Мерките на правителството в подкрепа на бизнеса са по-добре от нищо, но мащабът им е далеч от това, което предприемат източноевропейските страни. Това мнение изрази председателят на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев в интервю за „24 часа“. Неговите изчисления показват, че другите държави отделят между 8 и 20% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за подкрепа на бизнеса.
„При БВП на България от 120 млрд. лв. най-ниската стойност е около 15 млрд. Тези 4.5 млрд. лв. са 1/3 от стандарта, който се отделя в Хърватия, Румъния, Чехия. От тази гледна точка аз го приемам като анонс и първа стъпка, която ще бъде последвана поне от удвояването на този ресурс, който трябва да бъде инвестиран в българския бизнес“, каза ръководителят на Камарата.
Според него е добре, че се прави тази стъпка, но тя не е достатъчна. „Това са 8 мерки, които бяха анонсирани в началото на седмицата от финансовия министър, но дяволът е в детайлите. Много е важна скоростта, с която ще стигнат парите до стопанските субекти. Много е важно колко бюрократизирана ще бъде самата система по отпускането им, защото всички тези мерки, ако нямат практически резултат, ще са просто едно чудесно пожелание и няма да доведат до ефект“, смята Радев.
По отношение на схемата „60/40“, по която се финансират 60% от разходите на работодателя за труд за неработещото му предприятие, председателят на БСК смята, че това е мъртво родена мярка, а също така много закъсняла. „Идват 40 дни след обявяване на извънредното положение. Като проследим първата мярка „60/40“, която се имплементира около 40 дни като взимане на решение, като дефиниране на нормативните условия за получаването и реално първите пари, които ще стигнат до компаниите, ще са в края на април. По тази аналогия можем да очакваме, че първите пари, по която и да е от програмите, няма да се получат от бизнеса преди втората половина на май“, смята Радосвет Радев.
Той припомни, че самото Постановление 55 бе издадено върху несъвършения Закон за извънредното положение, оттам се наложи редакция на самото постановление, после се установи, че то не може да бъде по-добро, ако не се промени законът. После се промени законът, за да може дефинициите в самото постановление да станат релевантни и изпълними.
„Това беше изключително тъжна история за това как се създават нормите в България, ниската компетентност на законодателя, непознаването на бизнес процесите. Тя вече е факт и все пак е някаква подкрепа, но не за бизнеса, а за заетостта, тоест за работниците. А компаниите са по-скоро трансферната черна кутия, в която постъпват тези помощи и те дистрибутират до отделния човек. Има бизнеси, в които тази мярка работи, и други, в които тя не е приложима. Това, което всички установяваме, е, че в момента имаме по-висок интензитет на апликациите за помощта, а това се дължи на факта, че все повече отрасли се идентифицираха като подходящи за мярката“, обясни той.
Според Радосвет Радев сега е моментът да се правят различни сценарии за развитието на българската икономика. „Координатната система, в която се развива икономиката ни, на първо място е отвореността на пазара, голяма част от българския износ зависи от стабилността на международните пазари. Българското потребление, за съжаление, е много малък фактор в ръста на БВП за разлика от големите световни икономики. На първо място, ние зависим от възстановяването на международните пазари и на веригите на доставка. Една малка компания започна да произвежда шлемове, което сега е изключително полезно. Веригата на доставка е прекъсната, защото не може да се достави суровината, от която се изработват, и те вече започват да издъхват“, каза председателят на БСК.
