Автор: Лияна Панделиева / glasove.com
Българският туризъм по-бързо от всяко превозно средство у нас, върви към необратимо крушение. Толкова мощно и толкова предвидимо, че с голяма приблизителност можем да изчислим колко години му остават. Причините за това са комплексни и гостите, които пристигат в България по причина, различна от най-ниската цена в Европа, се стопяват с болезнено осезаемо темпо. Комбинацията от местна инвестиционна алчност, гарнирана с дебели, утвърдени и отлично смазани корупционни практики водят към разрастване на октопод, чиито пипала необратимо разрушават всичко, до което се докоснат.
Корупцията е само гробар на всяка съществувала възможност за осигуряване на преживяване и качество.
„Предобрянето“ на фестивали и традиционни прояви и тяхното дублиране, триплиране и провеждане по всяко време на годината така пресоли супата, че човек вече накъдето и да се обърне вижда кукери с еднакви чанове и еднакви губери, мъже с нелепо боядисани лица, баби с носии и слуша Притури се планината. Това вече е еманация на локалната глупост и плоскоумие.
Последният удар под лъжичката е уверението, че на плажа Алепу изобщо не се строи нова сграда, а четвъртита постройка, която пази плажа от срутищни процеси.
А го пази, защото зад четвъртитото… нещо ще се появи нов комплекс (сякаш там постройките недостигат). И всичко е с надлежни разрешения и по законен ред. Кого всъщност интересува, че институциите зад абревиатурите ОС, РДНСК, ГБС, МРРБ не намират проблеми? Унищожението е факт, а там, където е платено, няма как да не се строи.
И докато туризмът ни се люшка между „най-евтини“ и „на първа линия“, съседните ни държави правят големи и решителни крачки в развитието си спрямо световните тенденции и създават продукт, който носи удовлетворение и преживяване.
Посещението на руския премиер Дмитрий Медведев удари звучна плесница на първо място на министъра на туризма Николина Ангелкова, която дори по законите на съвестното отразяване на всяка министерска стъпка и дума в новинарските емисии, не бе показана с нито едно изречение, а само как седи на стол на трибуната. Подигравката на руснаците бе унищожителна: „Защо не вържете лева за юана – така поне ще сте по-изгодни за руския пазар!“
Подтекстът е: Не ни интересува какво ще правите за туризма. Ние знаем къде са интересите ни.
В отговор ние предлагаме консулски услуги в 59 града в Русия с молба и надежда братушките да се върнат. И за още повече вдъхновение, по предложение на премиера Борисов е обсъдена идея за ферибот между Бургас и Новоросийск, та руснаците да идват у нас с колите си и да си носят и покъщнина. Руснак – каручка; руснак – каручка! И самовари, тухли за руски печки… такива неща.
Дали руските туристи си отиват от България заради замедляване в издаването на визи? Как това не им пречи, когато пътуват до Лондон, Париж, Мадрид, Рим, Монте Карло, Сейнт Мориц, Ню Йорк? Ах, да – там пътуват богатите руснаци. Онези, за които елитната ваканция не е проблем. Ние се надяваме на останалите. Онези, които пристигат с цял самолет с най-евтината оферта, стоят си само в хотела, защото е на all inclusive и се разхождат по крайбрежната улица с десерти, взети от масата в ресторанта.
Завърта се идеята и у нас да се субсидират полетите на руските самолети, така, както го прави и Турция и да отбележим ръст от този пазар.
Първо: нито един турски курорт не е така евтин, като българските.
Второ: приходите от туризма в Турция не са най-малко наполовина в сивата икономика, а всичко се отчита в бюджета. Тоест няма вариант в който турският туристически бранш да краде от държавата ежечасно, а тя – глупавата държава – да дава още пари на сектора.
Какво прави всъщност Турция? Развива с бясно темпо културния си туризъм, а също и зимния. И е въпрос на няколко години, преди южната ни съседка да предлага висококатегорийна ски услуга.
