„Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,“
Исая 41:10
„така щото дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?““
Евреи 13:6
„Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.“
1 Йоаново 4:4
„Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,“
2 Коринтяни 3:5
„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.“
Ефесяни 6:10
„Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“
1 Коринтяни 1:18
„Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.“
2 Коринтяни 10:4
„Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.“
Исая 54:17
„Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.“
Лука 10:19
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
