Пълното слънчево затъмнение ще бъде астрономическото събитие на годината, казва Никола Петров
Зрелищни небесни спектакли ще ни подари 2019 г., научи trg.
Подробности за тях разкрива астрономът д-р Никола Петров, ръководител на отдел „Наблюдения” и директор на Националната обсерватория на Рожен, която е буквално негов дом вече 22 години.
Тази година се очакват пет слънчеви и лунни затъмнения. Частично слънчево имаше на 6 януари, но то можеше да се наблюдава само в източната част на Азия, Тихия океан.
На 21 януари обаче предстои истинска лунна фиеста – пълно затъмнение, което ще можем да наблюдаваме и в България, макар не в целия му блясък. На изгрев- слънце на 21 януари на западния хоризонт ще залязва луната, която ще бъде закрита от земната сянка почти на 90 процента. Т.е. няма да успеем в България да видим пълно лунно затъмнение, но все пак след 5 часа сутринта Луната, залязвайки над западния хоризонт, бавно ще започне да навлиза в сянката на Земята и ще бъдем свидетели на отделни фази от лунното затъмнение чак до изгрева на слънцето. След това луната вече ще се скрие зад хоризонта. В Западна Европа ще могат да наблюдават напълно това лунно затъмнение, разказва астрономът д-р Никола Петров.
Частично лунно затъмнение ще можем да видим и вечерта на 16 срещу 17 юли. То ще започне от 23 часа, казва ученият.
Най-завладяващото астрономическо събитие на годината обаче ще бъде пълното слънчево затъмнение на 2 юли, споделя развълнуван д-р Петров, чиято любима звезда е Слънцето.
Затъмнението няма да се наблюдава от България, но група наши учени вече подготвят пътуване до пустинята Атакама в Чили, за да наблюдават спектакъла от едно от най-сухите места в света. Това ще е първото пълно слънчево затъмнение, при което сянката на Луната върху земната повърхност минава през някои от най-големите обсерватории, откъдето ще се наблюдава с мощни телескопи.
През есента светът ще наблюдава друг астрономически спектакъл – т.нар. Пасаж, или преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск на 11 ноември, обяснява астрономът от Рожен. Ще можем да го наблюдаваме и от България – от 14.30 българско време планетата Меркурий ще навлезе върху диска на слънцето. Въпреки че на практика няма да изчакаме неговото излизане в 20 часа, когато при нас вече се стъмнява и слънцето залязва, ще можем да наблюдаваме почти напълно преминаването на Меркурий пред слънчевия диск. Струва си да видим спектакъла, защото ще се повтори чак през ноември 2032 г., обяснява Петров.
Към небесните атракции трябва да прибавим и метеорните потоци, които се наблюдават при хубаво време и далече от населени места. Най-известния метеорен поток, Персеидите, ще наблюдаваме между 11 и 13 август, през ноември пък в небето ще се появят ярките Леониди.
Хубавите неща в живота зависят от упоритата ни работа, а не от търсенето на падащи звезди в небето. Като резултат от новия десант към Луната и Марс на НАСА, Русия и Китай е възможно в следващите две десетилетия да станем свидетели на първите бази на земния спътник или на Червената планета, казва д-р Петров. Категоричен е обаче, че няма как да се случи т. нар. тераформиране на Марс или на Луната, превръщането им във втори дом за човека.
Можем да използваме Марс за изстрелване на спътници, защото гравитацията е по-ниска. Или Луната, където няма никакви замърсители, да се превърне в база за производство на свръх чисти лекарства. Или за добиване на полезни изкопаеми – това със сигурност може да се случи. Но да си мислим, че можем да отидем там и да живеем, да се преселим на тия планети, това е абсурдно, убеден е астрономът.
Жалко че все още не можем да изпратим българин на МКС. Но за да стане това, за да постигнем успех в която и да било научна сфера, трябва да избистрим идеята за развитие, да си поставим задачи – ако имаме визия, ще го постигнем, каквито и да са спънките.
За съжаление, в момента нещата с астрономията у нас съвсем не са цветущи. В България имаме около 20 студенти по астрономия, а в чужбина са 60-70, някои в супер престижни университети, казва Петров. Той е наясно с нещата като преподавател в Пловдивския и Шуменския университет.
За радост тази година не си говорим за затваряне на националната обсерватория. 2019 за обсерваторията започва с очаквания за нов телескоп за стотина хиляди лева. Да, далече сме от мащаба на големите страни, където учените разполагат с телескопи за десетина милиона долара. В следващите 3 години ще бъдат открити 3 супер телескопа за нощни наблюдения – с диаметър 25 м в САЩ, с 30-метров диаметър в Китай, с диаметър 39 м в ЕС. Цените им варират от 1.2 до 1.6 млрд. долара.
Астрономията в света се развива с шеметна скорост. Това, че сме малки, не значи, че не трябва да се борим за достойно място, категоричен е шефът на обсерваторията в Рожен, който настоява за телескоп с диаметър 1.5 м. Това не е лукс, а необходимост, шанс за младите ни умове да правят наука тук, а не да бягат навън.
А обсерваторията навръх Родопите е идеално място за наблюдение на небесните тела. Никола Петров вече 22 години работи там. Не го приема за саможертва, въпреки че е реалист. Наясно е, че за шестмесечно дежурство на радиотелескопа в Антарктида негови колеги получават 120 000 долара. Петров е избрал Рожен, защото е астроном с мисия.
Марица
loading…
Кървава луна открива небесната фиеста
Оценете публикацията
Свързани
