По случай осми март: екипът на руския космически телескоп Спектр-РГ сподели красиви снимки

1
146
Добави коментар
redbul80
redbul80

Този „букет“ от красиви снимки бе споделен днес от екипа на руската обсерватория „Спектр-РГ“. Фото: ИКИ-РАН/СРГ/еРОЗИТА

8 март 2020 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. Руската астрофизична обсерватория „Спектр-РГ“ продължава своята работа в околностите на точката на Лагранж Л2 на системата Слънце-Земя! Екипът на мисията сподели днес „букет“ от красиви снимки в рентгеновия диапазон, получени в резултат на сканирането на нощното небе. 

На тези снимки се виждат останки от избухвания на свръхнови, радиопулсари и купове от млади звезди, хиляди пъти по-млади от нашето Слънце.

Към настоящия момент „Спектр-РГ“ продължава да работи успешно. На 5-ти март Роскосмос съобщи, че е направена вече една трета от рентгенографската карта на цялото небе. Учените се надяват обсерваторията да функционира поне четири години, като за това време трябва да бъдат изготвени осем пълни изображения на цялата небесна сфера. Едно изображение се изготвя в рамките на шест месеца, така че фактът, че е готово една трета от първото, е съществено постижение.

Напомням на читателите, че обсерваторията „Спектр-РГ“ бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета „Протон-М“ от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок „ДМ-03“, обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж „Л2“. Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР – никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж.

Много скептично настроени анализатори обаче не са впечатлени – те казват, че голяма част от компонентите на борда на „Спектр-РГ“ са чуждестранни и не са произведени в Русия. Руска е само платформата-носител „Навигатор“, изготвена от НПО „Лавочкин“. Но един от основните прибори (eROSITA) е немски, докато другият прибор (ART-XC), макар и да е руски, е оборудван с американски огледала. Оказало се, че произведените в Русия огледала не са достатъчно фини, за да позволяват качествени научни наблюдения, затова руснаците са се обърнали към центъра на НАСА „Маршал“.

За повече информация относно днешния „букет“: Роскосмос

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/