В повечето култури не се гледа с добро око на това да се шегуваш с умрелите. Особено в Източна Европа, където около смъртта витае една безкрайна скръб, придружена огромно чувство на респект и страхопочитание.
Гробищата пък обикновено са едни мрачни места, където тежката тишина се нарушава единствено от безутешен плач.
Не така, обаче, стоят нещата в един малък румънски град.
Там местните жители са се научили да приемат смъртта с усмивка и дори надгробните камъни украсяват цветно и закачливо.
Заради това гробището в Сапанта се е превърнало в туристическа атракция. Най-забавното в него са епитафиите, често под формата на забавни стихчета.
В тях по забавен начин се разказват истории за живота на починалия, а често и негови мръсни тайни.
Например в свободен превод едно такова надгробно стихче гласи:
„Под този тежък кръст
лежи моята тъща клета.
Тя живя три дни по-късно –
Аз ще бъда тук, а тя ще чете.
Ти, който минаваш оттук,
опитай се да не я будиш.
Защото ако се върне вкъщи,
ще ми отхапе главата.
Но аз ще се правя,
че тя няма да се върне,
Стой си тук,
моя скъпа тъщо!“
Традицията е започнала от селския дърводелец Стан Йоан Патрас, който получил задачата да прави кръстове и надгробни камъни от дъбово дърво. След като отидат на традиционното тридневно погребение, местните жители обикновено отиват в кварталната кръчма да пият и да разказват истории за починалите.
Патрас започнал да превръща тези истории в кратки поеми и започнал да ги издълбава върху дъбовите дъски. Първия си стих върху гроб създал около 1935 година. Продължил да прави това до смъртта си през 1977 година.
Смята се, че е създал над 800 уникални надгробни плочи. След смъртта му неговият ученик Димитро Поп взел занаята му и продължил традицията.
В наши дни, когато някой в градчето умре, семейството идва при Димитро Поп и го моли да направи кръст, който той изработва ръчно в малката работилница зад дома си. Той боядисва дървото в синьо и го украсява с флорална рамка и плетеница от цветове.
След това рисува какртини, иобразяващи живота на починалия, и съчинява стихотворение. Поп сам решава каква рисунка да нарисува и какво стихче да постави. Стиховете му обикновено носят черен хумор и разказват смешни истории за изневяра, различни провинения и пристрастеност към алкохол.
Например на гроба на Георге Басулти – касапинът, е нарисувано как той реже агне със атър, а в устата му има лула. Отдолу пише:
„Докато живеех на този свят
одрах много овце,
приготвих хубаво месо,
за да можете да ядете спокойно.
Предлагам ви хубаво тлъсто месо
и добър апетит.
Йоан Тодеру обича коне, но казва от гроба:
„Нещо друго обичах много –
Да седна на масата в кръчма
до нечия чужда жена“.
Дори трагичните истории са почетени красиво – като смъртта на 3-годишно момиченце, загинало в автомобилна катастрофа. От нейната епитафия струи гняв:
„Гори в ада, проклето такси,
което дойде от Сибиу!
От всички места в тази страна
ирябваше да спреш тук.
До моята къща ме удари
и ме прати на смърт под земята
и остави родителите ми изпълнени със скръб.“
Дърводелецът Поп казва, че досега никой не се е оплаквал от римите му. „Това е истинският живот на човека. Ако той обича да пие, казваш това. Ако обича да работи, казваш това. Няма нищо за криене в този малък град“.
„Семействата всъщност искат истинския живот на човека да бъде представн на кръста“, добавя той.
Днес така нареченото „Весело гробище“ е част от местната туристическа обиколка и се посещава от хиляди хора всяка година.
