахователен или презастрахователен пул, който е обединение от – застрахователи или
презастрахователи, а понякога от застрахователи и презастрахователи с цел осигуряване
на защита срещу катастрофични рискове.

– “Клуб за защита и обезщетение”- P
& I Club, които клубове (сдружения) са за взаимно
застраховането на “отговорностите” на собствениците на плавателните съдове без “отговорност сблъскване”,
която се покрива от застрахователите. – Брокерски
застрахователни и/или презастрахователни компании, които осъществяват
посредническа застрахователна и/или презастрахователна дейност.

използва за целите на застраховането. Тя е база за

застрахователната сума, т.е. чрез застрахователната

избира застрахователната сума.

а именно:  “Действителна стойност” е стойността, срещу която

може да се закупи

същото имущество от същото качество или костуема це

на. Тя е предназначена за

застраховането на имущества, предвид приспадане на

изхабяването;

– “Възстановителна стойност” е стойността за възста

новяване на

имуществото в състоянието, преди възникване на заст

рахователния случай. По

принцип тя е препоръчана стойност за застрахователн

а сума, тъй като се счита за

справедлива застрахователна сума. При този вид стой

ност не се отчита (приспада)

изхабяването, поради което тя е предназначена за пр

иложение при застраховането

на отговорности. Разликата между действителната и в

ъзстановителната стойност

се изразява чрез изхабяването.

Тези две стойности се прилагат в Р. България, но не

са достатъчни за

адекватно приложение на застраховането, съобразно н

еговите видове обекти.

В световната практиката обаче съществува значимо ра

знообразие на

застрахователната стойност или подвидове, още повеч

е като се има предвид

голямото разнообразие на видовете застраховки, и те

хните обекти. Тези стойности

може да се наричат “специализирани застрахователни

стойности”, които имат

значимо практическо значение. Такива са ”Текуща сто

йност” – цената на ново,

намалена с факторите възраст, състояние и изхабяван

е; “Цена на ново” –

обичайната цена на ново в даден район на даденото и

мущество; “Фактурна цена”–

калкулираната стойност във фактурата; “Балансова ст

ойност”– стойността по

баланса на стопанския субект (за застраховането не

се отчитат различните

счетоводни режими за остойностяване на отделните об

екти). Тук обикновено

изхабяването е значително; “Пазарна стойност” – оби

чайната стойност в

определен момент на пазара, която е еквивалент или

още се нарича “Справедлива

(средна) стойност; “Възстановителна стойност чрез р

езервни части” – стойност за

възстановяване на имуществото в предишното състояни

е чрез резервни части. При

сключване на застраховката при тази стойност се отч

итат инфлацията, ръстът на

цените на даденото имущество, стойността на труда;

“Договорена стойност”, т.е.

договорената стойност между застрахователя и застра

хования; “Каталожна

стойност/цена”- например много мащабно ползвания за

автомобилно каско

застраховане германски каталог (списък на автомобил

ите) “Шваке” (Schwake) и

много други каталози; “Фабрична цена” (цена на едро

) и други.

Винаги една от застрахователните стойности за целит

е на застраховката се

превръща от застрахователна стойност в застраховате

лна сума. При различните

видове имущества е естествено да е различна, респек

тивно и в различните страни.

Застрахователната стойност е многообразна и за имущ

ествата се определя в

парична стойност. При застраховането “отговорности”

обаче се използва

договорен “лимит на отговорност” на застрахователя,

също в парична стойност.

6.2 Застрахователна сума

Застрахователната сума е сумата, за която е застрах

овано даденото

имущество или имуществен интерес и която трябва да

е максимално адекватна на

съответната (предпочетената) застрахователната стой

ност. Следователно

32

застрахователната стойност е база за определянето н

а застрахователната сума. По-

съществена от двете е категорията застрахователна с

ума, тъй като тя е границата

на отговорността на застрахователя по отношение на

отделния обект на

застраховане. При бранша “отговорности” (към трети

лица) отговорността на

застрахователя се измерва чрез “лимит” на отговорно

ст. Обезщетението на

застрахователя не може да превишава застрахователна

та сума, не може да

превишава съответния лимит. Изключенията са известн

и

−

например превишаване

на обезщетението над застрахователната сума чрез сп

асителните разноски;

увеличението на застрахователната сума за загуба на

доход и със

застрахователната премия; при клаузата “ново за ста

ро” (в морското каско

застраховане – за валовете на корабната машина; при

застраховането на машини и

съоръжения, сгради, лично имущество и други); покри

тие на база

“възстановяване”, при което възстановеното имуществ

о обикновено има по-

актуална стойност и други.

