Skip to content
Костните фрактури са медицинско състояние, при което има прекъсване на цялостта на костта. Те могат да бъдат в резултат на високо енергийно въздействие , на тривиално нараняване или стрес в резултат на определени медицински състояния,при които отслабват костите като остеопороза, рак на костите, или остеогенеза имперфекта, където фрактурата се нарича -патологична фрактура .
1.1 Класификация по причина
1. травматична фрактура – Това е фрактура в следствие на травма – падане, пътно-транспортно произшествие, борба и др.
2. патологична фрактура – счупване на костта, през зона ,която е отслабена поради въздействие на на заболяване се нарича патологична фрактура – метастази,остеопороза.
В ортопедична медицина, фрактури са класифицирани по различни начини. Исторически те са кръстени на лекар, който пръв описва фрактурата. Въпреки това, съществуват по-систематични класификации в момента. Всички фрактури могат да бъдат широко описани като: Затворен тип (прости) фрактури: тези, при които кожата е непокътната. Открити фрактури: включва рани, които комуникират с фрактурата ,като по този начин може да изложат костите на замърсяване. Откритите наранявания носят по-висок риск от инфекция. Компресионни фрактури: обикновено се случва в прешлените, например, когато предната част на прешлена в гръбначния стълб се свива поради остеопороза (медицинско състояние, при което костите стават крехки и податливи на фрактури, с или без травма).
Други видове фрактури са: Пълни фрактури: фрактури, при които костните фрагменти се разделят напълно. Непълни фрактури: фрактури, при която костните фрагменти са все още частично се присъедини. В такива случаи, има пукнатина в костната тъкан, която не преминават през ширината на костта. Линейни фрактури: фрактури, които са успоредни на надлъжната ос на костта. Напречни фрактури: фрактури, които са под прав ъгъл на дългата ос на костта. Коси фрактури: фрактури, които са диагонални на дългата ос на костите. Спираловидно счупване: счупването има спираловиден ход. Многофрагментно счупване: счупване, при което костните фрагменти са повече от 4.
Диагноза: Костните фрактури могат да се диагностицират клинично въз основа на анамнезата и физикалното изследване. Рентгенова снимка често се извършва, за да се диагностицира счупването на костта. В случаи , където рентгенографията е недостатъчна, се прилага компютърна томография (КТ скениране).
Лечение.Лечението на костните счупвания са класифицирани като консервативно или хирургично.
Лечението на счупването има за цел да осигури възможно най-добрата функция на пострадалата част, след като оздравее. Фрактурите , обикновено се третират като възстановяване на счупените парчета от костите на техните анатомични позиции (ако е необходимо), както и поддържането на тези позиции, докато костите зарастнат. Този процес е изключително болезнен без анестезия, толкова болезнено, както и самото счупване. За тази цел, фрактурата на обикновено е обездвижена с гипсова или фибростъкло имобилизация , която държи костите в правилна позиция и обхващат задължително ставите над и под счупването. Ако се лекува с операция се използват хирургически пирони, винтове, пластини и телове за да се за държат фрагментите в анатомична позиция. Като алтернативно хирургично лечение на костите може да се използва и друг метод – външен фиксатор. Хирургичните методи за лечение на фрактурите имат своите рискове и ползи, но обикновено операция се извършва, само ако консервативно лечение е било неуспешно или е много вероятно да се провали. С някои фрактури, като фрактури на бедрената кост (обикновено причинени от остеопороза или остеогенеза имперфекта), хирургия се предлага рутинно, тъй като усложненията на неоперативно лечение включват дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробна емболия, които са по-опасни от операция.При вътреставни счупвания също често се препоръчва да се направи точна на анатомична репозиция и да се възстанови цялостта на ставата. Понякога костно присаждане се използва за лечение на фрактурите. Понякога костите са подсилени с метал. Тези импланти трябва да бъдат проектирани и поставени изключетелно внимание.Електрическа стимулация на растежа на костите е опит да се ускори и подобри костното зарастване. Резултатите обаче не подкрепят неговата ефективност.
Усложнения:. Усложнения от фрактури могат да бъдат класифицирани в три основни групи в зависимост от времето им на възникване. Те са както следва – 1.Непосредсвени усложнения – възниква по време на счупването. 2.Ранни усложнения – срещащи се в началните няколко дни след счупването. 3.Късни усложнения, настъпили дълго време след счупването. Системен хиповолемичен шок , ARDS – респираторен дистрес синдром, Синдром на мастна емболия,Дълбока венозна тромбоза ,Белодробна емболия, Септицемия (при открити фрактури) .Други усложнения ,които могат да се получат са забавено срастване и несрастване.Нараняване на големи съдове , Увреждане на мускулите и сухожилията, Увреждане на ставите,Локална инфекция ,Компартмент синдром-някои фрактури мога да доведат до сериозни усложнения, включително до състояние, известно като компартмент синдром. Ако не се лекува, компартмен синдрома може да доведе до ампутация на засегнатия крайник, Други – Аваскуларна некроза, Скъсяване на костта, Зудекова дистрофия ,Остеомиелит,Исхемична контрактура ,Осифициращ миозит, Артроза . При децата ,чиито кости са все още се развиват, има рискове от нараняване растежната плочка или фрактура тип зелена пръчка. Greenstick фрактура възниква поради механична увреда от страна на напрежението. Това е така, тъй като костта е здрава и еластична. Нараняванията на разтежната плочка , както при Salter-Harris фрактури, изисква внимателно лечение и точно наблюдение , за да сме сигурни , че костта продължава да расте нормално. Пластична деформация на костта се получава тогава ,когато костта е огъната , но не се е разпаднала,това е възможно и при децата . Тези наранявания може да изисква остеотомия .
Post navigation
Go to Top
