В края на 20-ти век в света става популярна теория за храненето, известна като Флетчеризъм, според която трябва всяка хапка храна да се дъвче 32 пъти, или казано по друг начин – около една минута преди преглъщане. Основател на тази теория е Хорас Флетчър, който твърди: „Природата наказва тези, които не дъвчат.“ Според неговата теория е необходимо да се дъвчат дори течности, така че да се смесва добре със слюнката. Въпреки че от днешна гледна точка тези препоръки изглеждат странно, едно време Флетчър е имал много последователи, включително и Джон Д. Рокфелер. За да докаже полезността на своите идеи за здравето, Флетчър, на възраст 58 години, предприел поредица от физически тестове съвместно с атлети от Йейлския университет, които той превъзхождал по много физически показатели.
По-късно вегетарианската макробиотична диета също така препоръчва да се дъвче всяка хапка храна 50-100 пъти преди преглъщане.
Изглежда, обаче че Хорас Флетчър е прав. В нашето време едно от нещата, което много хора на диети за отслабване пренебрегват, е скоростта, с която поглъщат храната. Ричард Стюарт и Барбара Дейвис, автори на книги за отслабване, предполагат, че бавната консумация на храна дава на мозъка време да се регистрира какво се яде, което води до по-пълно насищане или да удовлетворяване на глада. Те правят това предположение преди 37 години.
Последните съвременни изследвания потвърждават, че бавното ядене води до прием на по-малко калории. Когато човек яде нещо, организмът го идентифицира с помощта на хормони, например холецистокинин, глюкагон и грелин. Отделянето на тези хормони сигнализират на мозъка за необходимостта да изключи центъра апетита в хипоталамуса, което води до изчезване на желанието да се продължи храненето. Този процес отнема време, може би 20-30 минути, за да достигне пик. Бързото хранене не дава на системата време за освобождаването на тези хормони и мозъкът не получава необходимите сигнали.
Публикувани са резултатите от експеримент, в които 30 жени консумират еднаква храна, но с различно темпо. Жените, които се хранели бързо, приемали много повече калории, тъй като се хранели с големи хапки и не сдъвквали добре храната. Другата половина от участничките, които получили инструкции да се хранят с малки хапки, които да дъвчат по указанията на д-р Флетчър, приемали много по-малко калории, но заявили, че изпитват истинско удоволствие от храната.
В друг експеримент с участие 2704 мъже и 761 жени било установено следното: бързото хранене предизвиква бързо повишаване нивото на инсулина, което може да доведе до инсулинова резистентност. Това пък води до повишен синтез на мазнини, особено ако се консумират твърде много калории с всяко ястие.
Още едно проучване. Екип от учени в продължение на три години следи храненето на 1112 мъже и 2165 жени на възраст 30-69 години. Половината от тях съобщават, че се хранят до пълното насищане, а другата половина от мъжете и 36% от жените сами определят, че ядат прекалено бързо. Всички, които ядат до насищане и твърде бързо, са наднорменото тегло, макар и с различен процент. След наблюдение се оказало, че те консумират повече калории, отколкото тези, които ядат по-бавно. Авторите на проучването говорят за така наречения „двоен ефект, поради който се получава наднорменото тегло“ – бързо хранене и прием на повече калории.
При експеримент, проведен на японския остров Окинава били наблюдавани хора, които са дълголетници, като повечето от тях били над 100 години или ги наближавали. Всички, преминали бариерата на 100-те години, били с абсолютно нормално тегло. На учените направило впечатление, че като цяло се следвало правилото „изяж 80% от това, което е в чинията, а 20% остави”, а от друга страна порциите били твърде малки. Второто, което впечатлило учените, е, че жителите на Окинава се хранели изключително бавно. Там просто се смятало за кощунство да се яде бързо.
Очевидно Хорас Флетчър е бил на прав път, опитвайки се да убеди хората да дъвчат храната по-дълго. Но пък е сгрешил в друго – той препоръчва нископротеинови диети, смятайки, че те са по-полезни за здравето.