“Застрахователната сума е максималната сума на отго

ворност на

застрахователя по полицата и мярка за обезщетение п

ри тотална щета.”

18

Застрахователната сума е вид застрахователна стойно

ст, на основата на

която се калкулира застрахователното обезщетение.

Например при бранша “отговорности”, “злополука” и д

руги, “лимитът на

отговорност” е мярка за обезщетение на застраховате

ля, който лимит не

гарантира, че ще покрие тоталната загуба на увреден

ия предмет или интерес. Тук

се изключва случая на покритие на “нелимитирана отг

оворност”, при която може

да се каже, че също няма гаранция за стопроцентово

възмездяване. Ето защо при

този бранш вместо “застрахователна сума” като мярка

за отговорността на

застрахователя основателно се използва другото поня

тие

−

“лимит”, което е

изпълнено с конкретно съдържание.

Съществен момент в застраховането е причинната връз

ка между покрития

риск и съответната щета, повреда или иск от трети л

ица. Става въпрос за

т.нар. “непосредствената причина” – Proximate cause

, т.е. непосредствената

причина за претърпяната щета, повреда, вреда. Въпро

сът е, как се тълкува от

застрахователя тази причина, т.е. дали покрит или н

епокрит риск е причинил

щетата или повредата.

Непосредствената причина в застраховането е правен

принцип, който

изисква да се съблюдава и дава отговор на въпроса,

коя е причината за

настъпването на дадено застрахователно събитие, при

чината за настъпването на

застрахователния случай (за настъпилите щети или по

вреди).

Този принцип е известен и под наименованието “Доктр

ина за

непосредствената причина”, която може да се нарече

още “крайъгълен камък” в

застраховането, защото останалите причини са без зн

ачение за застрахователния

случай.

“Непосредствената причина е най-директната причина

за щетата или

повредата на застрахованото имущество. Тя не е необ

ходимо да е най-близката

причина по време, но да е най-близката причина по е

фект. По-далечната

(допълнителната причина) е наречена “Саusa Remota”.

Съдебният термин за

непосредствената причина е “Саusa Proxima Non Remot

a Spectatur”, който

означава, че най-близката причина, а не най-отдалеч

ената, трябва да се взема под

внимание, когато се разглежда причината за щетата.”

16

Може да се каже, че

непосредствената причина е първата причина от множе

ството причини, които

допринасят за настъпването на дадена щета.

Същественото при извеждането на непосредствената пр

ичина е да се

определи кое действие или бездействие (обстоятелств

о) е причината за

настъпването на застрахователния случай. От това сл

едва, че факторът време

−

бил той по-близко или по-далечно, не бива да се фав

оризира без конкретно

основание.

Има случаи, когато непосредствени причини или риско

ве за настъпилите

щети или повреди могат да бъдат две и повече и няко

и от тях да са изключени от

покритието на договора. Тогава застрахователят тряб

ва да възмезди само дела на

покрития риск или обстоятелство. Ако непосредствени

те причини или рискове за

настъпилите щети или повреди са повече от две и вси

чки те са покрити по

полицата, тогава застрахователят следва да посочи

само една от тях като

непосредствена причина и цялостно да възмезди застр

ахования за претърпените от

него щети или повреди.

Тук е подходящо да се завърши, като се изтъкне, че

“Изборът на

действителната или ефективната причина измежду цели

я комплекс от факти

трябва да бъде направен чрез прилагане стандартите на здравия разум.

5.3.1 Същност на риска в застраховането

Категорията (терминът) риск е италианска дума и озн

ачава опасност. Рискът

в застраховането е опасност от настъпването на случ

айно събитие, което

причинява щета или повреда на застрахованото имущес

тво или прекъсва живота

или нарушава временно или постоянно телесната цялос

т на човека.

“Рискът е непредвиден случай. Нещо, което може да с

е случи, но не нещо,

което трябва да се случи. Не включва неизбежност.”

