Паническо разстройство
(Страхова невроза)
Материал на д-р Руслан Терзийски
Паническото разстройство е едно най-често срещаните психични разстройства свързани със стрес и патологична тревожност в съвремието ни. Най- характерните симптоми на паническото разстройство са внезапни и спонтанни епизоди на интевзивно вътрешно напрежение съпроводени със соматични оплаквания, продължаващи обикновено около един час. Първата атака често е съвсем неочаквана, въпреки че може да се наблюдава след период на интензивно психичично напрежение и/или емоционална травма. Често атаката възниква след период на интензивно тютютнопушене или ексцесивна употреба на кофеин (кафе). Често тя настъпва на фона на пълно психично здраве и пациентът трудно може да я свърже с някакво конкретно преживяване и/или психотравма, въпреки че винаги задълбочения анализ открива такава в минал период от време.
Основните симптоми са психични: интензивно нарастващо чувство за безпокойство и страх от смърт или мозъчен или сърдечен удар. Често пациентите не могат точно да определят страха, който изпитват и се чувстват объркани и безпомощни. Наред с това всички опити да се справят със своите страхови изживявания не дават резултат, което допълнително увеличава безпокойството и объркаността им. Освен това често може да изпитват и страх от загуба на контрол или „полудяване” Соматичните симптоми вкючват смущения в дишането с чувство за задух, ускорен пулс (субективно преживявано като тежко сърцебиене и тежест, понякога и болка в сърдечната област), световъртеж, треперене на ръцете или цялото тяло, изпотяване, гадене и неприятно чувство в областта на стомаха, изтръпвания на крайниците и/или в областа на главата, вълни.
Паничската така продължава около 20 – 30 мин и по-рядко повече от 1 час. Пациентите често се опитват да изоставят онова, което правят в момента или ситуацията в която е възникнала атаката и да потърсят помощ. Често по време на атаката концентрацията им е разстроена и изпитват мъчително чувство на деперсонализация и дереализация – като че ли онова което става около тях по време на атаката „е като на филм” и нереално. Симптомите може да изчезнат бързо или постепенно. Между атаките пациентите може да изпитват очаквателна тревожност за поява на нова атака.
Соматичните симтоми предизвикващи страх от сърдечен или дихателен проблем може да са водещи в преживяванията на пациентите и да ги принудят да търсят спешна медицинска помощ или помощ от кардиолог.
По късно появяващата се агорафобия включва ограничаване на социалната активност на пациентите с избягване на ситуации или места на които те са сами и не биха могли да получат незабавна помощ в случай на нужда (атака). Поради тази причина те избягват напр. големи магазини, изпълнени с много хора или предпочитат да ходят придружени от близък човек. Много характерен симптом, особено при последващи атаки, е изчезването на тревожността в ситуация в която пациентите са чувстват сигурни – напр. в домашна обстановка. Поради тази причина често пациентите избягват пътуванията или командировките, намирайки си различни оправдания. В протичането на това психично разстройство се наблюдава известна закономерност. Обикновено първите атаки преминават спонтанно или след приложение на банални транквилизатори. Впоследствие атаките не са толкова драматични и са значително по леки и неразгърнати, но между тях остава тревожността на очакавне на нова атака и/или по набелязан психичен дискомфорт- Това е и периода когато се появяват и агорафобните изживявания. Диагностицирането на това психично разстройство, често не е толкова лесен проблем. Такива пациенти провеждат множество изследвания и консултации с различни специалисти – кардиолози, ендокринолози, невролози. Често не се назначава точния медикамент или пък не се спазва необходимата схема на прием на антидепресанта или продължителността на лечението. Много важен проблем е също, че не се съчетава медикаментозното лечение с адекватна психотерапия. Последното съчетание има основна роля не само в овладяване на самите атаки, но и най-вече в справяне с агорафобията или очаквателната тревожност и психичния дискомфорт въобще.
Много важна част от лечението е предотвратяване на рецидиви (повторна поява на атаки ли симптоми свързани с тях). Дори и атаките да изчезнат от медикаментозното лечение, пациента може да продължава да има агорафобни или изживявания на дискомфорт. Тези симптоми могат много успешно да се овладият от поведенчески техники на постепенно увеличаващо се подлагане на ситуации(реални или фантазирани) провокиращи тревожност и паника. По този начин постепенно се постига „обезчувствяване” на пациента към провокиращия страх, фобия или паника, дразнител. Поведенческите техники също целят и повишаване на прага на чувствителността и умението за справяне със стресогенни стимули въобще, както и повишаване на тонуса и самочувствието при успешно справяне. Психоаналитично ориентираната психотерапия е фокусирана към помагане на пациента да разбере по пътя на прозрението несъзнаваното значение на тревожността, символното тълкуване на поведението на отбягване на ситуациите провокиращи тревожност, както и смисъла на подтиснатите импулси и „ вторичната печалба” на симптомите . Разрешаването на раннодетски инфантилни и едипови конфликти води до справяне с актуални стресови ситуации.
Материала е подготвен от Д-р Руслан Терзийски – психиатър
Стани почитател на Руслан Терзийски във Facebook
