На снимката – Георги Иванов (вляво) и Николай Рукавишников в космическия си кораб „Союз 33“
10 април 2020 г. 10:30 ч.
Светослав Александров. „Кой е първият космонавт?“, ме питаха моите баби докато бях дете. „Юрий Гагарин“, отговарях уверено аз. „А първата жена в космоса?“ „Валентина Терешкова“ – отново нямах проблем с отговора. „А първият българин в космоса?“ „Иска ли питане – космонавтът Георги Иванов!“
Аз бях едно от децата, отрасли с имената на първите космонавти. Не знаех датите, т.е. кой кога е летял в космоса, но това нямаше особено голямо значение. Гагарин, Терешкова, Иванов – в моето съзнание всички те бяха представители на едно славно, но не много далечно минало. Бабите помнеха и ми разказваха за първия спътник и Гагарин. Родителите ми са родени след полета на Гагарин, но също можеха да ми разкажат своите спомени за Георги Иванов.
Какво разказват днес родителите на съвременните деца?
Аз съм реалист – наясно съм, че времената, когато всяко дете е мечтаело да стане пилот или космонавт, са отминали отдавна. Но не това ме притеснява. Притеснява ме повече това, че полетите на първите се използват като бухалки от посредствени хора, които не проявяват никакъв интерес към науката, но се опитват чрез тях да накажат политическите си противници. „Гагарин никога не е летял в космоса“, казват едните. „Армстронг не е бил на Луната, всичко е снимано в Холивуд“, отвръщат другите. Жалки интелектуални напъни на жалки хора, които никога не успяват да прозрат, че постиженията в областта на науката и технологиите са постижения на цялото човечество и така надхвърлят слабостите на един или друг политически режим. Посегателството над паметта на първите представлява културен вандализъм. То не е много по-различно от това да счупиш чисто новия паметник или пейка в парка, или да надраскаш върху тях „к*р“ със спрей. Даже бих казал, че е по-лошо. Паметникът и пейката могат да бъдат поправени. Отричането на научно-технологично постижение обрича следващото поколение на черни, безпросветни векове.
Не по-малко вредна е групата на омаловажаващите научно-технологичните успехи. След започването на кризата с COVID-19, аз се посветих върху това да пиша положителни новини за космическите постижения на човечеството. През последния един месец не минава и седмица, когато, като пусна новина в групи, които уж трябва да обединяват хора, интересуващи се от наука и мислещи критично, изскачат хора със следното мнение: „Кой го интересува космонавтиката в тоя момент?“, „Никой не го вълнува това, което пишеш“. Абе глупаци такива! Във времена, когато няма молове, ресторанти, кръчми, чалготеки, футболни мачове, космонавтиката е едно от малкото неща, които остават. Разбира се, космическите проекти въобще нямат за задача да веселят човечеството – то идва като страничен ефект, защото е прекрасно да виждаш как умни машини се отправят към една или друга планета. Космическите проекти продължават, защото са със статут на национална сигурност. Струва ми се, че забелязаният напоследък наплив от подобни хора, които плюят по космическия прогрес, има причинна-следствена връзка с това, че чалготеките не работят. Закон за запазването на енергията. Нищо не се губи. Ако тези посредствени личности ги няма по кръчмите, ще са в интернет и ще дават акъл.
Но както казах по-горе, аз съм реалист. Далеч съм от мисълта, че космонавтиката е най-важното нещо в живота. Светът е оцелявал и преди Гагарин. Наясно съм, че има далеч по-важни научно-технологически постижения, най-вече в областта на медицината. Но нека да не се лъжем: мрънкачите, които плюят по науката и които се жалват, че не се прави всичко, за да се реши проблемът с COVID-19, не се интересуват толкова от решаването на проблема с COVID-19. Те страдат заради това, което са изгубили – купоните, концертите, футболните мачове. И затова мрънкането им е лицемерно. Колко средства дарихте лично вие за COVID-19?
Изненадващо е хората колко енергия влагат за безсмислици, например, да спорят във Фейсбук – а същевременно светът не е свършил. Земята все още е тук и се върти. Каузи има – работници вечно не достигат. Никой не е казал, че трябва да се занимавате с космонавтика. Всеки, който иска да помогне, може да го направи – съобразно усилията си. Ако някой медик или биолог го има на сърце, ще търси начин да създаде лекарства и ваксини. Друг може да няма медицинско образование, но е добър в ръцете и иска да помогне – той може да шие маски. Трети би пожелал да вдигне духа на народа – той ще пише положителни новини. А четвърти ще се занимават с космос.
Георги Иванов положи началото на космическата ни история. Но той, както и създателите на ранните инструменти като „Интеркосмос-8“ и „П2“, „България-1300“, написаха само първите страници от участието ни в усвояването на далечните светове. От нас зависи как разказът ще продължи. И докато днес все още има баби и дядовци, майки и бащи, които помнят Гагарин, Иванов, Александров, въпросът е – а утре какво ще се говори за нашето поколение?
Днес живеем в трудни времена. Границите са затворени, но светът все още е свързан благодарение на интернет. Все още има възможности.
Миналата година подкрепих частна космическа инициатива – и благодарение на това се превърнах в българина, изпратил книгата си в космоса. Символичен акт, с който исках да вдъхновя и други българи, че космосът е близо до нас. През 2019-та също така се включих в инициатива на НАСА и Космокуест и в рамките на мисията „Озирис-Рекс“ участвах в картографирането на астероида Бену. Получих награда, но за мен удоволствието е, че съм помогнал на мисията за подбирането на място за спускане и взимане на проби.
Но защо трябва да съм единственият българин, който върши това? Включете се и вие. Възможности има много. Ето например на сайта Zooinverse има реални научни проекти, към които можете да се включите в свободното си време – проекти в областта на медицината, литературата, физиката, историята и, да, даже в соферата на космическите науки. Например можете да се включите и да работите по данни от космическия телескоп „Хъбъл“ и да търсите астероиди.
Стига вече мрънкане. Време е за действие! Ние стоим на раменете на гиганти – като Нийл Армстронг, Юрий Гагарин, Георги Иванов. Време е да последваме техния пример и да напишем история, достойни за нашите деца и внуци.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