На страницата на Европейската комисия е отбелязано събитие: „Делегация на ЕК посещава Турция във връзка с възраждането на историята на региона Шанлъурфа“, за което получават директно европейско финансиране в размер на 2 млн.евро и хей така, археологическият обект Гьобекли тепе влиза в списъка с обектите на ЮНЕСКО.
Така изглежда консервация на археологически обект в Турция, влязъл в списъка на ЮНЕСКО.
Турската страна доказва пред ЕК, че регионът е превърнат в привлекателна дестинация през цялата година (туризъм на четири сезона, както обича да повтаря българският министър Ангелкова).
В съобщението на ЕК след посещението в Анадола се казва още: „Капацитетът в туризма е развит посредством прилагане на техники за обучение, които увеличават качеството на предлагания продукт.“ Самият град Урфа е населен с турци, кюрди, арменци и араби, които живеят в хармония. Какво повече да иска ЕК, за да отпуска финансиране за местния туризъм?
Нашият министър не желае да знае какво се случва като обслужване в Банско, но вероятно е чула, че там турски туристи не желаят да се върнат.
В същото време, Турция развива активно свой ски курорт в Анадола, на границата с Армения. Паландьокен започва от височина 2200 м. и достига до 3176 м. Разполага с две кабинки и още 14 лифта, 44 км. писти.
В ниското е градът Ерзурум, където са изградени и ски шанци. Само на няколко километра се намира Кандили, където са изградени писти за биатлон и крос кънтри каране на ски, а над него са пистите на Конакли, където могат да се провежда тренировки по супер гигантски слалом и най-високата стартова точка е на 3140 м.
Турски ски курорт в Анадола с възможности за тренировки за всички видове зимни спортове на открито и малко летище.
Можем да се обзаложим, че само след няколко години това ще е модерна зимна дестинация, която ще предлага услуга с много високо качество; на място ще работят италиански експерти и който отиде веднъж, ще се превръща в посланик на чудото, наречено ски в Турция.
Голямата цел на южната ни съседка, в отлично взаимодействие и при постоянно финансиране от страна на ЕК, е в идните десет години да не остави нито едно ценно място, което да не е превърнато в привлекателно за туризъм.
В същото време, у нас никому неизвестният Огнян Немски, чиято работа го кара да пътува из цяла България, пусна в скромния си ФБ профил снимки от място, което е уникално не само за страната ни, но и за Европа.
Това е скален комплекс Канарата, който е на пешеходно разстояние от Побитите камъни, но е по-голям, различен по форма и с коренно различна структура.
Този скален комплекс, чието лице е около 500 м. е осъден на пълно забвение. Всъщност туристите не ни интересуват.
С дължина от около 500 м. мястото е изключително интересно както гледано отдолу, така и отгоре, с изглед към Варненското езеро.
Дали на подобно впечатляващо място турците биха градили ново хвостохранилище, каквото се случва точно в този момент или биха го превърнали в още една Кападокия?
Защо в Барселона се издига скалния парк Монсерат, а Канарата наместо да е обявена за природно чудо, е скрита зад бариера и блокирана от камиони, а в скоро бъдеще и от тонове боклуци?
Забележете: напълно забранено е преминаването до този скален масив и той също ще остане част от Невидимата България.
Това е паркът Монсерат в Барселона и се посещава от милиони туристи годишно
Ето какво може да се види още на Канарата:
Колоните са формирани в резултат на атмосферните влияния и са достъпни от няколко страни, стига човек да се добере до тях.
И можем да направим директно сравнение с парка Гюел в Барселона:
У нас гробарството на уникалните места е част от нечий бизнес и не съществуват нито Зелени, нито местни общности, нито гражданско общество, нито министерства, нито дори туристически бранш, които да защитят обекти чрез които да се сдобием с още реални предимства в представянето ни пред света!
