Има ли бъдеще Стратолонч след смъртта на Пол Алън?

1
148
Добави коментар
redbul80
redbul80

На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети „Пегас“ – подход, който вероятно е несъвместим с настоящото пазарно и технологично ниво. Image credit : Stratolaunch

5 февруари 2019 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Тъмни облаци са надвиснали над гигантския самолет на Стратолонч. В началото на годината тръгнаха слухове, че компанията съкращава три четвърти от персонала си. Това няма нищо общо с козметичните съкращения на СпейсЕкс и Върджин Галактик, при които наскоро 5-10% от персонала останаха без работните си места. След масовата чистка в Стратолонч на щат са останали едва около 20-тина души. 

Основната причина за трудните времена пред частната фирма e ясна: смъртта на предприемача Пол Алън през октомври миналата година. Стратолонч си беше личен и любим проект на Алън и той не се посвеняваше да налива в него милиони долари. Предприемачът обаче нямаше съпруга и деца, съответно голяма част от пасивите и активите му преминаха в неговата сестра Джоди Алън. А Джоди, за съжаление, не е космически ентусиаст. 

„Стратолонч е компания, основана на страст“, съобщава Грег Оутри, директор на Южнокалифорнийската комерсиална космическа инициатива. „Изглежда, че неговите (т.е. на Алън) наследници не споделят същата страст“. 

Ако Стратолонч може да ни даде някакъв урок, то е, че в една все още млада област като частната космическа индустрия смъртта на предприемач може да нанесе сериозен удар на съответната компания. Хубаво е влиятелни предприемачи като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да уредят наследството си, докато е време, за да може то да попадне във възможно най-правилните хора. И дори и да смятаме, че Мъск и Безос са млади (съответно на 47 и 55 години), мъдро би било да вземат мерки още от сега. Животът е непредсказуем, често пъти несправедлив – Стив Джобс не беше много по-възрастен (на 56 г.), когато напусна този свят. 

Но дори и да изключим въпросите за собствеността и финансирането, Стратолонч е една проблематична компания от много дълго време. Ние я наричаме „космическа компания“, но реално тя не се занимава с космическа дейност. Не космически кораб, не ракета, не совалка бе в нейния фокус след нейното създаване през 2011. А самолет. Според Пол Алън най-икономично би било, ако се провеждат изстрелвания от борда на самолети – една среднотоварна ракета ще може да извежда в орбита много по-голямо количество провизии в сравнение с това, което би извела, ако лети директно от земята. Могат да се пускат и множество малки ракети. Алън виждаше в Стратолонч завръщане към оригиналната визия на космическите совалки. Според оригиналните планове совалките трябваше да бъдат изстрелвани не посредством твърдогоривни ускорители, а чрез самолети-носители.

В края на краищата Стратолонч създаде един самолет-чудовище. Той дори е по-голям от ракетата „Сатурн 5“, извеждала хора към Луната. От края на едното до края на другото крило дължината му възлиза на 117 метра – три пъти по-голяма от цялото разстояние, изминато от първия самолет на братя Райт. Никога досега не е имало такъв огромен самолет, затова очакваме с голямо търпение неговия пръв полет през 2019-та година. И когато полети, ще прави … какво? 

Поне в обозримо бъдеще единственият смислен полет, който се очертава, е с една ракета „Пегас“ – като опцията за добавяне по-нататък на три ракети едновременно не е все още изхвърлена. Тук има няколко проблема: „Пегас“ е малка ракета – тя просто няма нужда от такъв огромен самолет. Подобно на всички останали ракети, така и „Пегас“ е склонна към възникващи проблеми и отлагания. Достатъчно е трудно да се подготви единствена ракета за полет, а какво остава за няколко едновременно. Освен това „Пегас“ е доста скъпа ракета – изстрелването й струва $40 милиона, но ракетата извежда само 443 килограма в ниска околоземна орбита. За сравнение една ракета „Фолкън 9“ струва към $50 милиона и извежда около 23 тона в орбита. Поради тези пазарни причини „Пегас“ лети все по-рядко и по-рядко. 

Със среднотоварните ракети Стратолонч също не се позиционира добре. През 2011 година беше оповестено, че СпейсЕкс работи по вариант на „Фолкън 9“, който може да излита от въздуха. Партньорството не продължи дори една година и приключи безславно през 2012-та. След пропадането на сделката Стратолонч се обърна към Орбитал за разработката на голяма ракета „Пегас 2“. През 2014 година и този план рухна. През 2018 г. компанията започна да набира работници за създаването на собствени двигатели и ракети. Със съкращенията през 2019 г. и това начинание бе прекратено. Остава единствено изстрелването на прекалено малката ракета „Пегас“ от борда на прекалено големия самолет на Стратолонч. 

С други думи инициативата на Пол Алън изглежда като поставянето на каруцата преди коня. Журналистът Дъг Месиър от Параболик арк пише, че от Стратолонч са потърсили сътрудничество с практически всяка компания, притежаваща ракета. Липсата на интерес е показателен. 

Изглежда, че поне разработката на самолета е на финалната права – очаква се първият му самостоятелен полет да е през 2019 година, а първото изстрелване на „Пегас“ от борда му – през 2020. Да се надяваме, че тези дебюти ще са успешни. Но и с тях по-добре е Стратолонч да намери някакъв по-доходоносен бизнес за самолета си, иначе с наследниците на Алън, нежелаещи да инвестират в космически инициативи, бъдещето не е никак обнадеждаващо. Лъч надежда може да дойде ако компания Нортроп Груман, която е изкупила активите на Орбитал и ръководи сегашните полети на „Пегас“, вземе под крилото си Стратолонч. Донякъде надежда вдъхва и фактът, че самолетът-носител е проектиран от компания Скейлд Композитс, която днес също е собственост на Нортроп Груман.

Но дали това ще се случи, предстои да видим. При всички положения ще е жалко, ако най-големият самолет в историята на човечеството, по-голям даже от лунната ракета на НАСА, потъне безславно в историята. 

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/