На снимката: автоматичната лунна станция на Китай „Чанг’e 3“, която кацна на видимата страна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences
5 декември 2018 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Ако всичко мине по план, този петък, на 7-ми декември в 20:30 ч. българско време, ще излети космическата ракета „Лонг Марч 3B“ с автоматичната лунна станция „Чанг’e 4“. Тя се състои от спускаем апарат, който ще трябва да извърши първото кацане в историята на човечеството на обратната страна на Луната, и от луноход, който ще е първият, „разходил“ се там.
За съжаление според първоначалните слухове китайците вероятно няма да излъчват изстрелването в реално време. В такова положение сме от 2-ри юли 2017 година, когато тежкотоварната ракета „Лонг Марч 5“ аварира, докато излъчването на старта й течеше на живо. Китайските власти не обичат да показват пред света провалите си.
Така светът ще е лишен от възможността да се чувства съпричастен с тази историческа и важна мисия. Никоя държава до този момент не е изпращала спускаем апарат на тази страна, която не се вижда от Земята. Съветските луноходи и спускаеми апарати, както и пилотираните експедиции на САЩ „Аполо“, са се спускали само на видимата страна. Причината за пренебрежението на обратната страна е проста: всеки спускаем апарат там би се намирал извън радиообхват.
Затова през май Китай изстреля комуникационния спътник „Чьечиао“, който се отправи към втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 километра от Луната. Спътникът ще осъществява радиовръзката между „Чанг’e 4“ и Земята.
На борда на спускаемия апарат и лунохода има общо осем научни инструмента. Но може би най-интересният от всички експерименти, които ще бъдат проведени, е т.нар. мини биосфера. На повърхността на Луната ще бъде спуснат контейнер с биологични организми – картофи и арабидопсис. Учените се надяват, че растенията ще се развият до етап на цъфтеж.
Китай продължава да развива амбициозната си лунна програма. Ако мисия „Чанг’e 4“ е благополучна, следващата ще е „Чанг’e 5“, а нейната цел ще е да отиде от естествения ни спътник, да кацне там, да вземе проби и да ги върне на Земята за по-нататъшен анализ в лаборатории. Напомням на читателите, че астронавтите от мисиите „Аполо“ донесоха 380 килограма лунни скали в периода между 1969 и 1972 година, а съветските роботизирани мисии – 330 грама в периода между 1970 и 1976 година.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