Да видим какво се случва в Земенското дефиле, където е и пещерата на Иван Рилски. Там се намира антична римска крепост до която вече не може да се стигне от никъде. Причината отново е кариера за инертни материали. А някога оттам е минавал главен римски път – нещо като магистрала „Тракия“, но за римляни и по трасето са се намирали девет калета за отбрана.
Оцелялата през хилядолетията крепост е почти напълно унищожена от времето и от забравата.
Щом никой не знае за тази римска крепост, кому е нужно да я консервира или да прави пътеки до нея за туристи? Още 100-200 години и дори следа няма да остане.
Ако човек все пак намери местен водач и се промъкне край кариерата и стигне до това вълнуващо праисторическо място, от едната страна гледката е такава:
Въпреки стръмнината, самото изкачване не е трудно.
Когато човек се качи горе, гледката вече е такава:
Кариерата за инертни материали предполага, че хората нямат място на крепостта.
В същото време, според министъра на туризма, ще субсидираме руски самолети с руски туристи? При това ще се молим на най-бедните руснаци, защото богатите и без това не помислят за нас!
Но министър Ангелкова е пълна с продуктивни идеи. На откриването на втория Фестивал на занаятите в Козлодуй, тя казва: „Козлодуй има голям потенциал да стане притегателен център за културно-исторически туризъм. По този начин общината ще има възможност да се превърне във все по-търсена и атрактивна туристическа дестинация за четири сезона.“ Още една похвална новина е, че вече съществува велотрасето „Дунав ултра“ с дължина от 730 км. и стига чак до Черно море. Ако изключим официалната страница на трасето, при обстоятелствено търсене из всички велотрасета в Европа, включително и тези по Дунав, такъв маршрут не е отбелязан където и да е. На изток всичко спира в Сърбия и Румъния. България не съществува на тези карти.
Няма хотелиер в България, който да не признава, че най-добрите клиенти в България са именно българите. Те плащат най-добре, искат да се разнообразяват, да се веселят, да се хранят добре и изобилно, да пазаруват, да купуват подаръци, да си угаждат юнашки.
Новото лице на клип за насърчаването на вътрешния туризъм е с гласа на Кубрат Пулев. На фона на неговия глас тече видео и той ни обяснява, че сме страхотно богата на култура и история страна, затова да си пътешестваме в нашата държава.
Това е поредно бездарно и безидейно произведение на евтиния мързел.
Непосилна задача е Кубрат Пулев да бъде заснет с раница на Черни връх (и с моторна шейна могат да го качат дотам), да крачи с деца и приятели към Седемте рилски езера, да се разхожда из етнографско селище в Родопите, да дава случаен спортен урок на туристи на плажа, да посреща утрото като прави сутрешната си гимнастика с още една неустоима гледка. Явно няма кой да помоли Кубрат за подобно усилие. А той не би отказал!
Да накараш човек, чиято работа е да се бие, да срича послания, докато се точат втръснали до смърт кадри, е пореден провал.
Дори рекламата за насърчение на вътрешния туризъм е плоска, лишена от идея, от послание, от вдъхновение. Никой обаче няма да бъде отговорен за поредната глупост, защото тя минава като отчет за свършена работа.
Безпътицата на родния туризъм е резултат от
Синдрома на скъсаната отговорност:
– Нито едно ново управление не може да посочи отговорен човек за свинщините, наследени от предишното.
– Нито един изобличител на порочни практики не е останал на работа, за да опита да поведе борба с тях.
– Всички незаконно продадени земи, незаконно дадени разрешения за строителство, незаконно издадени акт 16 на апетитни терени се узаконяват със същата корупционна лекота, с която е извършена и първата част от измамата.
– Нито един корумпиран служител по веригата няма как да носи отговорност, защото веригата на която е вързан с други като него, винаги остава цяла.
– Нито една държавна институция не може да прекъсне веригата на местната корупция, но ефективно може да стане част от нея чрез подзаконови актове и активно съдебно съдействие.