Рискът е предварително определено и посочено в поли

цата случайно

събитие, което може да причини непосредствена щета

или повреда на обекта на

застрахования и/или е негова отговорност за виновно

причинена щета или повреда

на трети лица.

Рискът в застраховането винаги трябва да се разглеж

да като конкретно

събитие, т.е. събитие по отношение на даден обект.

Например пожарът трябва да

се разглежда по отношение на обекта, който може да

гори; ферментацията

−

по

отношение на обекта, който може да ферментира и т.н

. Пожарът не е риск за онзи

обект, който не може да гори, ферментацията не е ри

ск за онова, което не може да

ферментира и т.н. Следователно рискът не е нещо абс

трактно.

Съществуват множество варианти за определение на ри

ска. Например: “1)

Рискът е опасност от настъпване на щета или е мярка

на възможността за

настъпване на щета; 2) Рискът се отъждествява със з

астрахователен обект, казва се

“Добри и лоши рискове”, “Подбор на рискове” и пр.;

3) Рискът се отъждествява и

със застрахователната сума (“застрахователят прехвъ

рля част от своя риск на

презастрахователя”, “рисков капитал”); 4) Рискът е

вероятността за настъпване на

застрахователен случай или щета (“риск 2 ‰”); 5) Ри

скът е възможност

(евентуалност) едно лице да претърпи щета и затова

то “покрива риска” си чрез

застраховка, за която се плаща “рискова премия”; 6)

Рисковете са

неблагоприятните отклонения от очаквания (най-вероя

тния) размер на щетите,

срещу които се вземат мерки чрез “рискови резерви”

или “рискови добавки” към

премията и пр.

При това изобилие от различни понятия, когато говор

им за “риск”, трябва да

се уточняваме. Ще имаме предвид риска като възможно

ст да се претърпи загуба в

застрахователната работа вследствие ненормално (не

съгласно пресмятанията)

протичане на меродавни фактори.”

13

Застраховането предлага защита срещу изключително г

олям спектър от

рискове. Трябва да се допълни например, че рискът п

ожар е „застрахователно

събитие”, но неговото настъпване и причиняване на щ

ети или повреди на

застрахования обект се нарича „застрахователен случ

ай”. Още може да се каже, че

списъкът на рисковете е безкраен, а техните последи

ци са тревожни или безкрайно

тревожни за обществото.

Трябва да се има предвид, че терминът “риск” в заст

раховането има

двусмислено значение. Един път се употребява да озн

ачи случайно събитие. Доста

често обаче означава обект на застраховането – дом,

автомобил и други, при което

риск е синоним на обект.

5.3.2 Принципи на застраховането

Въпросът за трактовката на застраховаемостта на рис

ка е от изключителна

важност, тъй като не всички събития се покриват от

застраховането.

Известни са три вида събития – “сигурни”, “невъзмож

ни по отношение на

даден обект” и “случайни” събития.

Срещу сигурните и невъзможните събития по отношение

на даден обект не

се осигурява застрахователна защита, тъй като е без

смислена. В застраховането е

безсмислено по принцип в началото на застраховката

да се съберат определени

средства под формата на застрахователна премия и га

рантирано в края на

застраховката тези средства да се върнат на застрах

ованите под формата на

обезщетение, защото тези средства само ще бъдат обр

еменени с разноски и

неоправдано ползвани от застрахователя.

Единствено срещу случайните събития или явления има

смисъл да се

осигурява застрахователна закрила, т.е. срещу риска

. “Един от основните моменти

в застрахователните отношения е застрахователният с

лучай или риск, който по

всички варианти на определенията е случайно събитие

(явление), непредвидимо в

единичното настъпване, но оценяемо в масов мащаб. С

игурните и невъзможните

събития не могат да бъдат застрахователни случаи.”

14

Фактът, че застрахователите не дават застрахователн

а закрила срещу всички

събития, напълно обосновава разработването и тракто

вката на „принципите на

застраховането”, които още са известни като “услови

я за застраховаемост на

риска”, т.е. при какви условия срещу дадено случайн

о събитие може да се даде

застрахователна закрила. Тези принципи на застрахов

ането или условия за

застраховаемост на риска основно се свеждат до:

а) съществуването на застрахователен интерес;

б) настъпването на риска по отношение на дадения об

ект на застраховането

трябва да е възможно;