Не може да не сте играли на криеница, ластик, настъпванка и всички ония игри от едно време, когато никое дете нямаше комппютър, а Nintendo Wii дори не беше измислена…
Имахме си броеници за жмичка:
„Две петлета се скарали
пред поповата врата.
Поп излязъл и им казал:
Иж, миж, ти жумиш“
Имахме си броеници за скачане на ластик:
„Ема-есаса, есаса о първия,
ема-есаса, есаса о втория…“
Чак след време разбрах, че това е побългарен спелинг на MISSISSIPPI („ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай“).
Имахме си броеници на измислен език:
„Аката баката чуката бе
андер фандер до ми ре
кики рики романтики фронс“
Може би най-известната броеница е:
„Ала бала ница
турска паница
ах, гиди Ванчо
наш капитанчо
с пушка на рамо
с дупе насрано!“
Не ми е известно защо, но темата за наакването и напикаването си беше доста… как да кажа… преекспонирана. Спомням си още една:
„Анчето се напикало
на чаршафчето си бяло,
колко капки изпикало
ще ми кажеш ти!“
След което, ако запитаният има достатъчно познания в областта на математиката, може да изчисли колко капки да каже, за да бъде или да не бъде избран…
Имаше и местни броеници, например в Русе имаше една, започваща с:
„Бай Ганьо пръднал,
Дунавът замръзнал,
корабите спрели,
рибите умрели…“
А вие спомняте ли си какви сте ги нареждали в детството си?
Реклама:
Google+ Подобни публикации
