Снимка от полета на „Старлайнър“ през ноември, когато корабът изпробва спасителните си системи. Но двигателите бяха запалени от стартова площадка, а не по време на ракетно изстрелване, както бе при вчерашната мисия на „Крю Драгън“. Photo credit : NASA
20 януари 2020 г. 17:40 ч.
Светослав Александров. Вчера, на 19-ти януари, СпейсЕкс приключи с безпилотните изпитания на „Крю Драгън“ и отсега нататък корабът е в готовност да лети в пилотиран режим. В рамките на този последен вчерашен полет бяха изпробвани спасителните системи на „Крю Драгън“ по време на ракетно изстрелване. Мисията завърши с пълен успех – след умишлено предизвикване на провал на ракетата-носител, системите сработиха и корабът извърши спасително приводняване.
Мнозина обаче се питат – защо НАСА не изисква от Боинг да направи сходен изпитателен полет? Напомням на читателите, че компанията изпробва спасителните системи на „Старлайнър“ през ноември 2019-та и като изключим неразгръщането на един парашут, полетът също завърши успешно. Но системите бяха задействани директно от стартовата площадка – не от работеща ракета. Подобен тест СпейсЕкс проведе още през 2015-та.
За да си отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме какви са първоначалните изисквания на НАСА към частните превозвачи. Качествен материал на английски език можете да прочетете на страниците на Спейс.ком или на уебсайта Наса Спейсфлайт.
Една от най-големите грешки на програмата „Космическа совалка“ на НАСА е, че совалките не са били оборудвани със системи за аварийно спасяване. Совалките са създадени през 70-те години, във времена, когато се е вярвало, че космическият хардуер е изключително надежден и няма как да се стигне до смърт на екипажа. Спомнете си, че към това време НАСА вече е извършила 6 успешни кацания на Луната и при единствения провал по времето на мисията „Аполо 13“ астронавтите са спасени благополучно. Считало се е, че совалките ще са надеждни като самолетите и няма как те да катастрофират често.
Предположението се оказва погрешно и в крайна сметка след две аварии през 1986-та и 2003-та година общо 14 души загиват. Затова след края на програмата „Космическа совалка“ през 2011-та, НАСА изисква от частните превозвачи СпейсЕкс и Боинг да оборудват космическите си кораби със спасителни системи.
По думите на Кейти Лийдърс, ръководител на пилотираната космическа програма към НАСА, агенцията поставя най-общо изискване такива системи да бъдат внедрени и фирмите да предоставят доказателства, че системите са надеждни. Но НАСА никога не конкретизира какви точно да са тези доказателства – решението е оставено на компаниите. Компаниите дори не са принуждавани да изпробват спасителните си системи по време на реален полет – вероятно статични запалвания и компютърно моделиране биха били достатъчни. Всеки тестов полет би бил пожелателен и напълно доброволен от страна на компанията-разработчик.
В рамките на договора CCiCAP СпейсЕкс предлагат да проведат два тестови полета, свързани с проверката на спасителните системи. Единият – със задействането на спасителните двигатели от стартовата площадка, а вторият – по време на ракетно изстрелване. НАСА се съгласява с предложението на компанията и го одобрява. В крайна сметка първият от тези два полета е изпълнен през 2015-та година (успешно), а вторият – през настоящата 2020-та година (отново успешно).
В рамките на договора CCtCAP Боинг предлагат да проведат само един пожелателен тестов полет – изпитание на спасителните системи от стартовата площадка. Предложението на Боинг е прието от НАСА. Компанията изпълнява полета през ноември 2019-та, като той завършва с успех.
Но има една уловка, пише потребителят woods170 за Наса Спейсфлайт. В момента, в който НАСА се съгласява с предложенията на компаниите за тестовите мисии, те от пожелателни се превръщат в задължителни. И фактът, че СпейсЕкс още от самото начало са пожелали да направят тестов полет с изпитание на спасителните системи от борда на ракета, не им е дал възможност да се откажат на по-късен етап.
С други думи – СпейсЕкс, които получават около два пъти по-малко пари от Боинг, доброволно се съгласяват и се принуждават да проведат един допълнителен безпилотен тестов полет. Да – това се оказа истинска набутвация за Илон Мъск и след експлозията през април 2019-та се налага СпейсЕкс да вкара собствени пари, за да реализира мисията. Хубавото е, че вследствие на подготовката за този тестов полет, е установен потенциално опасен проблем, който е премахнат преди хората да се качат на борда. Така „Крю Драгън“ е вече много по-надежден кораб.
Щеше да е хубаво, ако Боинг са били накарани да извършат подобен тестов полет, за да се види дали „Старлайнър“ няма някакъв подобен скрит дефект. Но това няма да се случи – НАСА не го е изискала в началото на програмата и няма да го изиска и сега. Друга е дилемата пред агенцията – Боинг проведе два тестови полета през ноември и декември, но при декемврийския не бе постигнато скачване с МКС. Като сравнение и трите полета на „Крю Драгън“ завършиха напълно успешно и сега корабът е готов да превозва хора. Ще изиска ли НАСА още един безпилотен полет от „Старлайнър“ за всеки случай? Това би било мъдро решение, но шансът е малък. Вероятно Боинг ще започва да превозва хора още по време на следващата мисия.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
