Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Темата, която хващаш е много хубава и важна. Със сигурност ние сме виновни за това децата ни да бъдат токова жестоки. Ние сме твърде заети да ги възпитаваме явно и си мислим, че като им даваме пари да си купуват каквото поискат ще възпитаме в тях някакви човешки ценности, но не е така.Ще се осъзнаем но твърде късно. Преди няколко дни наблюдавах една млада майка която говореше явно от дълго време по телефона, беше с детето си, не знам колко е бил важен разговора, но детето стъпи на улицата, добре, че нямаше коли тогава.Тогава явно майчинският инстинкт проговори и жената се обърна видя и викна, може би ще се усетим и осъзнаем кое е най-важното, но трябва ли да бъде по този начин!?
ОтговорИзтриване
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Рецептата е адаптирана от тук. Препоръчвам да разгледате този блог, има доста интересни и разнообразни рецепти.
Досега не съм попадала на толкова лесна и добре описана рецепта за Крембо. Възползвах се от рецептата за крема. За основа използвах кръгли бисквити с масло на „Победа“.
Честно казано, малко ме беше страх да я започна, защото съм имала няколко провала с крема. На няколко пъти се връщах, четох я, мина може би месец преди да се реша. Всъщност, сега като го направих, мога да кажа че кремът е лесен, а преди съм бъркала заради неточни и не добре обяснени рецепти.
Първото което направих е да разтворя едно пакетче желатин от 10 грама в 3-4 лъжици вода. Освен това за крема са нужни 5 белтъка и чаена чаша захар. Белтъците със захарта се разбиват на сняг, на водна баня. Желатинът се слага за 2-3 минути на размразяване в микровълновата фурна или по друг начин леко се загрява, за да може да се втечни. Излива се при белтъците при работещ миксер. Добавят се две ванилии аз сложих и настъргана кора от лимон.
Така приготвеният крем, се слага в хладилника да се втвърди. Както пише авторката на блога, тук е тънкият момент. Кремът трябва да е толкова твърд, че да може да не се разтича по бисквитите, но да е достатъчно мек, за да може да се моделира със шприц. Аз пробвах с лъжица.
Готовият крем се шприцва върху бисквитите.
Бисквитите с крема отново се слагат в хладилника. През това време се разтапя шоколад. Тук отново използвах микровълновата. За да се облеят всички бисквити е нужно да имате повече от един шоколад. Но понеже аз разполагах с един, част от тях са потопени изцяло в шоколад а другата са нашарени. Хубавото на рецептата е, че при наличие на малки помощници, не остават начупени бисквити, и следи по съдовете от крема и шоколада. Всичко беше старателно обрано с пръстчета и следите унищожени.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
В хладилника се беше скрила една дюля, мислеше, че няма да я видя. Но аз знаех, че е там, сама се издаваше, много хубаво ухаеше. Днес реших да я извадя най после, стига съм я използвала за ароматизатор. Направих ароматни бухтички.
Настъргах дюлята на рендето, добавих: 1 к.ч. пудра захар, 1 к.ч. олио, 1 яйце, 2 к.ч. брашно с 1 бакпулвер и ванилия. Всичко обърках. С помоща на малка лъжичка изсипах малки купчинки върху постлана с хартия тава. Изпекох ги на 200 градуса, на толкова пека сладки. Готовите рошавелки посипах с пудра захар. Не ви ли приличат на облачета? А да знаете как ухаят!
превод на песента на Франк Синатра
Ето, края наближава,
И пада пред мен финална завеса.
Приятели, ясно ще кажа;
Аз ще дочакам, своя случай, в което съм сигурен.
Живях живота си пълноценно-
Изминах всяка една магистрала.
И освен това, преди всичко останало,
Аз го направих по своя си начин.
Да съм съжалявал за нещо? На няколко пъти,
Но прекалено малко за да ги споменавам .
Направих това, което трябва
И постигнах го, без да се колебая.
Планирах всички начертани курсове-
Всяка осторожна крачка по пътеката тясна,
И освен това, преди всичко останало,
Аз го направих по моя начин.
Да, имало е време, сигурен съм че знаете,
Когато съм имал повече, отколкото се нуждая,
Но въпреки това, когато съмнявал съм се
Сдъвквал съм и съм изплювал след това.
Сблъсках се с всевъзможни неща, но оцелях
И го постигнах по моя начин
Обичах, смях се и плаках,
Имал съм своя възход и падения.
Ала сега, когато сълзите ми вече утихнаха,
Всичко ми се струва така забавно.
Да си мисля, че аз съм направил всичко това,
И смея да кажа, без да се изхвърлям-
О не. О не, не и аз.
Аз го направих по моя начин
За какво е човека? Какво притежава?
Ако не себе си- Тогава е нищо.
Да казва нещата, които наистина чувства
А не думите на тоя, когото величае.
С този запис, става ясно ви разчувствах
И го направих по своя си начин.
Да, това беше моя начин.
Да, това беше моят начин да върна жеста и да предложа приятелска ръка на всички за които пиша тук. Не претендирам за професионализъм, но го правя от сърце. Защото това е моят начин! Благодаря ви за наградите и вниманието към моя блог. Това е моето приятелско потупване по рамото с думите- Ти можеш! Ти си уникален! Благодаря ви, че ви има!
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.