На вниманието на всички диджеи – авторско право върху семпли – решение на Европейския съд

2
271
Добави коментар

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Предисторията на делото е следната:

Hütter и др. са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие „Metall auf Metall“.

Г‑н Pelham и г‑н Haas са композитори на музикалното заглавие „Nur mir“, включено в звукозаписи, продуцирани от дружеството Pelham през 1997 г.

Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“, въпреки че има възможност да изсвири фрагмента.

Hütter и др. считат, главно, че Pelham нарушава сродно на авторското право, на което са притежатели в качеството на продуцент на звукозаписи. При условията на евентуалност твърдят, че са били нарушени притежаваното от тях право на интелектуална собственост в качеството им на артисти изпълнители, както и авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното те сочат, че Pelham е нарушило законодателството в областта на конкуренцията.

Hütter и др. предявяват иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) за преустановяване на нарушението, за изплащане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация и за предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени.

Посоченият съд уважава иска, а въззивната жалба на Pelham пред Висшият областен съд Хамбург, Германия е отхвърлена. По ревизионна жалба на Pelham пред Федералният върховен съд, Германия решението, постановено от Висшият областен съд Хамбург, е отменено и делото му е върнато за ново разглеждане. Посоченият съд отново отхвърля въззивната жалба на Pelham. С решение от 13 декември 2012 г. Федералният върховен съд отхвърля новата ревизионна жалба на Pelham. Последното решение е отменено от Федералният конституционен съд, Германия, който връща делото на запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че успешното приключване на ревизионното производство зависи от тълкуването на член 2, буква в) и на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2 от Директива 2006/115.

На първо място, следва да се установи дали, като е използвало звукозаписа на Hütter и др. при осъществяване на собствения си звукозапис, Pelham е нарушило изключителното им право на възпроизвеждане и разпространение на звукозаписа, в който се съдържа заглавието „Metall auf Metall“, предвидено в член 85, параграф 1 от UrhG, който транспонира член 2, буква в) от Директива 2001/29, както и член 9 от Директива 2006/115. По-специално трябва да се определи дали такова нарушение може да се установи, когато както в случая от звукозапис се извлича ритмичен фрагмент с продължителност 2 секунди, след което се пренася в друг звукозапис, и дали последният представлява копие на друг звукозапис по смисъла на член9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115.

На второ място, в случай че се установи такова нарушение на правото на продуцента на звукозаписи, възниква въпросът дали Pelham може да се позове на „правото на свободно използване“, предвидено в член 24, параграф 1 от UrhG и приложимо по аналогия за правото на продуцента на звукозаписи, съгласно което самостоятелно произведение, което е създадено чрез свободното използване на чуждо произведение, може да се публикува и използва без разрешението на автора на използваното произведение. В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че тази разпоредба няма изричен еквивалент в правото на Съюза и при това положение се пита относно съответствието ѝ с него, като се има предвид обстоятелството, че въпросната разпоредба ограничава обхвата на защитата, предоставена с изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане и разпространение на неговия звукозапис.

На трето място, изключенията и ограниченията, предвидени в националното право, по отношение на правото на възпроизвеждане съгласно член 2, буква в) от Директива 2001/29 и на правото на разпространение съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115, се основават на член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно тълкуването на тези разпоредби при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

На четвърто място, запитващата юрисдикция отбелязва, че релевантните разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат с оглед на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). В този контекст тя се пита дали държавите членки имат право на преценка в рамките на транспонирането в националното право на член 2, буква в) и на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Всъщност запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от Основния закон на Федерална република Германия от 23 май 1949 г. (BGBl. 1949 I, стр. 1), а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране. Освен това посочената юрисдикция изпитва съмнения относно тълкуването на споменатите основни права при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

При тези условия Федералният върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Решението на съда:

1) С оглед на Хартата на основните права на Европейския съюз член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на продуцента на звукозаписи, предоставено от тази разпоредба, да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в него в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.

3) Държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива.

4) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „цитати“, съдържащо се в тази разпоредба, не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.

5)  Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържание на предвиденото в него право.