От някогашния процъфтяващ пристанищен град Муйнак* днес са останали предимно ръждясали кораби, отдавна изсъхнали дървета и множество полуразрушени сгради. В наши дни селището носи печалната слава на едно от най-страховитите места на планетата!
град Муйнак* – намира се в Западен Узбекистан, който до преди само 60 години е имал излаз на Аралско море.
Пристанището там се е превърнало в гробище за кораби, като може би сега най-редовните му посетители са кравите на местните пастири, разхождащи се в района.
Снимка: tripfreakz.com
Любопитен факт, свързан с Аралско море е, че това всъщност е езеро. С площта си от близо 68 000 квадратни километра, до средата на 20-ти век то е било четвъртото по-големина на Земята. Но само в рамките на 34 години (периода 1961-1995 година) нивото на водите му спада с цели 17 метра, а бреговата линия се отдръпва с между 100 и 150 километра. В допълнение към всичко това, слой пестициди от години се утаява на дъното на водния басейн. Това, което се е случило с Аралско море се определя като една от най-тежките екологични катастрофи на всички времена. Как се стига до нея?
промяна на Аралско море в периода 1960-2014 годинаИзточник: en.wikipedia.org
Във времето, когато Узбекистан* бил все още част от СССР, обемът на използваните химически торове на териториите му бил 7 пъти по-голям, отколкото в която и да било друга част на Съветския съюз. Републиката била основен производител на памук за съюза и с цел повишаване на добива му се взело решение да се изградят напоителни станции и резервоари на територията на Ферганската долина и пустинята Каракум. Строежът започва през 30-те години на 20-ти век, а коритата на реките Сърдаря и Амударя, оттичащи се към морето, били отклонени за напояване, което довело до бавното, но непрестанно изпарение на водата в Аралско море. Но това не било всичко! С помощта на напоителната система пестицидите от полетата били отмивани към водния басейн. Това, не само че правело водите му токсични, но и ускорило процеса на изпарение. С течение на годините, въпреки негативното влияние върху природата, дейността се разраствала и през 1963 година работническото селище е обявено за град.
Узбекистан* – страната обявява независимостта си през 1991 година.
Снимка: tripfreakz.com
Снимка: tripfreakz.com
През 40-те години на миналия век годишният добив на риба в селището достигало 60 000 тона. Имало изградено и рибоконсервно предприятие, което затваря врати през 90-те години на миналия век. Това се наложило, тъй като дългогодишното отклоняване на водите на реките повишило солеността на Аралско море, в следствие на което много от водните му обитатели загинали, а от там и риболова.
Снимка: tripfreakz.com
Днес пестицидите се разпространяват активно от ветрове и прашни бури, което причинява допълнително замърсяване на околната среда. Те носят отговорност и за повишения ръст на детската смъртност и хроничните заболявания сред онези, които са останали да живеят в районите около басейна.
Снимка: tripfreakz.com
От 4-тото по големина езеро в света остават 4 по-малки езера, чиято площ към 2004 година е 17 160 квадратни километра. И ако град Муйнак някога е бил с излаз към Аралско море, то днес го делят около 130 километра от него! Независимо от това следи от някогашния кипящ в него живот все още могат да се забележат:
на входа на града има издигнат огромен обърнат триъгълник с риба в средата, символ на дългогодишния риболовен поминък на града.
сгради, по много от които е гравирано изображението на риба.
паметник в чест на загиналите по време на Втората световна война, построен на върха на скала. Някога гледал към водите на Аралско море, а днес към пустинни земи.
обърнатият триъгълник с риба на входа на градаСнимка: tripfreakz.com
Снимка: tripfreakz.com
Селището се определя като паметник на човешката жестокост към природните богатства. По данни от 2012 година в него живеят около 13 500 души, но достъпът на репортери, туристи и чужденци е забранен.
Снимка: tripfreakz.com