– Министерство на туризма няма общо с обстоятелството, че законът, който забранява тютюнопушенето на обществени места се нарушава повсеместно, постоянно, безочливо и без никакви последствия.
– Министерство на околната среда и водите не носи никаква отговорност за това, че общински власти са определяли плажни зони като земеделска земя и са я връщали на „собственици“.
– Висшият административен съд не се позовава на общочовешката потребност от опазване на свободни от човешко вмешателство природни зони, а на обстоятелството, че когато еди-коя си община дала разрешение за строеж на поредния плаж (например Алепу), все още не са действали закони, закрилящи Черноморието, в т.ч. и дюните.
– Когато една туристическа община въвежда изискване за външния вид на служители, които работят към хотелите и заведенията, съдът отменя заповедта като неоснователна. Така се потъпква правото на местно самоуправление, но в крайна сметка всеки у нас с интереси в туристическата сфера получава правото да прави каквото иска, защото така иска.
– Нито министерство на туризма, нито това на околната среда, нито местната власт могат да задължат инвеститорите да изграждат нови здания само при условие, че е осигурено пречистване на отпадните води на този обект.
– По време на провеждането на Световната купа по ски в Банско кметът е длъжен да изпрати полиция, която да спре неспирния шум от бара, който се намира точно срещу хотела на скиорите, за да могат те да се наспят преди състезанието.
– Общинският съвет в Банско взе решение в града да не се отварят повече нощни заведения и да не се строят повече хотели. Ако съдът обаче реши, че местното самоуправление няма право на подобни решения, то всеки управник на града, който опита да препятства ново строителство ще бъде първо осъден, а после и принуден да даде разрешение за строителство.
– Нито туристическото ведомство, нито министерството на околната среда носят отговорност за градоустройственото решение дадена земеделска земя на плажа на не повече от десетина метра от брега да бъде застроена. Тук вече местното самоуправление е неизменно в правото си, а нито един „предишен“ не носи отговорност за издадените разрешения.
– Пътищата в страната са основание човек не само да се откаже от туризъм, но да иска да убие някого с дълго и мъчително страдание, но там веднъж са виновни общините, втори път е виновно министерство на регионалното развитие и накрая никой не носи пряка вина, нито отговорност.
– Министерство на транспорта няма вина, че не съществува сила във вселената, която да спре копърките по курортите, нито на големите ни летища, а те са всичко три на брой (Пловдив с три полета седмично категорично не се вписва в представата за голямо летище, нищо, че градът е Европейска столица на културата).
– Министерство на транспорта няма вина, че железопътният превозвач Български държавни железници е най-западналата железница в цяла Европа, а вероятно и сред най-отчайващите в света.
– Нито една институция не носи отговорност за размера на сивата икономика в сферата на туризма – между 40 и 70 на сто, в зависимост от курорта и сезона.
– Нито една община в туристически популярните градове не е виновна за окаяното състояние до степен на руини на исторически ценни здания, защото това е проблем на наследниците, които са истински собственици. „Архитектурното културно наследство в България е в изключителен риск“, заявява Сметната палата в доклад, публикуван в сайта на държавното ведомство. Отчет даден – отчет приет.
– Нито една институция не отговаря за продажбата на мартеници, а общините само отдават търговска площ. И така наместо покупката на традиционната мартеница да е нещо специално и красиво, се превърна в досадна китайска ширпортреба за поне пет пъти по-голямо население.
Алчността, комбинирана с глупост, подкрепена от бездушната държавна машина са в основата на безпътицата пред която се изправят цели региони на България. От завинаги загубените в буреняци тракийски светилища в Родопите, които никой не иска да открие за света, през напълно откритите, смайващи по своите форми, но отново недостъпни и забранени камъни на Канарата, през разораните дюни, укрепителните стени на плажа, наречен нива – това е гробарството на туризма ни.
Абсурдът е в радостната отчетност за някакви проценти повече туристи, които са посетили страната ни.
